Иван Стефанов Попов е български офицер, полковник, взводен и ротен командир в 58-и пехотен резервен полк през Първата световна война (1915 – 1918), началник-щаб на 1-ва бърза дивизия (1941), командир на 52-ри пехотен врански/моравски полк (1941 – 1944) и на 29-а пехотна дивизия (1944) през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография Иван Попов е роден на 25 март 1894 г. в разградското село Торлак (днес град Цар Калоян), Княжество България. На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод от 58-и пехотен резервен полк с когото взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). По-късно е назначен за командир на рота от същия полк. На 30 май 1918 г. е произведен в чин поручик. „За отличия и заслуги през втория и третия период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната като взводен командир е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри класДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59 – 60, а по-късно същата година със заповед № 464 по Министерството на войната като ротен командир е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1-ви клас.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59 – 60

След войната служи в 33-ти пехотен свищовски полк, на 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан, след което през 1928 г. е назначен на служба в 9-и пехотен пловдивски полк. През 1930 г. с Министерска заповед (МЗ) № 70 е назначен за командир на рота от 6-и пехотен полк, а през 1934 г. с МЗ № 147 е назначен за командир на дружина от 25-и пехотен драгомански полк, като същата година на 26 август е произведен в чин майор. През 1935 г. с МЗ № 98 е назначен за командир на дружина от ШЗО, на 6 май 1937 г. е произведен в чин подполковник. През 1938 г. с МЗ № 17 Иван Попов е назначен за домакин на ШЗО, след което през 1939 г. с МЗ № 18 е назначен за помощник-командир на 1-ви пехотен полк.

Втора световна война (1941 – 1945) По време на Втората световна война (1941 – 1945) през 1941 г. подполковник Иван Попов служи като началник-щаб на 1-ва бърза дивизия и на 6 май 1941 г. е произведен в чин полковник. На 12 юли 1941 г. поема командването на 52-ри пехотен врански полк, а на 11 май 1944 г. е назначен за командир на новосъздадената 29-а пехотна дивизия.Допълнителен протокол за разпит на полковник Иван Стефанов Попов, София, 14 декември 1944 г. (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 124, л. 289)Руменин и Ташев (който най-вероятно ползва Руменин) е командир на 35-и пехотен врачански полк, което е объркване на Враня с Враца. За повече информация вижте външната препратка „Документи от Народния съд за полковник Иван Попов“ Уволнен е от служба със заповед №117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 година – „по навършване на 25 годишна служба“.

На 15 март 1945 г. е осъден на смърт от Четвърти върховен състав на Народния съд, като присъдата е изпълнена още на същия ден.Писмено известие от Прокурорския надзор при Софийски областен съд до председателя на Четвърти състав на Народния съд в София за приведени в изпълнение смъртни присъди (ЦДА, ф. 1449, о. 1, а.е. 134, л. 130)

Семейство Полковник Иван Попов е женен и има две деца.

Военни звания Подпоручик (5 октомври 1916) Поручик (30 май 1918) Капитан (30 януари 1923) Майор (26 март 1934) Подполковник (6 май 1937) Полковник (6 май 1941)

Награди Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас (1921) Военен орден „За храброст“, IV степен, 1-ви клас (1921)

Образование Военно на Негово Величество училище (до 1916)

Външни препратки Документи от Народния съд за полковник Иван Попов

Бележки

Източници

Категория:Български полковници Категория:Тридесет и седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Жертви на Народния съд Категория:Родени в Цар Калоян Категория:Починали в София