Първата индокитайска война (най-често наричана просто Индокитайска война; във Виетнам – Съпротивителна война) се води във Френски Индокитай в периода от 19 декември 1946 до 1 август 1954 г. Сражения между френски сили и противниците им от Виетмин на юг възникват още през септември 1945 г. Конфликтът изправя ред войски, сред които експедиционния копрус на Френския съюз, воден от Франция и поддържан от Виетнамската национална армия на Бао Дай, срещу Виетмин, предвождан от Хо Ши Мин и Виетнамската народна армия на Во Нгуен Зиап. По-голямата част от боеве се провеждат в Тонкин в северната част на Виетнам, макар че конфликтът обхваща цялата страна и се разпространява в съседните френски протекторати, Лаос и Камбоджа.
На Потсдамската конференция през юли 1945 г. Обединеният комитет на началниците на щабовете на САЩ и Великобритания решава, че Индикотай на юг от 16° северна географска ширина ще бъде включен в Южноазиатското командване на британския адмирал Маунтбатън. Японските войски, намиращи се на юг от тази линия се предават на него, а тези на север се предават на генералисимус Чан Кайшъ. През септември 1945 г. китайски сили навлизат в Тонкин, а малък британски отряд пристига в Сайгон. Китайците приемат правителството на Виетнам при Хо Ши Мин, тогава разположено в Ханой. Британците отказват да го направят в Сайгон и отстъпват на французите още от самото начало срещу привидната подкрепа за Виетмин от американското Управление на стратегическите служби. На деня на победата на Япония, 2 септември, Хо Ши Мин обявява в Ханой основаването на Демократична република Виетнам (ДРВ). ДРВ управлява като единственото гражданско правителство в цял Виетнам за период от около 20 дни, след абдикацията на император Бао Дай, който управлява по време на японското владичество. На 23 септември 1945 г., със знанието на британския командир в Сайгон, френски сили свалят местното правителство на ДРВ и обявяват, че френската власт е възстановена. Веднага започва партизанска война около Сайгон, но французите постепенно поемат контрол над Севера и Юга на Индокитай. Хо Ши Мин се съгласява да преговаря за бъдещия статут на Виетнам, но дискусиите, водени във Франция, не водят до решение. След над година на покрит конфликт, избухва цялостна война през декември 1946 г. между Франция и силите на Виетмин, а Хо и правителството му се укриват. Французите опитват да стабилизират Индокитай като я преорганизират на федерация от асоциирани държави. През 1949 г. те връщат властта на бившия император Бао Дай, като ръководител на новооснованата Държава Виетнам.
Първите няколко години на войната включват селски бунтове срещу французите. Въпреки това, след като китайските комунисти достигат северната граница на Виетнам към края на 1949 г., конфликтът прераства в конвенционална война между две армии, въоръжени със съвременни оръжия. Френското правителство забранява да се сражават войници от Метрополитанска Франция, а само войски от колониите и от Чуждестранния легион, за да избегне недоволство сред обществото. Левицата във Франция нарича войната „мръсната война“ (la sale guerre).Edward Rice-Maximin, Accommodation and Resistance: The French Left, Indochina, and the Cold War, 1944 – 1954 (Greenwood, 1986).
Френските действия са затруднени от ограничената полза от бронираните танкове в условия на джунгла, липса на силни въздушни сили за въздушна поддръжка и бомбардировки и използването на чуждестранни войници от други колонии (основно от Алжир и Мароко). Во Нгуен Зиап, обаче, използва ефективни и иновативни тактики на пряк артилерийски огън, засади на конвои и много противовъздушни оръдия, за да възпрепятства земните и въздушните доставки, заедно със стратегия на вербуване на голяма редовна армия чрез широка обществена подкрепа и доктрина на партизанска война. Това, комбинирано с инструктажи от Китай и прости и надеждни оръжия от СССР, се оказва фатално за френски защитници, кулминирайки в решителната победа над французите в битката при Диен Биен Фу.
На Женевската конференция от 21 юли 1954 г. новото социалистическо правителство на Франция и Виетмин правят споразумение, което бива отхвърлено от Държавата Виетнам и САЩ, но което дава на Виетмин контрол над Северен Виетнам северно от 17-ия паралел. Югът продължава под лидерството на Бао Дай. Година по-късно Бао Дай е детрониран от министър-председателя си, Нго Дин Дием, създавайки Република Виетнам. Скоро започват бунтове, подкрепяни от Севера и насочени срещу правителството на Дием. Конфликтът постепенно прераства във Виетнамската война.
Хронология на войната Предпоставки
След капитулацията на Франция на 22 септември 1940 г., Френски Индокитай е окупиран от японски войски. През този период виетнамски комунисти предприемат няколко опита да вдигнат въстание: през септември-октомври 1940 г. в северната част на страната, през ноември-декември 1940 г. в южната част, а през януари 1941 г. в централната част. Те биват потиснати от френските войски.Truong, Truong V. Vietnam War: The New Legion, Volume 1. Victoria BC: Trafford. 2010. с. 355 В резултат, комунистическите организации в южните и централните части на Виетнам понасят значителни загуби.Всемирная история / редколл., отв. ред. В. П. Курасов. т. 10. Москва, „Мысль“, 1965. с. 164
През май 1941 г. е създадена организацията Виетмин. Първите опорни точки на организацията са създадени от активистите на комунистическата партия на Индокитай в провинциите Као Банг и Ланг Сон. Именно тук в края на 1941 г. са образувани първите опълченски отряди за спасение на родината. Освен това, до март 1942 г. в областта Бакшон действа голям партизански отряд.История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 4. Москва, Воениздат, 1975. с. 468
Основен район за дейността на Виетмин през 1941 – 1942 г. става Виетбак – планинска горска местност в северната част на Виетнам, на границата с Китай. Тук са създани първите опорни бази и се провежда обучение на кадри.История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 5. Москва, Воениздат, 1975. с. 237
През ноември 1943 г. във връзка с повишената активност на Виетмин, японците предприемат мащабна наказателна операция в района на дислокация на основните сили на Виетмин. Към края на 1943 г. в стълкновения с японските сили слабо въоръжените партизански отряди на Виетмин, имащи на въоръжение само изключително стари кремъчни оръжия, хладни оръжия и бамбукови пики, понасят тежки загуби.История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 7. Москва, Воениздат, 1976. с. 463
През 1944 г. Виетмин вече контролира провинциите Као Банг, Ланг Сон, Бак Кан, Тай Нгуен, Туйен Куанг, Бак Жианг и град Винйен в северната част на страната, където започва създаването на административни органи на управление. На 7 май 1944 г. ръководството на Виетмин издава заповед за подготовка на въоръжено въстание.История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 8. Москва, Воениздат, 1977. с. 303 – 305
През декември 1944 г. започва създаването на отряди на редовна армия. На 22 декември 1944 г. е създаден първия първият отряд редовни сили под командването на Во Нгуен Зиап. На 24 и 25 декември 1944 г. отрядът извършва първите бойни операции: нападнати са и са превзети два поста на френските колониални войски – в На Нган и във Фай Кат в провинция Као Банг.История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 9. Москва, Воениздат, 1978. с. 327
1945
На 9 март 1945 г. командването на японските войски в Индоктай поставя ултиматум на френските войски с искания да се предадат, а на следващия ден, обкръжавайки местата на дислокация на французите, започва тяхното разоръжаване. От 37 хиляди френски колониални войници (7 хил. французи и 30 хил. местни жители), намиращи се по това време в Индоктай, към китайската граница се измъкват около 5 хиляди. Тези събития изменят съотношението на силите в региона.История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. Гречко, Андрей Антонович. т. 11. – Москва: Воениздат, 1980. – с. 109 – 114
През април 1945 г. се активизира подготовката на военните отряди на Виетмин (които по това време вече достигат хиляда души) и се създават главно военно командване и училища за подготовка на командни кадри.
На 10 април 1945 г. виетнамските сили обкръжават и унищожават японски гарнизон в провинция Тай Нгуен (80 войници).Early Days: The Development of the Viet Minh Military Machine По-късно други постове и гарнизони на японски и колониални сили са победени или разоръжени.
Капитулацията на Япония и краят на Втората световна война отново изменят съотношението на силите в Индокитай. На 13 август 1945 г. Виетмин обявява началото на въстание. На 19 август 1945 г. силите на Виетмин окупират Ханой, а след това установяват власт в голяма част от територията на Виетнам, без да срещат значителна съпротива. Въпреки това, тъй като Франция се стреми да възстанови контрола си над Индокитай, стълкновението става неизбежно.
На 13 септември 1945 г. в Сайгон започва десанта на английски части, чийто командир приема капитулацията на японските войски в Индокитай, освобождава арестуваните по-рано от японците френски чиновници и военнослужещи на колониалната администрация и предава въоръжението на 1500 френски войници. При това Дъглас Грейси обявява, че той не признава дейността на органите на Виетмин.История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А. А. Гречко. т. 11. – Москва: Воениздат, 1980. – с. 392.
Освен това, по разпореждане на Грейси, английските войници охраняват ред ключови обекти в Сайгон, заменяйки по-рано намиращите се тук отряди на Виетмин. След няколко дни англичаните предават контрола над тези обекти на французите.Dennis J. Duncanson. General Gracey and the Vietminh // Journal of the Royal Central Asian Society т. 55, № 3 (октомври 1968), с. 296
На 22 септември 1945 г. френските военни подразделения, със съдействието на английските военнослужещи, нападат виетнамските сили в Сайгон и превземат административните сгради.
В по-отдалечените територии на Виетнам, на север от 16-ия паралел, напредва 200-хиляден експедиционен корпус на Гоминдан.Larry H. Addington. America’s war in Vietnam: a short narrative history. Indiana University Press. 2000. с. 30.
1946
На 28 февруари 1946 г. подразделенията на Гоминдан започват отстъпление от Индокитай. На 6 март Франция признава независимостта на Демократична република Виетнам в състава на Индокитайската федерация на Френския съюз.Р. Эрнест Дюпюи, Тревор Н. Дюпюи. Всемирная история войн (в 4-х тт.). Книга 4 (1925 – 1997)., Москва, „Полигон – АСТ“, 1998. с. 623
Към края на март 1946 г. британските войски се изнасят от Индокитай (с изключение на една рота, оставена за охрана на съюзната мисия в Сайгон), но последните шест британски войника във Виетнам загиват през юни същата година, когато подразделението на британската армия попада в партизанска засада.Peter Dennis. Troubled Days of Peace. New York: St. Martin’s, 1987. с. 173
На 20 ноември 1946 г. на пристанището в Хайфонг френски военен кораб обстрелва виетнамска лодка. На 21 ноември френското командване поставя на ръководството на Виетмин ултиматум с искания да се махнат от Хайфон. След като тези условия не са изпълнени, на 23 ноември 1946 г. френските военни кораби започват масиран обстрел на града, в резултат на който загиват около 6 хиляди жители.The New Encyclopedia Britannica. 15th edition. Micropedia. т. 12. Чикаго, 1994. с. 359 – 360Barnet, Richard J. Intervention and Revolution: The United States in the Third World. World Publishing. 1968 с. 185 ISBN 0-529-02014-9.
Ход на войната 1946 – 1947 През декември 1946 г. ръководството на Виетмин взема решение за преход към стратегия на продължителна народна война, с цел изтощаване на противника.Советская военная энциклопедия. / ред. Н. В. Огарков. т. 5. Москва, Воениздат, 1978. с. 544 – 545