Манастирът Свети Флориан () е един от най-старите и големи манастири в Австрия. Разположен е в североизточната част на страната, в провинция Горна Австрия близо до град Линц. Издигнат е в чест на светеца Флориан от Лорх, роден в Енс, загинал мъченически през 304 г. по времето на император Диоклециан.
Манастирът е съграден при управлението на Каролингите и от 1071 г. е притежание на августинците. Около него с течение на времето израства селището Санкт Флориан. Мощите на светеца, чието име носи манастирът, се съхраняват в базиликата към него и привличат множество поклонници.
Най-старата част от зданието са останките от крепостните стени. На мястото на някогашната романска църква, изгоряла през 1235 г., е построена готическа църква, която на свой ред е преустроена през 1683 – 1708 г. в стил барок.
През 1744 г. е построена манастирската библиотека, съдържаща 130 000 книги и ръкописи. В тази библиотека е открит Флорианският псалтир, датиращ от края на XIV в., който днес се съхранява в Националната библиотека на Варшава. В манастира има и картинна галерия, която също представлява голям интерес за посетителите.
С манастира Св.Флориан е свързан животът на австрийския композитор Антон Брукнер, който постъпва в него на 12-годишна възраст като хорист, по-късно е органист към храма, а след неговата смърт урната с праха му е поставена в саркофаг в криптата под органа на манастира, където се намира и до днес.
Загадката с мъртъвците
В средата на XIII в. при разкопки в прилежащото гробище на манастира са открити останки на около 6000 неидентифицирани мъртъвци, за които никой не знае кои са и при какви обстоятелства са загинали. Според немския историк Хайнрих Кунстман тези костни останки (5650 черепа и 47000 дълги кости) вероятно принадлежат на избитите българи на Алцек (Алциок), които през VII в. са приютени в Бавария при крал Дагоберт I, но по негова заповед са жестоко избити през една нощЛангобардите, гепидите, панонските и алцековите българи, стр.20 Същото мнение очевидно споделят В. Бешевлиев и арх. Слави Дончев. За хипотезата на Х. Кунстман отбелязва и Христо Маджаров, както и фактът, че манастирът се намира на много любопитно място наречено ad Pulgarin („при българите“) на границата между държавата на франките меровинги и херцогство Бавария, непосредствено до баварско-панонската граница на река Енс, където именно се смята, че са намерили временно убежище българите на Алцек след като са победени от аварите.Христо Маджаров, „Златна България“, издателство Алфиола, 2016 г., стр.91
Галерия
Източници
Категория:Манастири в Австрия