Операта „Борис Годунов“ е музикално произведение на Модест Мусоргски. За да се подчертае неговото различие от класическата опера, често се нарича народна музикална драма. Композиторът е и автор на либретото. За неговата основа използва едноименната трагедия на Александър Пушкин и научния труд на Николай Карамзин „История на руската държава“. Първата версия на операта е готова в края на 1869 г., но не се одобрява от дирекцията на императорските театри на Русия. Втората редакция на Мусоргски (1872 г.), която има редица промени в партитурата и е допълнена с ново действие, първоначално също е отхвърлена. Тя получава разрешение за постановка след активната намесата на известни личности от музикалните среди. Премиерата е на 8 февруари (27 януари по стар стил) 1874 г. в Мариинския театър, Санкт Петербург.
Съществен принос за утвърждаването на „Борис Годунов“ има Николай Римски-Корсаков, който на базата на втората редакция създава две свои версии. Втората от тях, с участието на Фьодор Шаляпин в ролята на Борис, се радва на световно признание и има дълъг сценичен живот. Партитурата на операта се обработва и от редица други композитори. При поставянето на всички редакции на операта изборът, кои сцени на Мусоргски да се включат и в каква последователност, е различен.
История на създаване
Вниманието на Мусоргски към драмата на руския цар Борис Годунов привлича известният руски филолог и историк Владимир Николский, с когото композиторът се запознава в дома на Михаил Глинка. Младият Модест се увлича от възможността да пресъздаде чрез музикално произведение актуалната в Русия по онова време тема – цар и народ. По този повод той пише:„Аз разбирам народ като велика личност, одухотворен от единна идея. Това е моята задача. Опитах се да я разреша в операта.“
Композиторът започва работата през октомври 1868 г. Той пише либретото сам, като за неговата основа използва трагедията „Борис Годунов“ на Александър Пушкин, известният труд на Николай Карамзин „История на руската държава“ (), а също и други исторически документи. Композира музиката с голямо вдъхновение. Представя отделните завършени сцени пред своите съмишленици от обединението на руските композитори „Могъщата петорка“, от които получава подкрепа и горещо одобрение. Мусоргски посвещава това свое произведение на „Могъщата петорка“.
Партитурата е завършена в края на 1869 г. и е представена на 7-членния комитет към императорските театри. В началото на 1870 г. Мусоргски получава отговор – операта е отхвърлена поради отсъствие на подходяща женска роля. Композиторът преработва операта, като добавя една нова сцена (бунтът под Кроми) и две полски картини с женска роля (Марина Мнишек). Той изключва сцената пред храма „Василий Блажени“ и пренася плача на Юродивия в края на операта. Завършва тази версия през пролетта на 1872 г., но и тя е отхвърлена от дирекцията на императорските театри.
Премиера
Постановката на операта „Борис Годунов“ се осъществява благодарение на активното съдействие на артистичните среди. Особено важна роля изиграва певицата Юлия Платонова. Примата на Мариинския театър настоява операта да се включи в нейния бенефис и заплашва дирекцията, че ще напусне театъра в случай на отказ. Дирекцията не иска да загуби известната певица и използва като повод за отказ липсата на средства за декори. Новото препятствие е преодоляно, след като е решено да се използват декорите, изработени за постановката на трагедията на Пушкин „Борис Годунов“ в Александринския театър. Първото представление е на 8 февруари (27 януари по стар стил) 1874 г. в Мариинския театър. Изпълнението е под ръководството на много известен и влиятелен руски музикант от чешки произход, Едуард Направник (Эдуард Направник, Eduard Nápravník), главен диригент на театъра в течение на 50 години.
Операта се радва на много голям успех пред публиката, но мнението на повечето критици и някои от професионалните музиканти е отрицателно. Мусоргски е наричан „лош имитатор на Даргомижки“, операта е описвана като „какофония в четири акта“. Според Чайковски музиката на „Борис Годунов“ е проява на лош вкус, той критикува композитора за липса на академично музикално образование, каквото Мусоргски действително няма. Намират се и критици, които, обявявайки го за невеж, а музиката му – за шумна и хаотична, все пак признават надареността и оригиналността на композитора. Владимир Стасов, един от основателите на „Могъщата петорка“, пише: „Това беше велико тържество… Старите, поддръжниците на рутината, поклонниците на пошлата оперна музика се сърдеха (това също е тържество!); педантите от консерваторията и критиците протестираха с пяна на устата. Но затова пък младото поколение ликуваше…“Музыкальные сезоны: М.П.Мусоргский. Опера „Борис Годунов“
Въпреки противоречивите отзиви, операта – макар и със съкращения – се задържа в репертоара на Мариинския театър до 1982 г.
Инструментация Струнни: цигулки I и II, виоли, виолончела, контрабаси Дървени духови: 3 флейти (третата свири и пиколо), 2 обоя (вторият свири и английски рог, 3 кларинета, 2 фагота Медни духови: 4 валдхорни, 2 тромпета, 3 тромбона, 1 туба Перкусии: тимпан, голям барабан, малък барабан, дайре, чинели Други: пиано, арфа Инструменти извън ямата на оркестъра: 1 тромпет, камбани, там-там
Авторските версии на „Борис Годунов“ + Редакции на МусоргскиПърва редакция (1870)Втора редакция (1872)ДЕЙСТВИЕ I Картина 1. Пред стените на Новодевически манастир; народът моли Борис Годунов да поеме царския престол. Картина 2. Московският Кремъл; коронацията на Борис. ДЕЙСТВИЕ II Картина 3. Килия в Чутовския манастир; сцена на Пимен и Григорий Отрепиев. Картина 4. Кръчма край литовската граница; избягалият послушник Григорий Отрепиев се крие в Литва, за да отиде по-късно в Полша. ДЕЙСТВИЕ III Картина 5. Царските покои в Кремъл; Борис е с децата си, Ксения и Фьодор; княз Шуйски разказва за Самозванеца Димитрий; Борис изпитва душевни мъки и угризения на съвестта. ДЕЙСТВИЕ IV Картина 6. Площадьт пред катедралата „Василий Блажени“; Юродивият нарича царя Ирод. Картина 7. Заседание на болярската Дума; смърт на Борис.ПРОЛОГ Картина 1. Пред стените на Новодевически манастир; народът моли Борис Годунов да поеме царския престол. Картина 2. Московският Кремъл; коронацията на Борис. ДЕЙСТВИЕ I Картина 1. Килия в Чутовския манастир; сцена на Пимен и Григорий Отрепиев. Картина 2. Кръчма край литовската граница; избягалият послушник Григорий Отрепиев се крие в Литва, за да отиде по-късно в Полша. ДЕЙСТВИЕ II (не се дели на картини) Няколко сцени в царските покои в Кремъл. ДЕЙСТВИЕ III (полско) Картина 1. Будоар на Марина Мнишек в Сандомирския замък. Картина 2. Сцена на Марина Мнишек и Самозванеца край фонтана в градината. ДЕЙСТВИЕ IV Картина 1. Заседание на болярската Дума; смърт на Борис. Картина 2. Народно въстание край Кроми (включва сцена с Юродивия, частично заимствана от първата редакция).
Действащи лица и вокални партии Изпълнителският състав на премиерното представление в Мариинския театър на 27 януари 1874 г. Диригент Едуард Направник.Operalib.eu Борис Годунов
РоляГласИзпълнителБорис Годуновбаритон или басИван Мелников (Иван Мельников)Фьодор, негов синмецосопранАлександра КрутиковаКсения, негова дъщерясопраноВилхелмина Рааб (Вильгельмина Рааб)Дойката на Ксенияконтраалт или мецосопранОлга Шрьодер (Ольга Шрёдер)Княз Василий ШуйскитенорВасилий Василиев (Василий Васильев), Василиев IIАндрей Шчекалов, секретар на ДуматабаритонВладимир СоболевПимен, стар монах, отшелник и летописецбасВладимир Василиев (Владимир Васильев), Василиев IГригорий Отрепиев, по-късно Димитрий СамозванецатенорФьодор Комисаржевски (Фёдор Комиссаржевский)Марина Мнишек, дъщеря на сандомирския войводамецосопранЮлия ПлатоноваРангони, таен йезуитбасЙосеф Палечек (Осип Палечек)Варлаам, монах-скитникбасОсип ПетровМисаил, монах-скитниктенорПавел ДюжиковКръчмаркамецосопранАнтонина АбариноваЮродивиятенорПавел БулаховНикитич, първи приставбасМихаил Сариоти (Михаил Сариотти)Митюха, селянинбасАнатолий ЛядовПриближен боляринтенорВладимир СоболевХрушчов, боляринтенорМатвей МатвеевЛавицки (или Левицки), йезуитбасВладимир Василиев, Василиев IЧерняковски, йезуитбаритон или басВладимир СоболевХор, роли без пеене – патриарх, пардинал. Боляри, болярски деца, селяни, селянки, стрелци, стражи, пристави, полски благородници, дами, народ
Съдържание Пролог
Картина 1Покрайнините на Москва, при стените на Новодевическия манастир. В манастира болярите предлагат на Борис Годунов да поеме царството. Царските пристави карат хората отвън да го молят да приеме царския венец. Излиза боляринът Шчекалов и съобщава, че Борис е непреклонен и отказва възкачването на руския престол. Появяват се слепи богомолци, които призовават всички да се молят за спасението на Русия.
Картина 2Московски кремъл, площад пред Успенски събор. На авансцената са коленичили хора. Започва тържествено шествие на болярите. Появява се княз Василий Шуйски, който обявява избирането на Борис Годунов за цар. Започва коронацията, всички приветстват новия цар. Борис Годунов обаче има зловещо предчувствие. Звучи негов монолог, след което всички са поканени на царския пир и тръгват към храма, съпроводени от камбанен звън.
Действие I Картина 1Нощ. Килия в Чутовския манастир. Старият монах, Пимен, пише летопис. Младият монах, Григорий Отрепиев, спи. Чува се пеенето на монасите. Григорий се събужда, измъчван от сънища. В разговора с него Пимен се отдава на спомени за цар Иван и разказва историята за царевич Димитрий, законния наследник на престола, убит от Борис Годунов. Григорий разбира, че с убития царевич биха били сега връстници. Той решава да вземе името на царевича и започне борба за руския престол.
Картина 2Кръчма край литовската граница. Пристигат монасите-скитници, Варлаам и Мисаил, и избягалият от манастира Григорий. Намерението му е да премине границата на Литва и да стигне до Полша. Идва стопанката на кръчмата. Подпийналият Варлаам започва да пее за победата на цар Иван при Казан. Григорий разпитва кръчмарката за пътя през границата. Скоро опиянените от вино монаси заспиват. В кръчмата нахлуват двама пристави, които търсят избягалия Григорий Отрепиев. Григорий се опитва да заблуди стражата и да представи стария Варлаам за избягалия послушник. Приставите обаче разбират, че търсеното лице е самият Григорий. Григорий успява да избяга.
Действие II Царските покои в Кремъл. Дъщерята на Борис, Ксения, плаче над портрета на своя загинал годеник. Фьодор, синът на Борис, разглежда картата на Русия. Борис Годунов утешава дъщеря си, одобрява интереса на Фьодор. Картата на царството предизвиква у него тежки мисли – Борис притежава висшата власт, но е измъчван от угризенията на съвестта, преследва го образът на убития царевич. Идва княз Шуйски със страшна вест – в Литва се е появил самозванец, който се представя за Димитрий. Развълнуван Борис иска от Шуйски да му разкаже истината за убийството на царевич Димитрий. Шуйски описва картината на убийството на спящото дете. Царят не издържа страшните подробности и гони Шуйски. Борис е обзет от ужас и мъка, преследват го халюцинации. Останал без сили, той моли Господа да се смили над престъпната му душа.
Действие III (Полско) Картина 1Будоар на Марина Мнишек в Сандомирския замък. Девойки развличат я с песни. Честолюбивата полякиня мечтае да завладее московския престол, като за целта иска да използва Самозванеца. Идва католическият монах-иезуит, Рангони. Той иска същото за интересите на католическата църква.
Картина 2Войводата Мнишек дава бал. Влюбеният в Марина Григорий чака я край фонтана в градината на Сандомирския замък. Идва Рангони и съобщава на Григорий, че Марина го обича. Григорий бърза да отиде при нея, но Рангони го кара да се скрие.