525 г. пр.н.е.

Събития В Азия В Персийската империя Цар на Персийската (Ахеменидска) империя е Камбис II (530 – 522 г. пр.н.е.).„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 466 Царят започва поход срещу Египет. Персийската войска достига Газа, след което прекосява Синайската пустиня с помощта на арабски номади.John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 255

В Африка

В Египет Фараон на Египет е Псамтик III (526 – 525 г. пр.н.е.).„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 720 и 749 Фараонът и войската му посрещат напредващата срещу Египет персийска войска на цар Камбис при град Пелузий. В разигралото се решително сражение персите постигат победа, а Псамтик е принуден да се оттегли в Мемфис, който скоро е достигнат от победоносните войници на Камбис. След кратка съпротива градът се предава, а фараона е пленен. Сложен е край на историята на Египет като независимо царство. Страната е присъединена към Персия като сатрапия. Камбис назначава първия сатрап, уредени са въпросите засягащи плащането на трибут и настаняването на персийски гарнизони.John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 259 Камбис остава в Египет до 522 г. пр.н.е., време през което той изпраща походи срещу Картаген, Либийските оазиси и Нубия като и трите кампании се провалят.Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 503

В Киренайка След като Египет е завладян от персите, царят на Кирена Аркесилай III изпраща дарове на Камбис и приема положение на трибутарен васал. Същото прави и неговия тъст Алазеир, който управлява Барка.J. D. Fage. „The Cambridge History of Africa, Том 2“. Cambridge University Press, 1979. стр. 112

В Европа В Атина Хипий и Хипарх са тирани. Клистен е архонт през 525/4 г. пр.н.е.John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 288

Родени Есхил, един от най-известните древногръцки драматурзи, често описван като „баща на трагедията“ (умрял 456 г. пр.н.е.)

Източници