Каргона

Каргона (постарому Каргуна, или просто Каргон) е квартал на град Ямбол. Кварталът се нарича и днес Втори отдел на града.

История В миналото Каргона е било отделно селище. Създадено е към края на XIV век след превземането на средновековната крепост Дъбилин от османо-турските войски на Тимурташ бей.История на град Ямбол. Изд. на Отечествения фронт, 1976, с.76 – 77. В селото е заселена част от българските войници защитници на крепостта Ямбол заедно със семействата им. Задължението на мъжете е било да се грижат за конете в султанските конюшни, както и да помагат в обоза. Така е създадено чисто българското село Каргона, което е имало войнугански статут. Данъците на войниците например са били по-малко на брой и по-ниски. През следващите векове постепенно в селото се заселват и други българи, които не са войнуци и не са имали привилегиите на войнуците.

Каргона е било най-значимото войнишко селище в Ямболско и Сливенско. Към 1528/29 година там живеят двама войнушки лагатори (ръководители). Известни са техните имена – Богдан, син на Нешко и Зафир, син на Йован. И двамата са жители на с. Каргона. През 1624 година в селото са записани 28 домакинства на войнуци. През 1733 г. в Каргона са регистрирани 45 войнуци със служебни бащини, а 14 бащини са без владелец и необработвани. Сборът на обработваните и изоставени войнушки бащини показва общия брой на войнуците от селото (59 души) в по-ранно време. Според един съкратен регистър на населението в Румелия от 1530 г. Каргона е смесено по религиозната принадлежност на жителите си село, като домакинствата от мюсюлмани и християни са почти изравнени.Кръстьо Йорданов. Войнушката институция в източния дял на Стара планина и прилежащите райони (XVI-XVII в.). – Времена, 2020, бр. 19, с. 37-57. ISSN: 2367-5527.

През 1668 г. в село Каргуна е имало 96 домакинства (ханета), които са плащали данъка джизие.Турски извори за българската история. Том 8, София, 2001, с. 362. През 1675 г. в селото е имало 30 войнугански семейства.История на българите. ИК Труд, с. 71 На два пъти от село Каргона е имало масови изселвания. Първият път в средата на XVI век изселилите се каргонлии участват в основаването на град Панагюрище, където също са имали войнугански статут.Хараламби Баев. Ямболци от старо време . 2005. Второто масово изселване е през 1829/1830 година след поредната Руско-турска война. Според едно изследване общо от град Ямбол излезли 7279 българи. По-компактно те се заселили в Браила и Болград. Според един турски документ от някогашните 300 български къщи в гр. Ямбол останали 25 къщи.История на град Ямбол. Изд. на ОФ, 1976, с.123 – 124. През следващите години опразненият откъм българи Ямбол отново е заселван този път от хора от близки и далечни села и градове. През 1805 г. Хаджи Неофит открива първото постоянно българско училище в Каргона, но в него се преподава на гръцки език. По-късно към храма „Света Троица“ започва да функционира килийно училище на български език.Историческа справка – РИМ Ямбол. През 1829 година в Каргона е имало 510 български къщи. По това време каргонлии са черпили питейна вода от кладенци.Егор Илич Енеголм. Записки о городах Забалканских. Санкт Петербург, 1830. Една народна песен, слушана на сватба в Ямбол през 1859 година, разказва за погубването на четирима невинни овчари от турци ямболци.Български книжици. 1859, с. 287 – 290. Каргона участва активно в подготовката на Априлското въстание чрез събиране на оръжие, изработка на муниции, облекло и др. Случайно при една рутинна проверка на ямболски търговец в гр. Одрин турската полиция открива оръжие.Никола Върховски. Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане (1820 – 1876). Ямбол, печатница „Светлина“ Марангозов, 1928 г., с. 41 – 43. Предприети са множество арести и обиски. Все пак ямболци успяват да излъчат две чети от по 10 – 12 човека, които излизат към Балкана. Населението на селото, както и целият град Ямбол, силно пострадали през януари 1878 г. от отстъпващите турски войски.История на град Ямбол. Изд. на ОФ, 1976, с.137 – 140, 146 – 148.

През 1882 г. била завършена реставрацията на сградата на църквата „Свети Георги“, а през 1884 г. новата сграда на църквата „Света Троица“. Каргонът придобил официално названието II отдел на града. През 1898/99 г. вече е имало работническо читалище, помещаващо се в Шишковия хан. През 1909 г. е основано читалище „Пробуда“. През 1950 г. жители от квартала образуват ТКЗС „Девети септември“.История на град Ямбол. Изд. на ОФ, 1976, с.189, 191, 207, 240, 500.

През 1937 г. Андрей Андреев пише следното относно Каргона:

Ямболската учителка Ваня Газдова е оставила в своите спомени подробно описание на квартал Каргона:

Изследователят Тодор Моллов е записал една народна песен споменаваща овчари от Каргона.LiterNet - Откраднал агне за курбан на Гергьовден.

Значение на името За произхода на името на селището има различни хипотези, като например, че то означава „укрепен лагер“, „място с тръстика“, „ниско заливано от водата място“, „наблюдателница“ и други.Вапирев, Н. Още за произхода на името на квартал „Каргона“ в гр. Ямбол . – Неделник Ямбол, 19 януари 2017, бр. 2 (140), с. 7. ISSN 2367 – 6221; Борис Симеонов. Ямболска историческа ономастика II. Каргуна: Произход, структура и значение – Български език: Орган на Института за български език при Българската академия на науките. ISSN: 0005 – 4283 SG=Б 3206. – XLIII/XLIV, 1 (1993/1994), с. 46 – 47. Махала Каргона има и в село Войника, Ямболско, което също е имало войнугански статут. Махали с името „Каргуна“ има и в ямболските села Недялско, Търнава и Първенец.Петрова, Анастасия. Топонимията на Ямболско. Велико Търново: Издателство „Астарта“. 2013, с. 318 – 319. ISBN 978-954-350-151-9

Обществени и културни институции, паметници В квартала има две църкви – „Свети Георги“ и „Света Троица“; Детска ясла „Щурче“; Детска градина „Радост“; Народно читалище „Пробуда–1909“; Спортно училище „Пиер дьо Кубертен“; Възрожденски етнографски комплекс „Каргон“;Етнографски комплекс Каргон – РИМ Ямбол Срещу бившето училище „Ради Ив. Колесов“ е паметникът на Георги Шейтанов и анархистите; Между улиците „Индже войвода“, „Атанас Кратунов“, „Цар Асен“ и ВиК–Ямбол се намира паметникът на Георги Дражев и загиналите през войните ямболци; На площад „Страшимир Кринчев“ е паметникът на Ради Ив. Колесов и ямболските учители; На улица „Д-р П. Брънеков“ на лобното място на Георги Дражев има възпоменателна плоча.

Редовни събития

Традиционният народен събор в Каргона се провежда на Свети Дух – празникът на Ямбол; Ямболският коледарски буенек се провежда всяка година в дните около Бъдни вечер и Рождество Христово.

Родени в Каргона Александър Попгеоргиев – зограф; Атанас Кожухаров – учител, общественик, кмет; Атанас Кратунов – националреволюционер, участник в Априлското въстание, един от основателите на Ямболския революционен комитет; Будак Стоян – войвода; Георги Гарабчи – войвода; Георги Дражев – националреволюционер, участник в Априлското въстание, един от основателите и лидер на Ямболския революционен комитет; Георги Шейтанов – анархист и публицист; Димитър Панайотов Съсълов – опълченец, народен представител, участва в строежа на Александров мост; Жеко Андреев – знаменосец на ямболските четници в Априлското въстание, по-късно присъединявайки се към четата на Стоил войвода; Костаки Попович – един от основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН), участник в Кримската война; Недялко Месечков – писател, учител, журналист; Петър Нойков – първият български професор по педагогика; Ради Иванов Колесов – учител, книжовник, участник в Дядо-Николовото въстание; Страшимир Кринчев – писател, участник в Балканската и Междусъюзническата войни.

Източници

Категория:Квартали в България Категория:Ямбол