Тунизийската кампания е поредица от битки в днешен Тунис в хода на Северноафриканска кампания през Втората световна война между силите на Оста и Съюзниците. Кампанията започва с първоначален успех за германските и италианските сили, но масовите усилия за спиране на доставките им водят до окончателна победа на Съюзниците. Над 230 000 германски и италиански войници са пленени, включително по-голямата част от Африканския корпус.
Прелюдия Съюзнически планове Поради близостта на Сицилия до Тунис, Съюзниците очакват силите на Оста да окупират страната веднага щом научат за десантите на операция „Факел“.Playfair, с. 151 – 152. За да се предотврати това, се оказва нужно окупирането на Тунис възможно най-скоро след десантите. Все пак, съществуват ограничения за това колко далеч на изток могат да стигнат десантите, поради нарастващата близост на вражеските летища в Сицилия и Сардиния, които към края на октомври 1942 г. разполагат с 298 немски и 574 италиански самолета.Playfair, с. 116. Град Алжир е избран за най-източните десанти. Това би осигурило успех на първоначалните десанти въпреки несигурността за това как биха отговорили тамошните френски сили. Веднъж след като Алжир е превзет, малък специализиран отряд би пробил веднага в Тунис в надпревара за окупацията на Тунис, преди силите на Оста да са се организирали.Playfair, с. 117 – 118.
Въпреки това, планиращите трябват да вземат предвид и най-лошия случаи по отношение на съпротивата на Виши в Алжир и нападателните конвои са заредени с много пехота, която да може да се противопостави на тежка сухопътна съпротива. Това означава, че разтоварването на войските в Алжир за настъпление към Тунис ще бъде забавено.Hinsley, с. 472 – 473 Следователно, плановете се оказват компромисни и Съюзниците осъзнават, че опит да се достигнат градовете Бизерта и Тунис по земя преди силите на Оста би означавало поемане на риск, който зависи от способността на военноморските и военновъздушните сили да забавят натрупването на войски на Оста.Playfair, с. 239. Съюзниците, макар да допускат възможността за силна опозиция на силите на Виши, сериозно подценяват апетита на силите на Оста за бързина и намеса в Тунис.Hinsley, с. 487
Веднъж щом операциите започват и въпреки разузнавателни доклади относно реакцията на Оста, Съюзниците отговарят бавно и едва две седмици след десантите се състоят плановете на ВМС и ВВС за пресрещане на водния транспорт на Оста към Тунис.Hinsley, с. 493 В края на ноември е реформирано Съединение K в Малта с 3 крайцера и 4 разрушителя, а Съединение Q е образувано в Алжир с 3 крайцера и 2 разрушителя. Нито един кораб на Оста, пътуващ към Тунис, не е потопен през ноември, но съюзническите военноморски сили постигат определен успех в началото на декември, потапяйки 7 транспортни кораба на Оста. Все пак, това се случва твърде късно, за да повлияе на сухопътните битки, защото бронираните части на немската 10-а танкова дивизия вече са дебаркирали. За да парират заплахата във водата, конвоите на Оста започват да пътуват само през деня, когато могат да бъдат защитавани от самолети. Нощните конвои са въведени отново след разширяването на минните полета на Оста, които сериозно ограничават дейностите на Съединенията K и Q.Hinsley, с. 495 – 496
Тунис Северната и повечето от източната част на Тунис граничи със Средиземно море. Повечето от сухопътната западна граница с Алжир преминава през Атласките планини, които се разпростират от атлантическото крайбрежие на Мароко на изток до Тунис. Тази част от границата е лесна за отбраняване при малобройните проходи. В равнинната част на юг от планините французите вече са построили редица от отбранителни съоръжения с ширина 20 km и дълбочина 30 km (Маретска линия) за защита срещу италианско нахлуване от Либия. Единствено на север, където Атласките планини се снижават до крайбрежието, теренът е благоприятен за нападение. Защитните линии на север са способни да се справят с нахлуващите сили, докато Маретската линия подсигурява юга. Помежду им има само няколко прохода през планината, които се защитават лесно.
Тунис разполага с две дълбоки пристанища при градовете Тунис и Бизерта, само на няколкостотин километра от италианските бази в Сицилия. Корабите могат да правят доставки през нощта, в безопасност от британски патрули, и да се приберат на следващата нощ, докато към Либия доставките отнемат цял ден, което прави операциите за доставка уязвими за въздушни удари. Според Хитлер, Тунис може да бъде задържан безкрайно дълго, разстройвайки съюзническите планове в Европа.
Надпревара за Тунис
Към 10 ноември френската опозиция към операция „Факел“ е замряла, създавайки военен вакуум в Тунис. Британската 1-ва армия под командването на генерал-лейтенант Кенет Андерсън веднага изпраща 36-а пехотна бригада, която е плаващата резерва за десантите в Алжир, на изток по море, за да се окупират алжирските пристанища Бужи, Филипвил и Бон и летището Джеджели като подготовка за нахлуването в Тунис. Обединеният е решил, че с наличните сили „Факел“ няма да включва сили за десанти близо до Тунис. Андресън се нуждае ограничената му войска да стигне на изток бързо, преди Оста да укрепи Тунис, но Съюзниците разполагат само с две бригади и малко броня и артилерия за нападение.
Френският губернатор на Тунис, Жан-Пиер Естева, се страхува да подкрепи Съюзниците или да се противопостави на Оста. Той не затваря летищата към която и да е страна. Немците се придвижват първи и към 9 ноември има доклади за 40 немски самолета, пристигащи в Тунис, а към 10 ноември разузнаването докладва за 100 самолета.Playfair, с. 152. Два дни по-късно започва превоз, който придвижва 15 000 войници, 176 танка, 131 артилерийски оръдия, 1152 превозни средства и 13 000 тона доставки. До края на месеца три немски дивизии, включително 10-а танкова дивизия и две италиански пехотни дивизии, са пристигнали в страната. Валтер Неринг е назначен за командир на новообразувания 90-и корпус на 12 ноември и пристига на 17 ноември. Френският военен командир в Тунис, генерал Баре, придвижва войска в западните планини на Тунис и образува защитна линия.Watson (2007), с. 60
Има две шосета на изток от Алжир към Тунис. Съюзническият план е да се напредне по тези два пътя и да се завземат Бизерта и Тунис. На 11 ноември британската 36-а пехотна бригада десантира необезпокоявано в Бужи, но недостигът на доставки забавя пристигането им в Джеджели до 13 ноември. Летището на Бон е окупирано след парашутен десант на 3-ти парашутен батальон, а това е последвано на 12 ноември от превземане и на пристанището на града. Напредналите войски на 36-а пехотна бригада достигат Тебарка на 15 ноември и Джебел Абиод на 18 ноември, където срещат сили на Оста. По̀ на юг, американски парашутен батальон необезопокоявано се спуска в Юк ле Бан, превземайки летището, и напредва, за да завземе летището на Гафса на 17 ноември.
На 19 ноември немският командир Валтер Неринг изисква войските му да преминат по моста при Меджез, но му е отказано от Баре. Немците атакуват два пъти и са отблъснати, но френският отбранителен успех им излиза скъпо и без броня или артилерия французите са принудени да се оттеглят. Позицията на силите на Виши остава несигурна до 22 ноември, когато те заемат страната на Съюзниците във Френска Северна Африка, позволявайки гарнизонните войски на Съюзниците да бъдат изпращани напред към фронта. През това време силите на Оста натрупват войски и превъзхождат числено Съюзниците.
Две съюзнически бригади настъпват към Джебел Абиод и Беджа съответно. Луфтвафе, доволно от местното надмощие във въздуха, ги тормози постоянно.Ford (1999), с. 17 На 17 ноември, когато Неринг пристига, основните елементи на британската 36-а бригада на северния път срещат смесена сила от 17 танка и 400 парашутисти със самоходни оръдия при Джебел Абиод. Немските парашутисти, Луфтвафе и италианската огнева поддръжка от 1-ва пехотна дивизия Суперга елиминират 11 танка, но настъплението им е спряно, докато сражението при Джебел Абиод продължава девет дни.Ford (1999), с. 19 – 22 На 22 ноември танкове от италианската 50-а бригада принуждават американските парашутисти да изоставят Гафса. Двете съюзнически колони се фокусират върху Джебел Абиод и Беджа, подготвяйки се за атака на 24 ноември. 36-а бригада е планирана за настъпление към Джебел Абиод, а 11-а бригадата е планирана за придвижване надолу по долината на река Мержерда, за да превземе Мажаз (Меджез) ал Баб, а по-късно Тебуба, Джедейда и град Тунис. Бронираната група Блейд форс трябва да напредне през селските райони по малки пътища в промеждутъка между двете пехотни бригади към Сиди Нсир и да предприеме атаки по фланговете при Тербурба и Джедейда.Ford (1999), с. 23
Северното нападение не се състои, защото проливният дъжд забавя събирането на войската. На юг 11-а бригада е спряна от тежка съпротива при Меджез. Блейд форс преминава през Сиди Нсир, за да достигне прохода Чуиги, а на север от Тербурба част от групата прониква зад вражеските линии до новата въздушна база на Джедейда и следобеда унищожава над 20 самолета на Оста, но без пехотна поддръжка се изтегля към Чуиги.Ford (1999), с. 23 – 25 Нахлуването на Блейд форс изненадва Неринг и той решава да се изтегли от Меджез, за да укрепи Джедейда, само на 30 km от град Тунис.Ford (1999), с. 25 36-а бригада започва забавената си атака на 26 ноември, но попада в засада и водещият батальон понася 149 жертви.Ford (1999), с. 28 По-нататъшните нападения са отблъснати назад от хитро планирани взаимосвързани защити. Десант от командоси на 23 km от Бизерта на 30 ноември в опит да се нападнат позициите в Жефна по фланговете се проваля и отрядът се присъединява към 36-а бригада на 3 декември. Позицията остава в немски ръце до последните дни на сраженията в ТунисFord (1999), с. 40
Сутринта на 26 ноември, докато немците се изтеглят, 11-а бригада влиза в Меджез без съпротива и по-късно на същия ден заема позиции в и около Тебурба, който също е евакуиран от немците. Въпреки това, на 27 ноември немците нападат със сила и опитът на 11-а бригада да си възвърне инициативата с удар срещу летището на Джедейда с помощта на американска броня се проваля.Ford (1999), с. 37 – 38 На 29 ноември части на американската 1-ва бронирана дивизия правят план за нападение на 2 декември, заедно с Блейд форс. Впоследствие са изпреварени от контраатака на Оста, водена от генерал-майор Волфганг Фишер, чиято 10-а танкова дивизия тъкмо е пристигнала в Тунис.Watson (2007), с. 62 – 63 Към вечерта на 2 декември Блейд форс се оттегля, оставяйки частите на 1-ва бронирана дивизия и 11-а бригада да се справят с атаката на Оста. Това заплашва 11-а бригада да бъде изолирана, но отчаяният бой в продължение на четири дни забавя настъплението на Оста и позволява контролираното изтегляне към възвишенията от другата страна на реката западно от Тербурба.Ford (1999), с. 50