Националсоциалистическият окултизъм представя редица теории, спекулации и изследвания за произхода на националсоциализма и възможната му връзка с различни окултни традиции.

Такива идеи са част от популярната култура поне от началото на 1940-те години и придобиват обновена популярност от 1960-те години. Има документални филми и книги по темата, сред които най-значими са „Сутринта на магьосниците“ (1960) и „Острието на съдбата“ (1972). Националсоциализмът и окултизмът също са включени в многобройни филми, романи, комикси и други фикции. Може би най-изявеният пример е филмът „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981).

Историкът Николас Гудрик-Кларк анализира темата „Окултните корени на нацизма“, в която той твърди, че всъщност има връзки между някои идеали на аризофията и нацистката идеология. Той също така анализира проблемите на многобройните популярни книги „окултна историография“, написани по темата. Той се стреми да отдели емпиризма и социологията от „съвременната митология на нацисткия окултизъм“, която съществува в много книги, които „представляват нацисткото явление като продукт на тайнственото и демонично влияние“. Той смята, че повечето от тях са „сензационни и недостатъчно проучени“.

Позиции на учените Въпросът за връзката между окултизма и нацизма вълнува учените, но техните позиции са изключително разнообразни. Така че, богослов Николас Гудрик-Кларк смята, че ариософия окултните учения са имали пряко въздействие върху учението на националсоциализма през „апокалиптична фантазия“, която завършва с обещанието за Велик германски райх. От друга страна, историка Еди Трейтел установява, че между нацистите и окултизма има тясна връзка, връзката им се характеризира с „нарастващата враждебност“.

Ерик Курландър вярва, че истината е някъде по средата: без съмнение, окултистите са изиграли важна роля в ранните етапи на НСДАП, „но е също толкова очевидно“, че лидерите ѝ впоследствие активно ги преследват. В „Моята борба“, Хитлер открито атакува окултистите Наухаус и Зеботендорф, като ги нарича „скитащи германски учени-расисти... възхищаващи се на тъмната доисторическа ера“.

Обществото на Туле и НСДАП

Обществото Туле се занимава с мистичните аспекти на произхода на германците. Според Зеботендорф, през 1933 г., „към Туле Хитлер се присъединява в самото начало, а после негови членове първи се присъединяват към политическата му партия“.

Детайлите за членството на водещите нацисти в обществото Туле са предмет на спор между историците; позициите се различават от твърденията, че почти всеки бъдещ лидер на НСДАП е бил в обществото, до мнението, че само няколко от тях са ходили на срещи, а след това като гости. Научен консенсус няма, че както Зеботендорф, Рудолф Хес, Ханс Франк, Алфред Розенберг, Дитрих Екарт и Карл Харер са били членове на обществото, или често участвали в заседанията като гости.

Обществото, според Зеботендорф, се обявява за аполитично. Курландър вярва, тази тактика е направена с цел да се избегне гнева на властите. Най-забележителната от конспирациите е опитът да се събори правителството на Баварската съветска република през април 1919 г., което Наухаус с шест други членове са застреляни.

Разколът през 1920 г. между нацистите и обществото на Туле е причинено от няколко причини: Зеботендорф и окултистите предпочитат обществото на богатата средна класа. През 1918 г. Харер основава „работния кръг“, заедно с Германската работническа партия Готфрид Фед и Дитрих Екарт. Неудовлетворението на Хитлер от слабата организация, липсата на политически умения и елитизма на обществото; подкрепа от членовете на обществото на конкуриращи се националистически организации, включително Германската социалистическа партия.

Разделението се случва през юли 1920 г., когато Хитлер иска и получава вестник „Фьолкишер Беобахтер“ (първоначално закупен за Зеботендорф). До края на годината Зеботендорф трябва да напусне и вестникът е изкупен от нацистката партия.

Въпреки тази празнина, Туле играе важна роля при формирането на нацистите: почти всички ранни другари на Хитлер са свързани с това общество. Работническата партия в Германия „и неговия вестник, първоначално доминиран от хора с активен интерес към окултизма“.

Източници

Литература Carrie B. Dohe. Jung's Wandering Archetype: Race and Religion in Analytical Psychology. London: Routledge, 2016 Michael Rißmann. 2001. Hitlers Gott. Vorsehungsglaube und Sendungsbewußtsein des deutschen Diktators.. esp. pp. 137 – 172; Zürich, Munich. Pendo Nicholas Goodrick-Clarke. 1985. The Occult Roots of Nazism: Secret Aryan Cults and Their Influence on Nazi Ideology: The Ariosophists of Austria and Germany, 1890 – 1935. Wellingborough, England: The Aquarian Press. (Several reprints.) Expanded with a new Preface, 2004, I.B. Tauris & Co. Nicholas Goodrick-Clarke. 2002. Black Sun: Aryan Cults, Esoteric Nazism and the Politics of Identity. New York University Press. H. T. Hakl. 1997: Nationalsozialismus und Okkultismus. In: Nicholas Goodrick-Clarke: Die okkulten Wurzeln des Nationalsozialismus. Graz, Austria: Stocker (German edition of The Occult Roots of Nazism) Florian Evers. 2011. Vexierbilder des Holocaust. LIT Verlag Münster. Julian Strube. 2012. Die Erfindung des esoterischen Nationalsozialismus im Zeichen der Schwarzen Sonne. In: Zeitschrift für Religionswissenschaft, 20(2): 223 – 268. Igor Barinov. 2013. Tabu i mify Tret'ego Reikha (Taboo and Myths of the Third Reich). Moscow, Pskov.

Вижте също Германска експедиция до Тибет

Категория:Псевдоистория Категория:Окултизъм Категория:Нацизъм