Ефимия Петровна Кривошеева () е народна разказвачка, пионерка на мордовското разказвателно изкуство.
Биография Родена е на 1 юни 1867 г. в село Тарасовка, днес в района на Камешкирския район, Пензенска област в многодетното семейство на селянина Пьотър Фьодорович Адамов. По националност е ерзянка, етническа група, част от мордовците. Не получава образование. Работи като наемна работничка и изпълнява тежка работа. Многодетното семейство Кривошееви живее бедно. За да облекчи тежкото си положение Ефимия събира песни и ги пее пред приятели и роднини. Като девойка пее добре, а след това има репутацията на умела изпълнителка на ритуален и неритуален фолклор.
Откритието на творческия талант на Ефимия Кривошеева принадлежи на сина ѝ Илия Кривошеев, който през 1922 г. записва произведенията, които изпълнява.. Широка известност името Кривошеева получава след публикуването през 1936 г. във вестник „Правда“ произведения „Лайшема Кировдо“ (). Широко известни са нейните граждански приказки-поеми: „Одов чачсь, миресь – масторось“ и „Эсь эрямодон“. Умира на 24 юни 1936 г. в град Саранск. През 2014 г. в Саранск в къщата на сина ѝ №16 на улица Мокшанска, където Ефимия Кривошеева изкарва последните години от живота си, е открита мемориална плоча.
Библиография Първият ѝ сборник е „Лайшемат ды морот“ () и е издаден през 1937 г. Освен това произведенията ѝ са публикувани в колекция, озаглавена „Авань вайгель“ (, 1950), „Тынь кунсолодо, тиринь тякам монь“, (, 1968) и др. Повечето от нейните творби са представени в колекцията „Избрани произведения“ (1968).
Източници
Категория:Руски писателки Категория:Съветски писателки Категория:Мордовски езици Категория:Хора от Саранск