Heim ins Reich е външна политика, следвана от Адолф Хитлер по време на Втората световна война, започваща през 1938 г. Целта на Хитлер е да убеди всички фолксдойче, които живеят извън Нацистка Германия (в Австрия, Чехословакия и западните райони на Полша), че те трябва да се стремят да присъединят тези региони „вкъщи“ в голяма Германия, но и да се преселят от територии, които не са под германски контрол, след завладяването на Полша в съответствие с нацистко-съветския пакт. Манифестът Heim in Reich е насочен към райони, които са отстъпени след Версайския договор на новата нация в Полша, както и в други области, обитавани от значителни германски популации като Судетия, Данциг и югоизточните и североизточните региони на Европа след 6 октомври 1939 г.

Изпълнението на политиката е управлявано от Фолксдойче Мителщеле или „Главна служба за социални грижи за етническите германци“). Като държавна агенция на НСДАП, тя се занимава с всички въпроси на фолксдойче. До 1941 г. е под контрола на SS.

История Краят на Първата световна война в Европа води до възникването на нови „проблеми на малцинствата“ в областите след разпадането на германската и австро-унгарската империи. Над 9 милиона етнически германци живеят в Полша, Чехословакия, Румъния и Югославия; в резултат на Парижката мирна конференция от 1919 г. За разлика от новите суверенни държави, Германия не е длъжна да подписва Договорите за малцинствата. Преди Аншлуса, мощен радиопредавател в Мюнхен бомбардира Австрия с пропаганда на това, което Хитлер вече е направил за Германия и какво може да направи за родната си страна Австрия.Anthony Rhodes (1976), Propaganda: The art of persuasion: World War II, Chelsea House Publishers, New York, p. 27. Анексирането на Австрия е представено от пресата като поход на германските въоръжени сили в предполагаемата германска земя: „като представители на обща немска воля за единство, да създадат братство с германския народ и войниците там“.Randall Bytwerk (1998), "Marching into Austria ." Die Wehrmacht biweekly reporting on 12 March 1938. German propaganda archive. Calvin College. По подобен начин немският ултиматум към Литва от 1939 г., който води до анексирането на Мемел, е прославен като „последния етап на историята“ на Хитлер.Eugen Hadamovsky (1939), World History on the March. The last chapter, pp. 342 – 350: "Memel District is Free! " German propaganda archive. Calvin College.

Едновременно с анексиите започват опитите за етническо прочистване на не-германците в Нацистка Германия и от районите, предназначени да бъдат част от „Голяма Германия“. Хитлер прави и опити за германизиране на онези, които се считат за етнически или расово достатъчно близки до германците, за да бъдат „ценни за запазване“ като част от бъдеща германска нация, като например населението на Люксембург (официално Германия счита тези популации за действително немски, но не и част от Великия германски райх и по този начин са цели на пропагандата, насърчаваща този възглед, за да ги интегрира). Тези опити са до голяма степен непопулярни с целите на германизацията, а гражданите на Люксембург гласуват в референдум от 1941 г. до 97%, за да не станат граждани на Нацистка Германия.Paul Dostert, Luxemburg unter deutscher Besatzung 1940 – 45. Zug der Erinnerung 2015.

Пропагандата също е насочена към германците извън Нацистка Германия да се завърнат. Хитлер се надява да използва пълноценно „немската диаспора“.Lynn H. Nicholas (2011), Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web. Knopf Doubleday Publishing Group, p. 194. – via Google Books. Като част от усилията да привлече етническите германци обратно в ГерманияNicholas 2011, p. 195., „писма от родината“ са изпратени на германски имигранти в САЩ.Nicholas 2011, p. 197. Реакцията към тях е като цяло негативна.Nicholas 2011, p. 199. Гьобелс също така се надява да използва германо-американците, за да запази Америка неутрална по време на войната, но това всъщност предизвиква голяма враждебност към нацистките пропагандисти.Rhodes, p. 147. Вестници в окупирана Украйна отпечатват статии за предшествениците на германското владичество над Украйна, като Екатерина II и готите.Karel C. Berkhoff, Harvest of Despair: Life and Death in Ukraine Under Nazi Rule p. 192.

Heim ins Reich в нацистката терминология и пропаганда споменава и бившите територии на Свещената Римска империя. Йозеф Гьобелс в своя дневник описва, че Белгия и Холандия са подчинени на тази политика през 1940 г. Белгия е била загубена от Австрийската империя през 1794 г. Политиката за германското разширяване е планирана като част от Generalplan Ost да продължи по-нататък на изток в Полша, прибалтийските републики и Съветския съюз, като по този начин създава голяма Германия от Северно море до Урал.Eddy de Bruyne, Marc Rikmenspoel, For Rex and for Belgium: Léon Degrelle and Walloon Political & Military Collaboration 1940 – 45. Helion, 2004, pp. 71 – 80

Heim ins Reich в окупирана Полша (1939 – 1944)

Същото мото (Heim in Reich) се прилага и към втора, тясно свързана политическа инициатива, която води до изкореняване и преместване на етнически германски общности, създадени в страните от Централна и Източна Европа (в съветската „сфера на влияние“) по време на разселването на немците на изток (Ostsiedlung) от по-ранните векове. Нацисткото правителство определя коя от тези общности не е „жизнеспособна“, започва пропаганда сред местното население, а след това организира транспортирането им. Използването на тактики за всяване на страх от Съветския съюз кара десетки хиляди хора да напуснат родните си места.Nicholas 2011, pp. 207 – 209. Това включва германци от Буковина, Бесарабия, Добруджа и Югославия. Например, след като руснаците поемат контрола върху тази територия, около 45 000 етнически германци са напуснали Северна Буковина до ноември 1940 г.Leonid Ryaboshapko. Pravove stanovishche nationalinyh mensyn v Ukraini (1917 – 2000) – P. 259 (in Ukrainian) (Сталин допуска това, защото се страхува, че ще бъдат верни на ГерманияNicholas 2011, p. 204.).

+ Heim ins Reich преселения в окупирана Полша 1939 – 1944Enzyklopadie Migration in Europa. Vom 17. Jahrhundert bis zur Gegenwart. München: K.J.Bade, 2007, ss. 1082 – 1083.Територия на произходГодинаБрой преселенифолксдойчеЮжен Тирол1939 – 194083 000Латвия и Естония1939 – 194169 000Литва194154 000Волиния, Галиция, Nerewdeutschland1939 – 1940128 000Генерално губернаторство194033 000Северна Буковина и Бесарабия1940137 000Румъния (Южна Буковина и Северна Добруджа)194077 000Югославия1941 – 194236 000СССР1939 – 1944250 000Общо1939 – 1944867 000

Източници

Вижте също Етнически национализъм

Категория:Германия във Втората световна война Категория:Доктрини