„Уводно обучение“ или Дидаскалия () e четириезичен речник, издаден от Даниил Москополец в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година. Речникът е на четирите християнски езика, говорени в Македония – ромейски (тоест гръцки), влашки (тоест арумънски), български и арванитски (тоест албански). Целта му е да убеди арумъните, българите и албанците да изоставят „варварските си езици“ и да научат гръцки.
Речникът е издаден в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година – според Йордан Иванов „вероятно в печатницата на монастира Св. Наум“, според други мнения в Рагуза или Венеция. Книгата е озаглавена Εισαγωγική διδασκαλία: περιέχουσα λεξικόν τετράγλωσσον των τεσσάρων κοινών διαλέκτων ήτοι της απλής ρωμαϊκής, της εν Μοισία βλαχικής, της βουλγαρικής, και της αλβανιτικής. Издадена е с помощта на митрополит Нектарий Пелагонийски, който на корицата е титулуван „Пелагонийски митрополит, ипертим и екзарх на цяла Българска Македония“ (Μητροπολίτης Πελαγονίας, Υπέρτιμος καί Έξαρχος πάσης Βουλγαρικής Μακεδονίας). Второто издание е преработено и допълнено. Афанасий Селишчев смята, че езиковите разлики между двете издания са незначителни, но все пак отбелязва известни разлики в езиково отношение между българския текст в тях.Селищев, Афанасий. Очерки по македонской диалектологии, Казань, 1918, Т.1., с. 9-11.
Българският език в речника е представен с гръцки букви на базата на битолския говор или на битолския и охридския говор.
Четириезичните текстове съдържат кратки разкази на различни теми, както и съвети и наставления, образци на писма, информация за църковните празници и аритметическите действия.Селищев, Афанасий. Очерки по македонской диалектологии, Казань, 1918, Т.1., с. 9.
Начало на българската част на речника
+ В оригинал С кирилица Γόσποτ ϛόρη νέποτω ζέμιατα σᾴντζετω, μεσετζήνατα, σβέϛητε. Ἤ σέτνε πώελλια μόρετω, ἐζέρατα, ῤέκιτε ἢ ἰζβἀτῳα ῤήπητε, ἰαγκούλητε. Πάκ ῤέτζε ἢ ἰζλέκωα γκῶρε νὰ ζέμιατα σφῆτε ντέρβια. Ἤ γιέτ ζέμιατα πώλνα ὸτ τᾴρβα, ὸτ μποῦκα, ὸτ ντάμπωι, ὸτ βᾴρμπα, ὸτ τοπόλικα, ἰάσικα, ὸτ σέλβεια, ὸτ πώρ. Ἤ τρούζη σε νάϊτουατ βῶ ὄρμανοτ. Го̀спот сто̀ри нѐбото, зѐмята, сънцето, месечѝната, звѐздите. И сѐтне по̀[в]еля мо̀рето, езѐрата, рѐките и изва̀тоа рѝбите, агу̀лите. Пак рѐче и излѐгоа горе на зѐмята сфѝте дъ̀рвия. И йѐт зѐмята по̀лна от дърва, от бу̀ка, от да̀бои, от въ̀рба, от топо̀лика, я̀сика, от сѐлвиа, от бор. И дру̀зи се на̀йдуат во о̀рманот.
През 1814 година Уилям Мартин Лийк препечатва Дидаскалията в своята книга Researches in Greece. Българският текст е използван от Вук Караджич при описанието на българския език. В Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език той се позовава на изданието от 1802 година.Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика, У Бечу, 1822, с. 48-49. Използвана е и от други изследватели на българския език като Павел Шафарик и Франц Миклошич.Селищев, Афанасий. Очерки по македонской диалектологии, Казань, 1918, Т.1., с. 12-13..
Кръсте Мисирков смята речника на Даниил за ясно доказателство, че българи и македонци са един народ и казва:
Македонистки фалшификации Във своя статия на 24 април 2021 година за вестник „Нова Македония“ журналистката Ясминка Павловска обявява речника за първата книга, отпечатана на „македонски език“ и за пръв път представила го в Европа, говорите в речника са представени като „основа на съвременния македонски език“, подменя етнонима „българи“ и производните му с „македонци“ и производните му.Струмски, Атанас. 29. Как сърбо-македонистката Jасминка Павловска лъже за речника на Данаил Москополец, https://sbornikstrumski.com/Павловска, Јасминка. Македонскиот јазик во книга од 1802 година, Нова Македониjа, 24.02.2021, novamakedonija.com.mk, посетен на 13 април 2025 г.
Бележки
Категория:Книги от 1794 година Категория:Културна асимилация Категория:Книги от 1802 година Категория:Книги за Македония Категория:Български книги Категория:Български книги с гръцка азбука