Шестоянуарската диктатура (; /Šestojanuarska diktatura, ) е кралска диктатура установена в Кралство Югославия от крал Александър (управлявал 1921 – 1934). Започва от 6 януари 1929 г., когато кралят прекратява сесиите на парламента и взема контрола над държавата и завършва със създаването на Югославската конституция през 1931 г.

Установяване на диктатурата Повод за въвеждане на диктатурата е убийството в Народната скупщина на хърватския селски водач Степан Радич и последвалата парламентарна и политическа криза. В публикувания на 6 януари 1929 г. кралски манифест се казва: „Дошъл е час, когато повече не е нужно да има някакви посредници между народа и краля… Парламентарните институции, които като политически инструмент се ползва от моя блаженно починал баща, остава и мой идеал... Но слепите политически страсти дотолкова злоупотребяват с парламентарната система, че стават препятствие за всяка полезна национална дейност. Съгласието и дори обичайните отношения между партиите и отделните хора станаха изцяло невъзможни. Вместо развитие и въплътяването на идеята за народното единство, парламентарните лидери започнаха да провокират стълкновения и национално разделение… Мой свят дълг е на всяка цена да се съхрани народното единство на държавата... Този идеал трябва да стане най-важния закон не само за мен, но и за всеки човек. Такова задължение ми налагат отговорността ми пред народа и историята, моята любов към родината и святата памет за безчислените и безценни жертви, паднали за този идеал. Да се прибегне както и по-рано към парламентарна смяна на правителството или към нов избор на законодателно събрание би значело да изгубим ценно време в напразни опити, които ни отнеха последните няколко години. Трябва да търсим нови методи на работа и да проправим нови пътища.“Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 265.. През януари 1929 година са забранени всички политически партии.Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 266..

Крал Александър премахва Видовденската конституция, разпуска националното събрание и налага лична диктатура на 6 януари 1929 г. На следващия ден генерал Петър Живкович става министър-председател, оглавявайки партията на режима Югославска национална партия. На 11 януари е създаден държавен съд за защита на държавата в Белград.

На 20 април хърватската организация Усташа и българската организация ВМРО настояват за независимост на Хърватия и Македония.

на 25 април Джуро Джакович, известен привърженик на съюза и първи секретар на комунистическата партия на Югославия, е убит от югославските полицаи на Югославско-австрийската граница след 4 дни мъчения и разпит в полицейско управление в Загреб.

На 3 октомври държавата се преименува от Кралство на сърбите, хърватите и словенците на Кралство Югославия и е разделена на нови административни единици, наречени бановини (единствено число бановина).

На 22 декември е арестуван хърватският лидер Владко Мачек.

След убийството на крал Александър от дееца на ВМРО Владо Черноземски в Марсилия, Сърбия се управлява от регентство.

Край на Шестоянуарската диктатура На 3 септември 1931 г. кралят дава на страната конституция, според която се създава втора камара на парламента (Сенат), половината членове на която се назначава от монархаЮгославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 267.. Първите парламентарни избори са определени за 8 ноември 1931 г., за регистрация на списъка си всяка партия трябва да събере голямо количество подписи от всички избирателни окръзи на кралството.. В резултат на изборите от 1931 г. местата в парламента са заети главно от правителствени кандидати, а избраните депутати през декември същата година създават единствената партия – Югославска радикална селска демокрация (на 20 юли 1933 г. е преименувана на Югославска национална партия)Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 267, 272.. Фактическият край на диктатурата е убийството на крал Александър на 9 октомври 1934 г. След това убийство на власт идва принц-регента Павел на малолетния крал Петър II. Почти веднага след това от ареста са пуснати словенският и хърватския лидери (Антон Корошец и Владко Мачек), предишният парламент е разпуснат и са проведени нови избори за Скупщина в съответствие с актуализациите от март 1933 г., което позволява опозиционните партии да имат депутатски мандатиЮгославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 275 – 276.. Съгласно действащия избирателен закон правителствения списък получава само 60,64 % гласовете получава 303 от 370Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 276.. Политическата борба приключва през 1939 г. със споразумението Цветкович-Мачек, което създава в състава на Югославия Хърватска бановина. Тази териториална единица, формирана на национална основа, противоречи на принципите на крал Александър, които се основават на политиката на обединение.

Бележки

Източници

Литература Stojkov, Todor. Opozicija u vreme šestojanuarske diktature 1929 – 1935. Prosveta, 1969 Gašparič, Jure. SLS pod kraljevo diktaturo: diktatura kralja Aleksandra in politika Slovenske ljudske stranke v letih 1929 – 1935. Modrijan, 2007 Imamović, Mustafa. Pravni položaj verskih zajednica za vreme šestojanuarske diktature. 1991 Janjatović, Bosiljka. „O progonima hrvatskih političara u Zagrebu za vrijeme karađorđevićevske šestojanuarske diktature.“ Radovi Zavoda za hrvatsku povijest 26.1 (1993): 161 – 176. Janjatović, Bosiljka, and Petar Strčić. „Nekoliko spisa organa vlasti o komunistima na otoku Krku za šestojanuarske diktature.“ Vjesnik historijskih arhiva u Rijeci i Pazinu 16.1971) (1971): 91 – 126. Jerotijevic, Zoran. „Економски и политички узроци увођења Шестојануарског режима (Economic and Political Causes of the Introduction of the January Sixth Regime).“ Ekonomika 60.2 (2014): 227 – 238. Kaučič, Domen. Odnos Slovencev do kralja Aleksandra I. Karađorđevića: odziv na politične poteze kraljevega dvora v času šestojanuarske diktature: diplomsko delo. Diss. D. Kaučič, 2015 Drakić, Gordana. „Arising of the Legal System in the Yugoslav State between the Two World Wars.“ Proceedings of Novi Sad Faculty of Law 42 (2008)

Категория:История на Югославия