Петер Розегер (), фамилия по рождение Росегер (Roßegger), е австрийски поет и белетрист.

Биография Петер Розегер е най-голямото от седемте деца на горския работник Лоренц Росегер. Тъй като в родното му село Алпл в ЩирияRosegger-Geburtshaus, Das Land Steiermark няма задължително образование, много от обитателите му са неграмотни. Също и бащата на Петер е неграмотен, така че момчето получава известни знания от майка си. Един учител, когото консервативният местен свещеник е изгонил от училище заради симпатии към Мартенската революция, е приет от бедните жители и той обучава няколко селски момчета, сред които и Петер Розегер (както гласи измененото му по-късно литературно име).

Родителите желаят синът им да стане свещеник, но обучението им се вижда много скъпо. Понеже момчето е телесно доста слабо за работник, то започва на 17 години да се обучава при един странстващ шивач. При пътуванията си от стопанство на стопанство опознава хората и обичаите им. Австрийският композитор Якоб Едуард Шмьолцер, който събира народно творчество от Щирия, окуражава младия Розегер да записва песните, които слушаUniversalmuseum Joanneum, Peter Rosegger. Leben und Wirken. Така много от устно предаваните песни и истории са запазени до днес.

Като чирак на странстващ шивач Розегер има незначителни доходи, с които започва да си купува книги – в началото най-вече селски истории. Скоро след това сам започва да пише.

Кръстникът му убеждава младия шивашки чирак да повери литературните си опити на някой редактор, дори е готов сам да отнесе в Грац създадените от Розегер произведения. Редакторът на грацкия ежедневник „Тагеспост“ съзира писателския му талант и способства Розегер да бъде приет в грацката Академия за търговия и промишленост.

През 1869 г. Розегер публикува своите разкази и през същата година напуска академията. Тригодишната стипендия, отпусната му от управата на провинция Щирия, му дава възможност да пребивава в Германия, Нидерландия, Швейцария и Италия. При образователното си пътуване през лятото на 1872 г. посещава Болоня, Флоренция, Рим и Неапол, разглежда античните разкопки на Помпей, опознава изкуството на Ренесанса и се потапя в чуждия културен животBianca Russ-Panhofer, Bildungsreise mit kleinen Hindernissen – Peter Rosegger in Italien, Universalmuseum Joanneu, 2016-08-10.

Първата стихосбирка на Розегер „Цитра и цимбал“ („Zither und Hackbrett“) излиза в Грац и Лайпциг през 1870 г.Catalog Record: Zither und Hackbrett: Gedichte in obersteierischer Mundart / von P. K. Rosegger

През 1871 г. издателят Густав Хекенаст, известен с публикуването на творби от Адалберт Щифтер, отпечатва първата прозаична книга на Розегер – „Щирийски истории“ („Geschichten aus Steiermark“).

В стиховете и в прозата си Розегер използва разговорен език, често пише на щирийски диалект.

Вече известен писател, Петер Розегер предприема през 1878 г. лекционни пътувания, които го отвеждат в Дрезден, Лайпциг, Ваймар, Берлин, Хамбург, Касел, Карлсруе и Мюнхен.

През 1883 г. излиза романът „Боготърсачът“ („Der Gottsucher“), едно от най-значимите му произведения. В тази творба е пресъздадено събитие от 1493 г. в градчето Трагьос, при което ненавиждан свещеник е убит от собствените му енориашиWilli Senft: Pfarrermord in Tragöß. In: Wochenzeitung Neues Land („Österreichische BauernZeitung“) vom 4. April 2003. 63. Jahrgang, Nr. 14, S. 21.. Романът става извънредно популярен и само 13 години след публикуването му има 24 издания, а през 1926 г. изданията са вече 76Projekt Historischer Verlag.

От 1876 г. Розегер започва да списва месечното списание „Домашна градина“ (Heimgarten), съдържащо статии и разкази, предназначени главно за жителите на затънтените села, от които произлиза и самият той. Като писател и обществена фигура Розегер действа преди всичко като просветител.

В началото на 1900-те години Петер Розегер получава голямо признание. През 1903 г. е избран за почетен доктор на Хайделбергския университет, става доктор хонорис кауза и на университетите във Виена и в Грац. Награден е с ордени от владетелите на Прусия и Австро-Унгария. През 1913 г. е номиниран за Нобелова награда за литература. (Отличието е присъдено на Рабиндранат Тагор.)

Петер Розегер умира в края на Първата световна война на 74 години в селската си къща в Криглах. Писателят е съвременник на Иван Вазов и подобно на него е обявен за „национален поет“.

Библиография Стихосбирки Zither und Hackbrett, 1870 Mein Lied, 1911, 1916

Романи Die Schriften des Waldschulmeisters, 1875 Heidepeters Gabriel, 1882 Der Gottsucher, 1883 Jakob der Letzte, 1888 Peter Mayr. Der Wirt an der Mahr, 1891 Das ewige Licht, 1897 Erdsegen, 1900 Weltgift, 1901 Inri, 1905 Die Försterbuben, 1907 Die beiden Hänse, 1911

Разкази

Geschichten aus Steiermark, 1871 Geschichten aus den Alpen, 1873 Streit und Sieg, 1876 Mann und Weib. Liebesgeschichten, 1879 Allerhand Leute, 1888 Der Schelm aus den Alpen, 1890 Durch!, 1897 Als ich noch der Waldbauernbub war, 1902 Когато бях овчарче. Разкази, изд.: Гъчо Н. Митов, Карлово (1907), прев. Йордан Маринополски Wildlinge, 1906 Lasset uns von Liebe reden, 1909 Der erste Christbaum Der Wald brennt

Автобиографии Waldheimat. Erinnerungen aus der Jugendzeit, 1877 Mein Weltleben, 1898, 1914

Други Schriften in Steirischer Mundart, 1907 Gesammelte Werke (40 Bände), 1913 – 1916

Отличия 1876: Пожизнен член на австрийския императорски двор 1903: Почетен доктор на Хайделбергския университет 1907: Почетен член на лондонското „Кралско общество за литература“ 1913: Почетен доктор на Виенския университет 1913: Австрийски почетен знак за изкуство и наука 1913: Пруски „Орден на короната“ 1913: Номинация за Нобелова награда за литератураChristoph König (1997): „Vor dem Gerichtshof über Weltliteratur“. Zu Versuchen, deutschen Dichtern den Nobelpreis zu verschaffen, Beitrag in LiLi (Zeitschrift für Literaturwissenschaft und Linguistik der Universität Siegen), Nr. 107 1917: Почетен доктор на Грацкия университет 1918: Орден „Франц Йосиф“Peter Rosegger ausgezeichnet

Признание През 1951 г. австрийската провинция Щирия учредява в чест на писателя литературната награда „Петер Розегер“.

Източници

Външни препратки

Петер Розегер в Projekt Gutenberg-DE Петер Розегер в Zeno Биографични данни за Петер Розегер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Петер Розегер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Петер Розегер в Немската дигитална библиотека Петер Розегер в Австрия-Форум Петер Розегер в Universalmuseum Joanneum Петер Розегер в WHO'S WHO Петер Розегер в Die LYRIKwelt Петер Розегер в Personensuche

Категория:Австрийски автори на разкази Категория:Австрийски автобиографи Категория:Австрийски романисти Категория:Австрийски поети Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Доктор хонорис кауза на Хайделбергския университет Категория:Щирия