„Томахоук“ ( „То́махок“ – по името на едноименната бойна брадвичка на северноамериканските индианци) са семейство американски многоцелеви високоточни дозвукови крилати ракети (КР) с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране. Нейният полет е на пределно малка височина, по релефа на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на ВМС на САЩ, използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 финансова година съставлява 1,45 млн. долара.
Предназначение „Томагавк“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, ядрена или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на касетъчни боеприпаси за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен разузнавателен самолет за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв полезен товар (боеприпаси, снаряжение) с приземяване чрез парашут за силите от авангарда в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на ПВО на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).
Предистория След Втората световна война свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, Съветския съюз и Съединените американски щати. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на балистичните ракети за подводници „Поларис“ и межконтиненталните балистични ракети с наземно базиране „Атлас“, „Титан“ и с шахтено базиране „Минитмън“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота.
В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са ПКР „Термит-М“, „Метель“ и „Базалт“).
При това, във връзка с достиженията на научно-техническия прогрес в областта на електрониката и аеродинамиката, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и маса, отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.
История През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 морски мили (~5500 км) и поставянето на ракетите на борда на петте ПЛАРБ от типа „Джордж Вашингтон“ и петте от типа „Итън Алън“ в пусковите установки за БРПБ UGM-27 „Поларис“ с (диаметър 55 дюйма), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети ПЛАРК. Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм торпедни апарати на подводниците с далечина на полета до 2500 км.
На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на промишлеността са дадени договори за разработката на SLCM () – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томагавк“.
През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „Дженерал динамикс“ и „Линг-Темко-Воут“ са присвоени обозначенията ZBGM-109A и ZBGM-110A, съответно (префиксът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на МО на САЩ се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в хидродинамични изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от сгъстен въздух, и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на двигателя с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен прототип.Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision. // Aviation Week & Space Technology, 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.
През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа YBGM-110A (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа YBGM-109A и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата SLCM ракетата BGM-109, а работите по проекта BGM-110 са прекратени.
През този период ръководството на ВМФ решава, че SLCM трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на акронима SLCM е изменено – крилата ракета с морско базиране (КРМБ). Полетните изпитания на YBGM-109A, включая релефометричната система за корекция TERCOM („Терком“, , която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при самолетите), продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на Военното картографско агентство на Министерството на отбраната. Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния хоризонт, позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета. За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (digital scene-matching area correlator), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.
От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томагавк“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране () с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна авиация. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в класа „въздух—повърхност“ застава компанията „Боинг“ със своята AGM-86 ALCM, най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с AGM-86A преминават по програмата на Командването на стратегическата авиация на САЩ. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томагавк“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.
През януари 1977 г. администрацията на президента Джими Картър инициира програма, наречена JCMP ( – Проект за обща крилата ракета), която предписва на ВВС и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата JCMP става това, че последващо развитие получава само един тип маршев двигател (двуконтурния турбореактивен двигател Williams F107 на ракетата AGM-86) и системата за корекция по релефа на местността TERCOM (McDonnell Douglas AN/DPW-23 на ракетата BGM-109). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР AGM-86A и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на AGM-86 с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ERV ALCM (, по-късно става AGM-86B) и AGM-109 (модификация на YBGM-109A с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания AGM-86B е обявена за победител в конкурса, а разработката на AGM-109 с въздушно базиране е спряна.
Морският вариант, BGM-109, по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета BGM-109A Tomahawk от борда на разрушителя от типа „Спрюенс“ (USS Merrill (DD-976Буквите показват принадлежността към определен класː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.)), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томагавк“ от подводната лодка USS Guitarro (SSN-665) от типа „Стърджън“. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томагавк“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба, за което е необходима нова система за управление на бордовото въоръжение, аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „Харпун“.
Полетните изпитания на КРМБ Tomahawk продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение.
Първите модификации на тези ракети, известни като Tomahawk Block I, са стратегическата BGM-109A TLAM-N () с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в AGM-86B и AGM-69B) и противокорабната BGM-109B TASM () с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите BGM-109A-1 и −109B-1 обозначават ракети с надводен пуск, а BGM-109A-2 и −109B-2 – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки.
Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин милион долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).
Стойността на един пуск на КР „Томагавк“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.США раскрыли стоимость операции в Ливии Lenta.ru
Изпитания