Гертруд Фусенегер () е австрийска поетеса и белетристка.

Биография Гертруд Фусенегер е родена в Пилзен в семейството на офицер от австро-унгарската армия. Израства в Нови Сонч (Галиция), Дорнбирн и Телфс, после се завръща в Пилзен (тогава в Чехословакия), където през 1930 г. полага матура. Следва първоначално в Инсбрук, а после в Мюнхен история, история на изкуството и философия. През 1934 г. завършва с научна степен доктор по философия.

Още през май 1933 г. Фусенегер всъпва в редовете на австрийската Националсоциалистическа германска работническа партия.Ernst Klee: Das Kulturlexikon zum Dritten Reich. Wer war was vor und nach 1945. S. Fischer, Frankfurt am Main 2007, S. 172. Когато при една демонстрация през май 1934 г. в Инсбрук пее нацисткия химн „Песен на Хорст Весел“ и вдига ръка за „Хитлеров поздрав“, е осъдена на парична глоба. През февруари 1935 г. тя все още се числи към австрийска нацистка студентска група, но през ноември същата година се преселва в Третия Райх. През 1938 г., след „Аншлуса на Австрия“, отново всъпва в нацистката партия и отдава почит на Хитлер с химн.

По-късно живее в Мюнхен, откъдето през 1943 г. поради бомбардировките на града се преселва с децата си в Хал ин Тирол. През 1961 г. се мести в Леондинг край Линц.

Гертруд Фусенегер е член на австрийския ПЕН клуб, дружеството „Хумболт“, „Судетско-немската академия“ и почетен член на „Австрийския съюз на писателите“.

Творчество Фусенегер започва с исторически романи, чието действие се развива в различни епохи. Разказите ѝ са повлияни от нейния католически произход. Писателката съзнава зависимостта си от Renouveau catholique (католическото обновление), което намира израз в романа ѝ „Време на гарвана, време на гълъба“ (Zeit des Raben, Zeit der Taube) (1960).Hannelore Schlaffer: Zeit des Raben, Zeit der Taube. In: Süddeutsche Zeitung. Nr. 106, 10. Mai 2010, S. 14.

Гертруд Фусенегер е автор на повече от 60 книги, публикувани в 25 издателства и преведени на 11 езика.

Библиография (подбор) … wie gleichst du dem Wasser, Novellen, 1929 Geschlecht im Advent. Roman aus deutscher Frühzeit, 1936 Mohrenlegende, 1937 Der Brautraub, Erzählungen, 1939 Die Leute auf Falbeson, 1940 Eggebrecht, Erzählungen, 1943 Böhmische Verzauberungen, 1944 Die Brüder von Lasawa, Roman, 1948 Das Haus der dunklen Krüge, Roman, 1951 In Deine Hand gegeben, Roman, 1954 Das verschüttete Antlitz, Roman, 1957 Zeit des Raben, Zeit der Taube, Roman, 1960 Der Tabakgarten, 6 Geschichten und ein Motto, 1961 Die Reise nach Amalfi, Hörspiel, 1963 Die Pulvermühle, Kriminalroman, 1968 Bibelgeschichten, 1972 Widerstand gegen Wetterhähne. Lyrische Kürzel und andere Texte 1974 Eines langen Stromes Reise – Die Donau. Linie, Räume, Knotenpunkte, 1976 Ein Spiegelbild mit Feuersäule. Ein Lebensbericht, Autobiographie, 1979 Pilatus. Szenenfolge um den Prozess Jesu, 1982 Maria Theresia, 1980 Kaiser, König, Kellerhals, Heitere Erzählungen, 1981 Sie waren Zeitgenossen, Roman, 1983 Uns hebt die Welle. Liebe, Sex und Literatur, Ein Essay, 1984 Gegenruf, Gedichte, 1986 Jona, Jugendbuch, 1987 Herrscherinnen. Frauen, die Geschichte machten, 1991 Jirschi oder die Flucht ins Pianino, 1995 Ein Spiel ums andere, Erzählungen, 1996 Shakespeares Töchter, Drei Novellen, 1999 Bourdanins Kinder, Roman, 2001 Gertrud Fussenegger. Ein Gespräch über ihr Leben und Werk mit Rainer Hackel, 2005

Отличия и награди 1942: Erster Preis beim Wettbewerb „Die Novelle des XX. Jahrhunderts“ 1951: „Награда Адалберт Щифтер“ 1956: Förderpreis des Oldenburgischen Staatstheaters 1962: Hauptpreis für Ostdeutsches Schrifttum 1958: Nordgau-Kulturpreis der Stadt Amberg in der Kategorie „Dichtung“ 1963: Adalbert-Stifter-Preis 1969: „Награда Йохан Петер Хебел“ 1972: „Награда Андреас Грифиус“ 1972: Hauptpreis des Sudetendeutschen Kulturbundes 1972: Großer Kulturpreis der Sudetendeutschen Landsmannschaft 1972: Verleihung des Professorentitels h. c. 1979: Mozart-Preis der Alfred Toepfer Stiftung F.V.S. 1979: Humboldt-Plakette 1981: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst 1983: Konrad-Adenauer-Preis der Deutschland-Stiftung (von ihr abgelehnt) 1984: „Федерален орден за заслуги“ първа степен 1987: Heinrich-Gleißner-Preis 1992: DANUBIUS Donauland-Sachbuchpreis 1993: „Вайлхаймска литературна награда“ 1993: „Награда Жан Паул“ 1999: Kulturmedaille des Landes Oberösterreich 2002: Großes Goldenes Ehrenzeichen mit dem Stern für Verdienste um die Republik Österreich 2004: Ehrenzeichen des Landes Tirol 2007: Komturkreuz mit Stern des päpstlichen Silvesterordens von Papst Benedikt XVI. 2007: Egerländer Kulturpreis Johannes-von-Tepl, Arbeitskreis Egerländer Kulturschaffender

Бележки

Външни препратки Биографични данни за Гертруд Фусенегер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Гертруд Фусенегер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Гертруд Фусенегер в Немската дигитална библиотека Гертруд Фусенегер в Austria-Forum Гертруд Фусенегер в Perlentaucher Гертруд Фусенегер в Die LYRIKwelt Гертруд Фусенегер в Personensuche

Категория:Австрийски автори на криминални романи Категория:Австрийски автобиографи Категория:Австрийски драматурзи Категория:Австрийски писателки Категория:Австрийски есеисти Категория:Австрийски поетеси Категория:Жени драматурзи Категория:Есеистки Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на „Федерален орден за заслуги“ Категория:Носители на награда „Андреас Грифиус“ Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Родени в Пилзен Категория:Починали в Линц