Димитър Петров Недялкович (понякога Неделкович, до 1945 г. Недѣлковичъ) е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир последователно на 3-та и 2-ра дружина от 6-и пехотен търновски полк през Сръбско-българската война (1885), началник на тиловото управление на 1-ва армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913). Служи и по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Димитър Недялкович е роден на 25 октомври 1858 г. в Търново, Османска империя. През 1878 г. постъпва в Софийското военно училище, завършва на 10 май 1979 г. и е произведен в чин прапоршчик. Назначен е на служба в Търновска №9 пеша дружина. Служи и в Орханийска №11 пеша дружина. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, а от 30 август 1885 г. е капитан.
На 15 септември 1885 г. с височайши приказ №54 по военното ведомство капитан Недялкович е назначен за командир на 2-ра дружина от 6-и пехотен търновски полк, а с височайши приказ №70 от 13 октомври 1885 г. по военното ведомство е назначен за командир на 3-та дружина от полка.Христов, с. 57, за второто назначение вж. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 73, л. 83 Междувременно на 30 септември се ражда синът му Димитър.
На 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, на 19 януари 1889 г. поема временното командване на новосъздадения 18-и пехотен етърски полк, като е на тази служба до 15 май 1889 година. На 2 август 1891 е произведен в чин подполковник, а от 2 август 1895 е полковник. Излиза в запас в периода от 15 февруари 1900 г. до 15 март 1904 г. През 1909 година е награден с Кръст за независимостта на България 1908 когато е началник на Канцеларията при Военното министерство.Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. І – ф3 К, оп. 2
Полковник Недялкович взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913) като началник на тиловото управление на 1-ва армия. Взема участие и в Първата световна война, като на 31 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба. На 5 август 1920 г. преминава в Опълчението.
Генерал-майор Димитър Недялкович умира на 4 януари 1928 година.
По време на военната си кариера служи и като помощник-началник на Главното интендантство и като председател на ликвидационната комисия към Главното интендантство.
Семейство Димитър Недялкович е женен и има 2 деца. Синът му Димитър (30 септември 1885) също поема военното поприще на баща си, като завършва военното училище през 1907 г. От 15 август 1907 г. е подпоручик, от 4 септември 1910 г. е поручик и от 1 ноември 1913 г. – капитан. Служи в 4-ти артилерийски полк и в Софийски крепостен батальон. Взема участие в Балканските войни (1912 – 1913).
Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1885) Майор (17 април 1887) Подполковник (2 август 1891) Полковник (2 август 1895) Генерал-майор (31 октомври 1918)
Образование Военно на Негово Величество училище (1878 – 1879)
Награди Кръст за независимостта на България 1908 (1909)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени във Велико Търново Категория:Почетни граждани на Велико Търново