Кумано () е тежък крайцерПри влизането му в строй е класифициран като крайцер 2-ри клас (нито дзюнъйокан), след замяната на артилерията като клас 1 (ито дзюнъйокан), което според приетата тогава международна терминология съответства на термините лек и тежък крайцер. на Императорските ВМС на Япония. Четвъртият влязъл в строй представител на типа „Могами“. Носи името „Кумано“ в чест на реката в префектура Мие.

Поръчан е в числото на четирите крайцера от този тип по Първата програма за попълнение на флота от 1931 г. Построен е в периода 1934 – 1937 г. от корабостроителницата на фирмата Кавазаки в Кобе. Работите по подобряване на здравината на корпуса и устойчивостта на кораба са извършени още на стапела.

След около година служба „Кумано“ отново се оказва в корабостроителницата за провеждане на планирана замяна на оръдейните кули, продължила от май до октомври 1939 г. В периода 1940 – 1941 г. крайцерът заедно с еднотипните кораби активно участва в учения, а също и в операциите по превземането на Френски Индокитай. В хода на Второто сражение във Филипинско море загубва носа си, но успява на свой ход да се добере до контролирани от японците води. През следващия месец преживява още няколко торпедни и бомбени атаки, в т.ч. намирайки се в ремонт, и е потопен на 25 ноември 1944 г. при остров Лусон.

Строителство В края на 1933 г., в рамките на Първата програма за попълнение на флота, е дадена поръчка за строителството на четвъртия „8500-тонен“ крайцер на стойност 24 833 950 йени. На 10 март 1934 г. на бъдещия кораб е присвоено името „Кумано“ – в чест на реката на полуостров Кии, протичаща през префектурите Нара, Вакаяма и Мие. Преди това името не е използвано в японския флот. „Кумано“ е заложен на стапела на корабостроителницата на „Кавазаки“ в Кобе на 5 април 1934 г.

През 1933 г. е решено, че втората двойка крайцери от типа „Могами“ ще получат само осем парни котли вместо десет, а предвидените по проект едностволни 127-мм установки ще бъдат заменени със сдвоени. На завършващия етап от строежа, още на стапела, корабът, през лятото – есента на 1934 г., преминава т.нар. „Първи етап работи за повишаване на ефективността“, предизвикан от инцидента с миноносеца „Томоджуру“ през март на същата година. В хода му крайцерът получава оборудване за приемане/изхвърляне на воден баласт в двойното дъно, намалено е разстоянието между палубите, а също значително, по сравнение с изходния проект, са олекотени надстройките.

Във връзка с разследването на инцидента с Четвърти флот, през ноември 1935 г., построяването на „Кумано“ (все още не спуснат на вода, за разлика от останалите три крайцера от този тип) е спряно и е възобновено едва през пролетта на 1936. При това на него е проведен втория етап работи за повишаване на ефективността. В хода му съединените чрез заваряване шевове листове стомана тип „D“ на протежение 80% от дължината на корпуса са заменени с нитовани (дебелината им на много участъци е удвоена), а в краищата – със заваръчни от мека стомана, съкратено е първото ниво на надстройката (със зенитната палуба), за да не преминават през него барбетите на оръдейните кули № 3 и 4, поставени са були с увеличена ширина за компенсация на нарасналата водоизместимост. Също паралелно с това са поставени кърмовите 127-мм установки и 25-мм зенитни автомати, намалена е височината на гротмачтата и е преправена системата релси за хидросамолетите. На 15 октомври 1936 г. „Кумано“ е спуснат на вода. На ходовите изпитания, на 17 август 1937 г., в пролива Кии той развива 35,36 възела при водоизместимост 13 513 тона и мощност на машините 153 698 к.с.. На 31 октомври крайцерът е предаден на флота едновременно с третия представител на типа – „Судзуя“.

История на службата Довоенна

След предаването на флота, на 31 октомври 1937 г., „Кумано“ е приписан към ВМБ Куре и получава позивните JJPA. Той се намира в резерва 1-ва категория до 1 декември, докато не е зачислен в състава на 7-а дивизия в качеството на флагман (една марка на комина), заедно с „Микума“ (две марки) и „Судзуя“ (три марки). От 9 до 14 април 1938 г. трите крайцера на 7-а дивизия извършват поход от Сасебо до Такао. През август корабите участват в ученията в проливите Бунго и Исе. От 17 до 23 октомври крайцера прави поход от Сасебо за Мако и се връща след това обратно.

От 21 март до 3 април 1939 г. 7-а дивизия (включваща към този момент само „Кумано“ и „Микума“) прави преход от Сасебо до бреговете на северен Китай. В периода април – май двата кораба участват в учения при южната част на японските острови (района Кагошима-Сукумо). На 20 май те са извадени в резерва трета категория във връзка с началото на нова модернизация. Тя става известна като Трети етап работи за повишаване на ефективността и е насочена преди всичко към замяната на главния калибър – 155-мм триоръдейни установки са демонтирани и на техните барбети са поставени 203,2-мм двуоръдейни установки (т. нар. „модел „Могами““). Паралелно с това също са заменени катапултите на арсенала Куре тип № 2 модел 3 с по-тежките тип № 2 модел 5, парогазовите торпеда тип 90 с кислородните тип 93 (с увеличение на боекомплекта до 24 броя), поставен е прибор за управление на торпедната стрелба тип 92 на площадка на фокмачтата. Модернизацията на „Кумано“ провежда Арсенала на флота в Куре, работите се водят от 20 май до 20 октомври 1939 г.

На 15 ноември 1939 г. „Кумано“ се връща в състава на 7-а дивизия (две марки, флагман „Судзуя“). На 27 март 1940 г. двата крайцера отплават от Сасебо към крайбрежието на Южен Китай, връщайки се в базата на 2 април. От 1 май в състава на 7-а дивизия се връщат „Могами“ и „Микума“, и с този момент тя включва всичките четири представители на типа „Могами“. От 7 януари 1941 г. 7-а дивизия получава вътрешно деление на две отделения (първо – „Кумано“ и „Судзуя“, второ – „Микума“ и „Могами“), флагман става „Кумано“.

Във връзка с изострянето на френско-тайския конфликт 7-а дивизия, на 23 януари 1941 г., напуска Куре и на 29 януари пристига в Самах на остров Хайнан. На 31 януари на борда на крайцера „Натори“, при посредничеството на японски дипломати, е подписано примирие. На 6 февруари 7-а дивизия излиза в море, посещава на 10-и Бангкок и 13-и Сайгон. На 18 февруари тя е в Самах, на 20 – 21 февруари престоява в Мако, на 23 – 26 февруари – на Окинава, 3 – 7 март – в Такао, 11 – 28 март – в залива Саеки и на 29 март пристига в Куре. От 4 до 11 април „Кумано“ (заедно с „Могами“) преминава там докуване, в хода на което е поставена и размагнитваща намотка.

На 25 април крайцерът заедно със „Судзуя“ напуска Куре; на 26 април те пристигат в залива Овасе, където на 28 април към тях се присъединява „Микума“. На 17 май корабите пристигат в залива Исе, където се съединяват с „Могами“, и на 22-ри се връщат обратно. На 3 – 4 юни „Кумано“, „Судзуя“ и „Могами“ напускат залива Овасе и се насочват за Бепу, където престояват от 6 до 10 юни, 12 – 19 юни провеждат в залива Сукумо и на 23-ти се обединяват с „Микума“ в залива Ариаке. На 27 – 30 юни 7-а дивизия преминава в Йокосука, а оттам, на 8 – 12 юли – в Куре.

На 16 юли крайцерите напускат Куре за участие в превземането на Френски Индокитай. На 22 юли те пристигат в Самах и на 25 – 30 юли съпровождат оттам транспорти с войски до Сайгон. На 7 – 19 август 7-а дивизия е в залива Сукумо и на 20 август се връща в Куре. От 31 август до 7 септември „Кумано“ (заедно със „Судзуя“) преминава там поредното докуване. На 16 септември 7-а дивизия излиза в учебен поход, посещавайки Мураджуми (16 септември – 14 октомври), заливите Саеки (15 – 19 октомври), Бепу (20 – 23 октомври и 10 – 11 ноември), Сукумо (23 октомври – 1 ноември), Ариаке (2 – 9 ноември) и на 13 ноември пристига за престой на котва при остров Хашира. На 16 ноември крайцерите посещават Куре за зареждане с гориво и попълване на боекомплекта. На „Кумано“ (флаг на контраадмирал Такео Курита) преминава от Куре в Самах, където се присъединява към крайцерите „Судзуя“, „Могами“, „Микума“ и „Чокай“.

Втора световна война На 4 декември 1941 г. 7-а дивизия отплава от порт Самах за прикритие на 1-ви Малайски конвой и районите на десант в Кота Бару, Сингора и Патан. В нощта на 9 декември тя заедно с 3-та ескадра разрушители се намира в готовност за нощен бой с британското съединение „Z“ (по-рано открито от подводницата „И-65“), но успява да го намери и на сутринта се съединява с главните сили (линкорите „Конго“ и „Харуна“, тежките крайцери „Атаго“ и „Такао“). На следващия ден тази задача губи своята актуалност, тъй като британските кораби са потопени от авиацията на Японския императорски флот при Куантан. В хода на преследването, късно вечерта на 9 декември, хидросамолет № 2 на крайцера „Кумано“ (тип 94 модел 2) изчезва безследно с тричленен екипаж.

На 11 декември „Кумано“ и „Судзуя“ (1-во отделение на 7-а дивизия) пристигат в Камран. На 13-и те отново излизат в морето и на 16 декември поддържат десанта в Мири на северен Калимантан, връщайки се в базата на 27 декември. В периода 5 – 10 януари 1942 г. двата крайцера прикриват конвои до Камран.

На 16 януари 1942 г. 7-а дивизия заедно с крайцерите „Чокай“, „Сендай“ и „Юра“ излиза в морето за прихващане на британски кораби, но заповедта за това е отменена на 18 януари, и на следващия ден дивизията се връща обратно. На 23 януари тя отново напуска Камран, „Кумано“, „Судзуя“ и 19-и дивизион разрушители („Аянами“ и „Ишонами“) при това прикриват десанта на островите Анамбас. На 26 януари те се срещат с крайцера „Юра“ и след прикриване на десанта при Ендау се връщат в Камран на 30 януари. След кратък престой всичките 4 крайцера на 7-а дивизии и „Чокай“ излизат в морето на 10 февруари и след три дена осигуряват прикритието на операция „L“ (превземането на Палембанг и остров Банка). На 16 февруари 7-а дивизия е придадена в състава на Главните сили с цел осигуряване на превземането на западна Ява и на следващия ден пристига на остров Анамбас за прием на гориво и припаси.

На 24 февруари 4-те крайцера излизат в морето, „Кумано“ и „Судзуя“ се насочват за прикритие на десанта при Индрамадзю източно от Батавия. На 1 март корабите на 7-а дивизия се обединяват, на 4-ти напускат района на Ява и на следващия ден пристигат в Сингапур. От 9 до 12 март четирите крайцера и „Чокай“ прикриват районите на десант в Сабанг и Ири на северна Суматра, на 15-и се връщат за дозареждане и попълване на запасите. От 20 март те участват в превземането на Андаманските острови и след изпълнение на задачите застават на котва в бирманския порт Мергуи на 26-и. На 1 април в рамките на операция „Си“ всичките пет крайцера излизат в морето, насочвайки се в състава на съединението на вицеадмирал Джисабуро Одзава към Бенгалския залив. В 20:30 на 5 април корабите на Одзава се разделят на три независими групи, от които „Кумано“, „Судзуя“ и разрушителя „Ширакумо“ влизат в северната. Между 09:52 и 11:50 на следващия ден те потопяват пет съда на страни от антихитлеристката коалиция – британските „Силкуорт“, „Аутоликус“, „Малда“, „Шинкуан“ и американският „Ексмур“. „Кумано“ при това изразходва 333 203-мм и 186 127-мм снаряда. На 11 април 7-а дивизия се отбива в Сингапур, на 13-и в Камран и на 22-ри пристига в Куре, където крайцерите влизат за планов ремонт в Арсенала на флота. От 27 април до 4 май „Кумано“ и „Судзуя“ преминават там докуване.