Крешимир III () е хърватски крал от рода Търпимировичи царувал между 1000 г. и 1030 г. Той е по-малък брат на Светослав Суроня. След като Суроня поема властта през 997 г., Крешимир заедно с другия си брат Гоислав I оспорват властта му и в страната избухва гражданска война. Крешимир и Гоислав се обръщат за помощ към българския цар Самуил и той подтикнат от факта, че Суроня е съюзник на Византия и следователно негов враг, нахлува в Хърватия и опустошава Далмация чак до ЗадарЉетопис Попа Дукљанина, приредио Фердо Шишић, Београд-Загреб, 1928, след което предава контрола върху завоюваната територия на двамата братя. Гражданската война продължава до преврата в 1000 г., когато бунтовниците успяват да свалят Суроня от трона. Светослав Суроня намира спасение в Унгария, където умира, а Крешимир и Гоислав си поделят властта.
Около 1015 г. Крешимир получава от василевса почетната титла патриций (patricius) изглежда като награда за проромейската си политика.
През лятото на 1018 г. Крешимир подновява войната с Венеция в опита си да си върне загубените по времето на Суроня територии по Адриатическото крайбрежие. Но градовете по крайбрежието поискват помощ от дожа Отоне Орсеоло, който се намесва и успешно отблъсква нападенията на хърватите. Островите Крък и Раб предпочитат да са под контрола на републиката и се договарят да ѝ плащат ежегоден данък. Šišić, pp. 479
На 1 септември 1004 г. Василий Войоанис, ромейски военачалник по всяка вероятност от български произход, преминал на страната на Византия след завладяването на БългарияБожилов, Иван. Българите във Византийската империя. София 1995. Стр. 262, нахлува по Адриатическото крайбрежие и пленява съпругата на Крешимир. Пленницата е отведена отначало в Бари, а след това в Константинопол.Rački doc. 434
След смъртта на император Василий II през 1025 г. Крешимир спира да плаща данък на империята. Rački doc. 434 През 1027 г. отново прави опит да си върне контрола върху градовете в Далмация, този път подкрепен от Стефан I Унгарски. Има предположение базирано на една хроника, че е възможно Крешимир да е взел участие във войната срещу императора на Свещената римска империя Конрад II през 1030 г. на страната на Унгария, но това не е потвърдено от друг източник.Švab, pp. 138
Около 1020 г. в Хърватия се завръща неговият племенник Стефан Светославич, син на Светослав Суроня, начело на унгарски наемници, с помощта на които завзема Славонска Хърватия. Обявен е за бан на Славонска бановина и тази провинция до 1074 г. остава под властта на неговите потомци, бидейки само формално част от Хърватия, но в действителност подчинена на Унгарското кралство.
През 1030 г. Крешимир е наследен на престола от сина си Стефан I Крешимирович.
Източници
Категория:Търпимировичи Категория:Убийци на държавни глави