Присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС) към 2018 е в текущия дневен ред за бъдещето разширяване на Съюза. Северна Македония е кандидат за членство от 2005 година, но още не е влязла в преговори за присъединяване. Декларация за присъединяване е представена през 2004 г., тринадесет години след обявяване на независимостта от Югославия. През юни 2014 г., Северна Македония е една от шестте страни-кандидатки, заедно с Албания, Исландия, Черна гора, Сърбия и Турция, декларирали своите намерения след последния кръг на разширяване, донесло членството на Хърватия. Сред пречките за пълноправно членството са постоянните възражения на Гърция спрямо името на страната, което е и причината, поради която официалното прието временно наименование пред Европейския съюз на страната е Бивша югославска република Македония, а не нейното тогавашно конституционно име Република Македония. Влизането в ЕС се определя като висш стратегически приоритет на правителството на страната, но към 2018 година влизането се описва като средносрочен и дългосрочен план.

Правителственото мото в официалното лого на кандидатурата гласи Слънцето също е звезда, като се намеква за Националното знаме на Северна Македония и другите звезди на знамето на Европа.

Северна Македония е бенефициер на помощ от 1,3 милиарда евро за развитие в срок до 2020 г. като част от програмата за финансиране на страните кандидатки в ЕС.

История

Северна Македония започва официално процеса на сближаване с Европейския съюз през 2000 г., инициирайки преговори с ЕС за стабилизиране и асоцииране и става първата страна на Балканите, подписала споразумение за стабилизация и асоцииране на 9 април 2001 в Люксембург. Договорът е ратифициран от македонския парламент на 12 април 2001 година и е първият, който е ратифициран от всички държави членки и влиза в сила от 1 април 2004.

На 22 март 2004 в Дъблин, Ирландия, Северна Македония подава молба за членство в ЕС. На 6 септември 2004 правителството на Северна Македония приема национална стратегия за европейската интеграция, с подкрепата на парламента в рамките на своята комисия по европейски въпроси. Правителството впоследствие започва процедура за отговори на въпросника на Европейската Комисия относно своята ефективност в процеса на подготовка за присъединяване в съответствие с Копенхагенските критерии – процес, който приключва на 31 януари 2005 година. Европейският Съвет официално предоставя на Северна Македония статут на страна-кандидат на 17 декември 2005 г., след преглед и положителна препоръка на кандидатурата от страна на Европейската комисия.

Спорове Една от основните пречки за влизане в ЕС в миналото е решеният в края на 2018 година след сериозно международно посредничество за името на държавата. Отчетено е, че то предполага териториални претенции към Гърция и собствената ѝ северната провинция Егейска Македония. Докато в страната дотогава предпочитат да използват конституционното си име, „Република Македония“, Европейския съюз, в потвърждение на опасенията на Гърция, запазва практиката да я признава само като „Бивша Югославска Република Македония“ – временен компромис, внедрен от Организацията на Обединените нации през 1993 година. Гърция, както и всяка друга държава от ЕС, има право на вето срещу новите кандидатури и до разрешаването на спора блокира влизането на Северна Македония."Report by B. Khiotis: «Εγώ δεν είπα ποτέ τη λέξη βέτο» (на гръцки език) („I never used the word veto“), To Vima, 11 September 2007 През април 2008 г. на срещата на върха на НАТО в Букурещ Гърция отхвърля всички предложения на правителството на Северна Македония и на посредника на ООН, включително името „Република Македония (Скопие)“ – и налага вето на македонското членство в НАТО. След като Северна Македония се съгласява да се присъедини като „Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ)“, се достига до временно споразумение.

През 2006 г. ЕС разкритикува ръководството на страната, под ръководството на министър-председателя Никола Груевски, за неговата политика по отношение на албанското малцинство и политизацията на много държавни институции в предупреждение за това, че тези проблеми могат да станат непреодолими препятствия за официалното начало на преговорите за присъединяване.

През декември 2009 година, Гърция налага вето върху началото на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС.Sazdovska, Marina Malis, Cane Mojanoski, and Svetlana Nikoloska. „Some Aspects Of Corruption In Republic Of Macedonia.“ Horizons / Horizonti 16.(2014): 89. Publisher Provided Full Text Searching File. Web. 23 Oct. 2015.

Двустранни конфликти съществуват и с България, главно свързани с противоречиви мнения относно исторически събития през XIX и ХХ век между двата народа. България влиза в ЕС на 1 януари 2007 г. През юли 2006 г. министърът на външните работи на България Ивайло Калфин и президентът Георги Първанов заявяват, че България не може да подкрепя влизането на Северна Македония безусловно, позовавайки се на негативно и агресивно отношение към българската история, поощрявано от властите на Северна Македония и дръзките отговори, получени от македонски политически ръководства.

През октомври 2012 г. Европейската комисия препоръчва за четвърти пореден път преговорите със Северна Македония да се стартират, макар при всеки от предишните случаи върху откриването на преговорите да е било наложено вето от страна на Гърция. През 2012 г. България също се възползва своето право на вето.Tziampiris, Aristotle. „The Macedonian Name Dispute And European Union Accession.“ Journal of Southeast European & Black Sea Studies 12.1 (2012): 153 – 171. Academic Search Complete. Web. 23 Oct. 2015. Решение за именуването значително е доближено, когато на 4 октомври 2012 година министърът на външните работи на Гърция изпраща проект за меморандум за разбирателство. Според сайтът Euractive на 8 ноември 2012 това предложение получава положителен отговор от македонския министър на външните работи. Щефан Фюле, европейският комисар по въпросите на разширяването и европейската политика за съседство, заявява, че смекчените позиции на двете държави би могло да доведе до влизане в преговори и компромис в спора за името. На 11 декември 2012 г., Съветът на Европейския съюз достига до извода, че Северна Македония може да започне преговори за присъединяване в началото на второто тримесечие на 2013 година, при условие, че се постигне споразумение по спора с България и Гърция. Съветът със задоволство отбелязва, че напредък в решаването на последния спор е постигнат с посредничеството на на ООН.

Въпреки това, през февруари 2013 г. Фюле отменя планираното си пътуване в Северна Македония за да оцени напредъка на страната в реформите, поради продължаващата политическа нестабилност в страната, включително и бойкоти на парламента и заплахата от бойкот на предстоящите местни избори от Социалдемократичния Съюз на Македония. Той предупреждава, че кризата е „заплаха“ за началото на преговорите за присъединяване. Политическата криза е преодоляна след компромисно споразумение между политически партии на 1 март 2013 година.

През октомври 2013 г. Европейската комисия препоръчва, за пета поредна година преговорите за присъединяването на Северна Македония да стартират. На последното заседание на Съвета на Европейския съюз през декември 2013, за пета поредна година се казва, че „политически критерии остават в достатъчна степен“, но по отношение на вземането на окончателно решение за започване на преговорите за присъединяване се решава да се преразгледа на този въпрос през 2014 година. Решението дали да се започнат или не преговори за влизане в Европейския съюз, ще бъде направено „на основата на обновяване на Комисията за по-нататъшното изпълнение на реформите в контекста на високо равнище за присъединяване, диалог и политическо споразумение, и конкретни стъпки, предприети за насърчаване на добросъседските отношения с България и за постигането на съгласувано и взаимно приемливо уреждане на въпроса за името с Гърция“.

Посредникът на ООН Матю Нимец, предложен от Гърция и Северна Македония, насрочва нов кръг на преговори на 26 март 2014 година. През февруари 2014 г. Европейският парламент приема резолюция, според която Копенхагенските критерии в голяма степен са изпълнени от Северна Македония за да започне преговори за членство в ЕС и се призовава Съветът на Европейския съюз да потвърди датата за начало на преговорите за присъединяване, като двустранните спорове не трябва да бъдат пречка за започване на преговори, въпреки че те трябва да бъдат решени преди присъединяването. Въпреки това Съветът се съгласява с мнението да не споменава за преговори със Северна Македония за присъединяването на своята среща през юни 2014 година. През май 2014 спорът за името все още е нерешен, но е обявено, че преговорите трябва да бъде възобновени след гръцките избори за европарламент и местни органи на 25 май.

Хронология Октомври 1992 – Северна Македония назначава свой представител в Съвета на Европа в Брюксел, приемайки формулировката БЮРМ; 22 декември 1995 – Северна Македония и ЕС установяват дипломатически отношения и започват широкобхватни преговори за споразумения в областта на търговията, паричните операции и транспорта; Февруари 1996 – Постоянната дипломатическа мисия на Македония в Брюксел е повишена в посланическа; 10 март 1996 – Северна Македония става пълноправен партньор по програмата PHARE; 20 март 1996 – Започват преговори за постигане на договор за сътрудничество между Северна Македония и Европейската общност; 20 юни 1996 – Успешно приключват преговорите за постигане на договор за сътрудничество между Северна Македония и Европейската общност; Ноември 1997 – Договорът за сътрудничество в транспорта влиза в сила; 1 януари 1998 – Договорът за сътрудничество влиза в сила; Февруари 1998 – Първи политически разговори на министерско ниво в Охрид в съзвучие с Договора за сътрудничество; 11 март 1998 – Търговско споразумение в текстилния отрасъл, подновено на 1 януари 2000; 21/22 март 1998 – Първа среща на съвместно сътрудничество в Скопие; 5 март 1999 – Втора среща на съвместно сътрудничество в Брюксел; 24 януари 2000 – Европейската комисия приема директиви относно сътрудничество и възможен старт на преговори за присъединяване; Март 2000 – Откриване на делегацията на ЕС в Скопие; назначен е първи Ръководител на делегацията; 5 април 2000 – Начало на първи кръг от прегоеорите за SAA; Юни 2000 – Съветът на Европа приема на регулация за възможно членство; 24 ноември 2000 – SAA е започнат на Загребската среща; Декември 2000 – Въвеждане в сила на регулациите на Съвета относно извънредни търговски мерки. Северна Македония се присъединява към програмата CARDS 2002 – 2006; 16 февруари 2001 – Подписано е междинно споразумение за търговските практики в SAA; 9 април 2001 – Междинно споразумение за търговията и търговските практики в SAA влиза в сила от 1 юни 2001; Януари 2002 – Допълнителен търговски протокол за виното, алкохолните напитки и текстилните продукти; 20 февруари 2003 – Председателят на Европейската комисия Романо Проди посещава Скопие, потвърждавайки позицията на ЕС за перспективата за присъединяване на Северна Македония; 25 юли 2003 – Последна от шестте срещи на Съвета за сътрудничество в Брюксел; Февруари 2004 – В македонския парламент е подписана декларация за кандидатстване в ЕС; 22 март 2004 – На официална церемония в Дъблин македонското правителство депозира кандидатурата на Северна Македония за членство в EU; 1 април 2004 – SAA влиза в сила, след като е ратифициран от всички страни членки; 3 юни 2004 – Първа среща на Комитета за стабилизация и присъединяване в Скопие; 6 септември 2004 – Националната Стратегия за европейска интеграция е приета от македонското правителство; 14 септември 2004 – Първа среща на Комитета за стабилизация и присъединяване в Брюксел; 1 октомври 2004 – Въпросникът за подготовката за приобщаване е предаден от Еврокомисията на македонското правителство;