Рененутет

Рененутет (Рененет, Ренет, Ернутет, древногръцки – Термутис) Ppiramidavorever/Богиня удачи, судьбы и урожая Рененутет Интересный мир/Рененутет е една от най-старите и уважавани древноегипетски богини, съществувала независимо от епохата и управляващата династия. Bestiary/Рененутет Тя е покровителка на реколтата, дарява плодородие, изобилие, късмет, богатство, щастие и помага на родилките. Египетский пантеон/Рененутет Друг аспект на функциите на богинята е свързан с погребалния култ. Тя доставя храна на починалия и се определя като владетелка на плата, в който се увива мумията. Древнеегипетский праздник Рененутет

Изобразява се като змия, жена със змийска глава или жена със змия на главата си, обикновено кобра. По-късно, както и богът на лозята и гроздето Шаи, е почитана като богиня на съдбата. Двамата заедно се споменават в пожеланията за здраве от типа „Бъдете живи и здрави, с теб да е Шаи, а Рененутет да е в ръката ти“ или „Нека Рененутет те придружава по твоя път“.

Наименование

Името Рененутет означава владетелка на плодородието и пазител на зърното. По време на жътвата тя се явява в облика на змия и много внимателно следи всичко да бъде обрано както трябва. Изборът на змийската външност е напълно закономерен, тъй като змиите са свещени животни при египтяните, естествени съюзници на човека в борбата му срещу гризачите, които унищожават голяма част от зърното.

В митологията на Древен Египет Рененутет е антропоморфно обожествяване на процеса на придобиване на душа (истинското име) по време на раждането. Едно от значенията на нейното име, ако се чете като Рен-нутет, е „даваща Рен (име)“. Смятало се е, че през първите дни от живота на човека богинята стои на раменете на новороденото и го защитава.

Някои египтолози изказват мнение, че е по-правилно името да се приема като Ренен-утет, което променя значението му на кърмеща змия. Още повече, че по барелефите често се среща като образ на жена със змийска глава, даряваща млякото си на младенеца-фараон, което се тълкува като обещание за богат урожай.

Като богиня на урожая, Рененутет е майка на Непри, бога на зърното. Понякога двамата са отъждествявани с Изида и Хор. Честването на богинята, на което фараонът прави благодарствено жертвоприношение, се празнува в последния ден от жътвата.

В богатия селскостопански район Фаюм се приема, че тя е майка на Хор и съпруга на бога-крокодил Собек, покровител на водите и разлива на Нил. Покланят ѝ се и като на небесна богиня, майка на фараоните. В някои райони вярват, че Рененутет е съпруга на Геб, бог на земята и почвата и майка на змиеглавия Нехебкау, символ на най-важните части на промяната на душата – ка и ба.

След обединението на Горен и Долен Египет, образът на Рененутет започва да се сближава с този на Уаджет, кобрата защитница на Долен Египет, която убива враговете си с пронизващия си поглед. Накрая тя се явява като алтернативна форма на Уаджет, чийто образ украсява короната на фараоните.

Култът към Рененутет

Главните центрове на култа към богинята са древноегипетските градове Теренутис (в наше време Ком Абу Било) и Нармутис (днес Мединет-Мади). Теренутис е най-старият център на култа към Рененутет и името му произлиза от едно от наименованията, които тя носи – Термутис.

Мединет-Мади е разположен на 30 км от град Фаюм, на мястото на древногръцкия град Нармутис. В него се намира неголям, добре запазен храм, посветен на Собек, Рененутет и Хор. Открит е през 1936 г. от италианския археолог Ахиле Воляно (Achille Vogliano). Построен е от фараоните от ХІІ династия Аменемхет III и Аменемхет IV и дострояван от Сети II (ХІХ династия), Рамзес III (Двадесета династия на Древен Египет) и Осоркон Стари (ХХІ династия). Основната част на храма се състои от 3 успоредно разположени олтара, пред които се намира обща маса за поднасяне на дарове. През Додинастичния период храмът е разширен, през Средното царство пред него е добавен път за тържествени процесии, а отзад е пристроено малко светилище. Стените са покрити с изображения и надписи. Най-важната част с текст, отнасящ се до строителството на храма, днес се намира в Александрийския музей. Egyptology/Нармутис (Мединет-Мади)

При ХVІІІ династия култът към Рененутет се разпространява в Тива, Абидос и Гиза. Както съобщават храмови и гробнични надписи, в епохата на Новото царство, празникът на богинята се чества няколко пъти – на 27 число от третия месец на сезона на посевите, 25-о и 27-о число на четвъртия месец от същия сезон и първо число на сезона на жътвата. Последният месец от сезона на посевите е наречен Rnnwtt в чест на богинята.

В химна „Откриване на лицето“ от гръко-римския храм в град Есна се споменава, че Хнум, богът-пазител на разлива на Нил, помага при раждането на Рененутет през първия ден от месеца на жътвата. Откриването на лицето или още Единение със слънчевия диск е празник, при който се снема покривалото от главата на богинята и слънчевите лъчи осветяват образа ѝ. Това вероятно е част от честването на Рененутет, което обикновено се провежда в светилища до хамбарите със зърно.

Сцени от празника на Рененутет се срещат по тиванските гробници като част от изображения, показващи събиране и преброяване на реколтата. Например в гробницата на Неферхотеп, главен писар на Амон от ХVІІІ династия, са представени сцени на събирането на грозде и производството на вино. В дясната част е показано малко светилище на Рененутет, чествана от винопроизводителите с благодарност за богатия урожай на гроздето.

Сцени от жертвоприношение на Рененутет могат да бъдат намерени в гробницата на Джесеркасенеб, преброител на зърното на Амон от XVIII династия. Епизоди от празника на богинята са представени и в гробницата на Сенефер в Шейх Абд ел-Курна, началник на зърнохранилищата, полята и градините на Амон по времето на Аменхотеп II.

Източници

Категория:Египетски божества