Клаус Ман (), с рождено име Klaus Heinrich Thomas Mann, е германски писател и публицист, автор на романи, разкази, пиеси, критика и есета.

Биография Роден е в Мюнхен като първи син на носителя на Нобелова награда за литература Томас Ман и на съпругата му Катя Ман. Брат е на историка и писател Голо Ман.

През 1924 г. Клаус Ман започва да пише кратки разкази, а през следващата година става театрален критик за берлински вестник. Първите му литературни произведения са публикувани през 1925 г. Тогава излиза романът му „Благочестивият танц. Приключенията на една младост“ („Der fromme Tanz. Das Abenteuerbuch einer Jugend“).

Ранният живот на Клаус Ман е доста объркан. Неговата хомосексуалност често го превръща в жертва на предразсъдъци и той има трудни отношения с баща си. След кратък престой в различни училищаNicole Schaenzler: Klaus Mann. Eine Biographie. Campus Verlag, Frankfurt – New York 1999, p. 30 Клаус пътува с една година по-възрастната си сестра Ерика Ман по света. През 1927 г. пребивава в САЩ и описва впечатленията си в есета, публикувани като общ пътепис през 1929 г.Erika und Klaus Mann: Rundherum – Ahenteuer einer Weltreise. Reinbek bei Hamburg: Rowohlt, 1982

През 1924 г. Клаус се сгодява за приятелката си от детството Памела Ведекинд, най-голямата дъщеря на драматурга Франк Ведекинд, която също е приятелка със сестра му Ерика. Годежът е разтрогнат в началото на 1928 г.

През 1929 г. Клаус и Ерика пътуват в Северна Африка. Там се запознават с швейцарската писателка и фотографка Анемари Шварценбах, с която остават близки през следващите няколко години. Заедно с Анемари Клаус прави няколко пътуваниа в чужбина, като последното е за Конгреса на писателите в Москва през 1934 г.Nicole Schaenzler: Klaus Mann, p. 302

През 1932 г. Клаус пише първата част от автобиографията си „Дете на тази епоха“ („Kind dieser Zeit“), която е добре приета, докато на власт не идва ХитлерNicole Schaenzler: Klaus Mann, p. 211. През 1933 г. Клаус участва с Ерика в политическото кабаре Die Pfeffermühle („Мелничка за пипер“), което привлича вниманието на нацисткия режим. За да избяга от прокуратурата, през март 1933 г. Клаус напусна Германия и заминава за Париж, по-късно отива в Амстердам и Швейцария, където семейството му има дом.

През ноември 1934 г. Клаус Ман е лишен от германско гражданство и става гражданин на Чехословакия. През 1936 г. се премества в Съединените щати и живее в Принстън, Ню Джърси и Ню Йорк. През лятото на 1937 г. се среща с интимния си партньор Томас Куин Къртис, който по-късно е дългогодишен режисьор на филми и театрални пиеси. През 1943 г. Клаус става гражданин на САЩ.

През Втората световна война Клаус Ман служи като сержант от Пета американска армия в Италия, а през лятото на 1945 г. е пратен от в-к „Stars and Stripes“ като кореспондент от следвоенна Германия.

Творчество Най-известният романи на Клаус Ман, „Мефисто“ („Mephisto. Roman einer Karriere“), е създаден през 1936 г. и е публикуван за пръв път в Амстердам. Романът е леко прикрит портрет на бившия му зет, актьора Густаф Грюндгенс. Литературният скандал, който се разразява, донася на Клаус Ман посмъртна слава в Западна Германия, понеже осиновеният син на Грюндгенс издейства съдебна забрана за публикуване на романа след първото му издаване във ФРГ от началото на 60-те години. След седем години съдебни заседания Върховният съд на Западна Германия го забранявя, въпреки че книгата продължава да излиза в Източна Германия и чужбина. През 1981 г. забраната е отменена и романът е публикуван в Западна Германия.

Романът на Клаус Ман Ман „Вулканът“ („Der Vulkan. Roman unter Emigranten“) (1939) е една от най-известните творби на XX век за немските емигранти през Втората световна война.

Клаус Ман умира на 21 май 1949 г. в Кан от свръхдоза наркотици.

Днес е смятан за един от най-важните представители на немскоезичната „литература на изгнанието“ след 1933 г.

Библиография Романи Der fromme Tanz. Das Abenteuerbuch einer Jugend, 1925, 2004 Alexander. Roman der Utopie, 1929, 2006 Treffpunkt im Unendlichen, 1932, 1998 Flucht in den Norden, 1934, 2003 Symphonie Pathétique. Ein Tschaikowsky-Roman, 1935, 1999 Mephisto. Roman einer Karriere, 1936, 1981, 2007 Мефистофел, изд.: Народна култура, София (1976, 1982), прев. Никола Георгиев Der Vulkan. Roman unter Emigranten, 1939, 1999 The Last Day, Fragment 1949, 2015

Разкази, статии Vor dem Leben, Erzählungen, 1925 Kindernovelle, Erzählung, 1926 Rundherum. Ein heiteres Reisebuch (Mit Erika Mann), 1929, 1996 Abenteuer, Novellen, 1929 Auf der Suche nach einem Weg, Aufsätze, 1931 Das Buch von der Riviera (Mit Erika Mann), 1931, 2003 Die Sammlung. Literarische Monatsschrift (Unter dem Patronat von André Gide, Aldous Huxley, Heinrich Mann herausgegeben von Klaus Mann), September 1933 – August 1935, 1986 Zwei Bände Vergittertes Fenster, Novelle (über die letzten Tage von Ludwig II. von Bayern), 19371 1960 Escape to Life (Mit Erika Mann), 1939, 1991 The Other Germany (Mit Erika Mann), 1940Volltext im Internet Archive Decision. A Review of Free Culture Ed. by Klaus Mann, Januar 1941 – Februar 1942 André Gide and the Crisis of Modern Thought, 1943 (dt.: Andre Gide und die Krise des modernen Denkens), 1995 Heart of Europe. An Anthology of Creative Writing in Europe 1920 – 1940 Ed. by Hermann Kesten and Klaus Mann, 1943 André Gide: Die Geschichte eines Europäers, 1948 Die Heimsuchung des europäischen Geistes, Essay, 1948, 1993

Пиеси Anja und Esther, Theaterstück, 1925 Аня и Естер, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров Revue zu Vieren, Theaterstück, 1926 Ревю за четирима, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров Gegenüber von China, Theaterstück, 1929 Geschwister, Theaterstück nach Cocteau, 1930 Athen, Theaterstück, 1932 Der siebente Engel, Drama, 1946 Der siebente Engel. Die Theaterstücke Uwe Naumann und Michael Töteberg (Hrsg.), 1989 Die zerbrochenen Spiegel: Eine Tanzpantomime Nele Lipp/Uwe Naumann (Hrsg.), 2010

Автобиографии, дневници, писма Kind dieser Zeit, Autobiografie, 1932, 2000 The Turning Point: Thirty-Five Years in this Century, Autobiografie, 1942 Der Wendepunkt. Ein Lebensbericht, 1952, 2006 Tagebücher 1931 – 1949 Joachim Heimannsberg (Hrsg.), 1990 Briefe und Antworten 1922 – 1949 Golo Mann, Martin Gregor-Dellin (Hrsg.), 1991 Briefwechsel 1933 – 1949 Herbert Schlüter, Klaus Mann, 2010 Briefe an Klaus Mann. Mit einem Briefentwurf von Klaus Mann Gustav Regler, 2011, „Ich glaube, wir verstehn uns“. Klaus Mann und Kurt Hiller – Weggefährten im Exil. Briefwechsel 1933 – 1948 Rüdiger Schütt (Hrsg.), München 2011 „Lieber und verehrter Onkel Heinrich“ Inge Jens und Uwe Naumann (Hrsg.), 2011

Източници

Външни препратки

Бисерка Рачева, „Трудното дете“ на модерния век (Клаус Ман), Електронно издателство LiterNet, 16.09.2007 Биографични данни за Клаус Ман в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Клаус Ман в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Клаус Ман в Немската дигитална библиотека Клаус Ман в Швейцарската национална библиотека Клаус Ман в Literaturportal Bayern Клаус Ман в Perlentaucher Клаус Ман в Die LYRIKwelt Клаус Ман в Personensuche

Категория:Германски публицисти Категория:Германски литературни критици Категория:Германски автори на разкази Категория:Германски драматурзи Категория:Германски романисти Категория:Германски есеисти Категория:ЛГБТ писатели от Германия Категория:Гей писатели Категория:Родени в Мюнхен Категория:Починали във Франция Категория:Починали от свръхдоза