Бежанците от Гръцката гражданска война през 1946 – 1949 са членове или симпатизанти на победените във войната прокомунистически сили, напуснали Кралство Гърция като политически бежанци. Разпадането на Демократична армия на Гърция (ДАГ) и евакуацията на Комунистическата партия на Гърция (КПГ) в Ташкент през 1949 г. принуждава хиляди хора да напуснат страната. Изчислено е, че до 1949 г., над 100 000 души са напуснали Гърция към Югославия и страните от източния блок, по-специално СССР и Чехословакия. Това число включва и десетки хиляди деца-бежанци, които са евакуирани от КПГ в организирана кампания. Войната сее разрушение в цяла Гърция, особено в районите на гръцка Македония и Епир, в резултат на което много хора продължават да напускат страната дори и след края на военните действия.
Гражданска война в Гърция След като нахлулите в Гърция сили на „Оста“ претърпяват поражение избухва борба между Демократична армия на Гърция (ДАГ) и гръцкото правителство, върнало се от изгнание. Много хора решават да се върнат към старите съюзи с това, което те считат за законно правителство на Гърция. В скоро време противопоставянето ескалира в гражданска война между две конфликтни страни. Много от селяните, левите, социалистите, понтийските гърци, гърците от Кавказ, етническите малцинства от Северна Гърция като славяните българи и македонци и идейните комунисти, се включват в борбата на страната на КПГ и ДАГ. Социалистическа Федеративна Република Югославия и Народна Социалистическа Република Албания подпомогат ДАГ да продължи своята борба, като голяма част от бойците са вербувани сред техните едноезични общности е Егейска Македония. Изчислено е, че до 1949 г. от 40 до 60 на сто на обикновените войници на ДАГ са егейски македонски славяниΖαούσης Αλέξανδρος. Η Τραγική αναμέτρηση, 1945 – 1949 – Ο μύθος και η αλήθεια ()., което възлиза на 11 000 – 14 000 души от бойната сила. Като взима предвид тяхната важна роля в конфликтаSpeech presented by Nikos Zachariadis at the Second Congress of the NOF (National Liberation Front of the ethnic Macedonians from Greek Macedonia), published in Σαράντα Χρόνια του ΚΚΕ 1918 – 1958, Athens, 1958, p. 575., КПГ променя политиката си спрямо тях. На Петия пленум на КПГ на 31 януари 1949 е приета резолюция, според която след комунистическата победа македонските славяни ще намерят своето „национално възраждане“ в рамките на единна гръцка държава.KKE Official documents,vol 8 Въпреки този важен принос към войната„Incompatible Allies: Greek Communism and Macedonian Nationalism in the Civil War in Greece, 1943 – 1949. Andrew Rossos“, The Journal of Modern History, Vol. 69, No. 1 (Mar., 1997) (p. 42), той се оказва недостатъчен за да промени изхода от нея.
До пролетта на 1947 г. комунистическите сили контролират по-голямата част от гръцките селските райони, но все още нямат значителна подкрепа в големите градове. В същото време гръцките затвори са пълни с партизани от EЛАС, членове на НОФГ и други прокомунистически настроени граждани. Хиляди хора са разстреляни по твърдение, че са извършили военни престъпления срещу гръцката държава. След поражението на ДАГ в Пелопонес нова вълна на терор се разпространява по територията, контролирана от правителството в Атина. До 1948 г. територията, контролирана от комунистите е намалена до селските райони на Гръцка Македония и Епир. При тези обстоятелства алтернативното прокомунистическо правителство със седалище в Нередската планина скоро решава да евакуира всички деца на възраст от 2 до 14 години от всички райони, които все още са под негов контрол. Повечето от тези деца са от славянски македонски семейства. Скоро много ранени партизани и по-възрастните хора заедно с децата-бежанци са евакуирани в Народна Република Албания. През 1948 година Югославското правителство решава да затвори Югославско-гръцката граница, което от своя страна принуждава много про-Тито настроени сили от НФОГ да бягат в Югославия. Славяните от Гръцка Македония обаче остават и продължават да се сражават в редиците на ДАГ, като според някои оценки до 1948 година броят им възлиза на повече от 30% от комунистическите военни сили. В следващите месеци правителствената Национална армия консолидира своя контрол в области, по-рано контролирани от комунистите. Много села са разрушени по време на бойните действия и вътрешно разселените вече жители напускат страната през територията на Албания и Югославия. Села като Пименикон (на албански: Бабчор) в региона на Кастория, които по-рано са заличени от американските бомбардировачи, са окончателно обезлюдени през 1948 г. В началото на 1949 г., увеличението на американската помощ за Национална армия, разривът Тито-Сталин, както и голямото поражение на островите и в Пелопонес окончателно дестабилизират позицията на ДАГ.
След колапса на ДАГ много етнически албанци, българи, гърци, македонци от Гръцка Македония бягат на север за да избегнат евентуално преследване и саморазправа от страна на Националната армия. Това историческо събитие е наречено Изход на егейските македонци от Гърция в резултат на Гражданската война. Бежанците се насочват главно към земите на Република Македония или под закрилата на Македонската етническа диаспора. КПГ твърди, че общият брой на политическите бежанци възлиза на 55 881, като от 28 000 до 32 000 деца са евакуирани по време на гръцката Гражданска война. През 1951 документ от Социалистическа Федеративна Република Югославия твърди, че общият брой на славяните от Гръцка Македония, които са напуснали Гърция по време на Гражданската война е 28 595. Етнически македонски източници определят броят на бежанците като много по-голям – 213 000 души.
В хода на войната загиват хиляди комунисти, други са въдворени в затвор или са конфискувани техните земи. От Щаба на Демократична армия на Гърция е съобщено също, че от средата на 1945 г. до 20 май 1947 г. само в Западна Македония са измъчвани 13 259 души, 3215 са хвърлени в затвор, а 268 са екзекутирани без съд и следствие. Много затворени македонци често формират етнически обособени групи в затворите. Гръцките затвори и лагери са разположени на островите Икария и Макронисос, в затвора Авероф близо до Атина и затворите в Солун и Лариса.
Децата-бежанци
До 1948 година десетки деца вече са станали колатерални жертви на военните действия поради недохранване, болести и наранявания. На 4 март 1948 г., „Радио Свободна Гърция“ обявява, че всички деца под 15 години ще бъдат евакуирани от райони, намиращи се под контрола на Временното комунистическо правителство. По-възрастните жени са инструктирани да отведат децата през границата в Югославия и Албания, а по-младите майки са отведени в планините от партизаните. Вдовиците на загиналите партизани са превърнати в заместителни майки и заедно с партизански настойници (млади жени и мъже) подпомагат пътуването на децата към Източния блок. Смята се, че 8000 деца са напуснали Костурския край след оповестяването на това съобщение.
Хиляди гръцки, български, македонски и арумънски деца също са евакуирани от райони, намиращи се под контрола на комунистите. В Организацията на Обединените Нации е създаден специален Комитет по Балканите (UNSCOB), чиито доклад потвърждава, че селата с македонски етнос на населението са много по-склонни да позволят на децата им да бъдат евакуирани. Те стават известни като Децата Бегалци (Decata Begalci) в Република Македония и Македонската етническа диаспора. Според някои източници, повечето от децата, изпратени в Източния блок са с македонски етнически произход и говорят на македонски език, но това се оспорва от КПГ с официални документи и изявления на политически бежанци в годините след евакуацията.
Изключения са направени за деца на възраст от две или три години, които остават със своите майки, докато останалите трябва да бъдат евакуирани. Много от тези деца са разпръснати из цяла Източна Европа – до 1950 г. 5132 деца са в Румъния, 4148 в Чехословакия, 3590 в Полша, 2859 в Унгария и 672 в България. Официалната гръцка позиция е, че тези деца са насилствено отнети от родителите им от комунистите за да бъдат възпитани в чужбина в рамките на социалистическата система. Отвличането на деца се нарича от гръцките историци и политици като Педомазома (Παιδομάζωμα), с което правят аналогия с османската система Девширме.
Евакуация след поражението на комунистите В началото на 1949 г. положението на комунистите е тежко. Гръцко-югославска граница е затворена и ежедневно групи бежанци бягат през албанската. Оттам те се разпръскат в останалата част от Източния блок, а много партизани не оцеляват по време на пътуването. Сред тях има такива, които не изоставят надеждата да се борят за гръцката Комунистическата партия и Демократичната армия на Гърция, но в други части на света. Повечето обаче са бежанци, чиито домове и имоти са били разрушени от гражданска война. Други са прогонени от правителствените сили заради сътрудничество с българската Охрана по време на войната. Хиляди са избягали през границата, преди гръцкото правителство да успее отново да установи контрол над бившите комунистически територии.
Хиляди бежанци се оказват в Съветския съюз, Чехословакия, страните на Източния блок, Австралия, САЩ и Канада. Този процес разделя много семейства, като майки губят контакт с децата си и никога няма да ги видят отново. Масовата емиграция става най-забележимият ефект на Гражданската война в Гърция.
Изгнание от Гърция През 1947 г. е издаден правния акт L-2, според който се отнема гражданството и се забрана да се връщат в страната всички хора, които са се борили срещу гръцкото правителство по време на Гражданска война и са напуснали Гърция. На 20 януари 1948 е издаден нормативен акт М, който позволява на гръцкото правителството да конфискува имоти на хора, които са лишени от тяхното гражданство.
Изход на славяните от Гръцка Македония Изходът на македонците от Гърция () засяга хилядите македонци, които са евакуирани, бягат или са прогонени по време на гръцката Гражданска война в периода от 1945 до 1949 година. Тези политически бежанци са обект на репресии с оглед на тяхната етническа и културна идентичност. Много македонци преминават на страната на КПГ, която през 1934 година обявява намерението си да „се бори за национално самоопределение на репресираните славяни македонци“KKE, Πέντε Χρόνια Αγώνες 1931 – 1936, Athens, 2nd ed., 1946. Етническите македонци се сражават за ДАГ в обособено военно крило, наречено Народноосвободителен фронт (НОФ). До 1946 година хиляди македонци влизат в борбата, а заедно с тях се сражават и арумъни от Костурско. Под НОФ, славяно-македонска култура получава възможност да се развива в Гърция и повече от 10 000 деца посещават 87 училища, преподаващи на македонски език, печатат се вестници и се държат театрални постановки на също на македонски. С пристигането на правителствените войски тези учреждения са затворени или разрушени. Много хора се страхуват от угнетения и от загуба на своите права под давлението на гръцкото правителство, което, от своя страна, ги кара да напуснат Гърция.
Установяване на бежанците в чужбина След поражението на Комунистическата фракция повечето комунисти бягат в Албания, а след това към останалата част от Източния блок. Повечето от партизаните от Демократична армия на Гърция са евакуирани в Ташкент, СССР, докато други са изпратени в Полша, Унгария и Румъния. Община на гръцките-комунисти партизани е създадена в село Булкес в Войводина, Югославия. В Ташкент се установява седалището на гръцката Комунистическа партия. Подсигурени са специална подготовка, настаняване и доставка за победената армия.