Цензурата на интернет (или интернет цензура) е контролът или потискането на съдържанието, което може да бъде публикувано или прегледано в интернет, чрез регулатори. Индивиди или организации също могат да се самоцензурират, поради морални, религиозни или бизнес причини или за да се приспособят към обществени норми, поради сплашване или страх от законови или други последствия.
Мащабът на интернет цензурата е различен от страна до страна. Докато повечето демократични страни имат умерена цензура на интернет, други държави стигат до там, че да ограничават достъпа на информация като новини и да потискат комуникацията между гражданите. Интернет цензура възниква и в отговор или в очакване на дадени събития като избори, протести и безредици. Други области на цензура включват авторски права, клевети, тормоз и неприлични материали.
Подкрепата и опозицията на цензурата на интернет също варира. В интернет проучване от 2012 г. 71% от отговорилите заявяват, че са съгласни, че „цензура трябва да съществува в някаква форма в интернет“. В същото проучване 83% от хората се съгласяват, че „достъпът до интернет трябва да се счита за основно човешко прави“, а 86% се съгласяват, че „свободата на словото трябва да е гарантирана в интернет“. Някои изследвания сочат, че над 400 милиона души по света ползват виртуални частни мрежи за заобикаляне на цензура или за повишаване на поверителността.Marcello Mari. How Facebook's Tor service could encourage a more open web. The Guardian. 5 декември 2014.
Общ преглед Много от предизвикателствата, свързани с цензурата на интернет, са подобни на тези при цензурата извън мрежата на по-традиционните средства за масова информация като вестници, списания, книги, музика, радио, телевизия и филми. Главната разлика е, че националните граници са по-пробиваеми в мрежата: жителите на страна, която забранява определена информация, могат да намерят въпросната информация в сайтове, които се намират извън страната. Така цензорите трябва да работят по прекъсването на достъпа до информация, дори и да нямат физически и законов контрол над въпросните сайтове. От своят страна това изисква употребата на методи за техническа цензура, които са уникални за интернет, като например блокиране на сайтове и филтриране на съдържанието.
Изгледите за приложимостта и ефективността на интернет цензурата еволюират успоредно с развиването на интернет и цензуриращите технологии:
Статия за списание Тайм от 1993 г. цитира компютърния учен Джон Гилмор: „Мрежата интерпретира цензурата като повреда и маршрутизира около нея“."First Nation in Cyberspace" , Philip Elmer-Dewitt, Time, 6 декември 1993, No.49 През ноември 2007 г. „бащата на интернет“ Винт Сърф заявява, че гледа на правителствения контрол на интернет като на провал, тъй като мрежата е почти изцяло частна собственост."Cerf sees government control of Internet failing", Pedro Fonseca, Reuters, 14 ноември 2007 Доклад от проучване, проведено през 2007 г. и публикувано през 2009 г., на Харвард заявява, че разработчиците на инструменти за преодоляване на цензурата най-вероятно ще изпреварват усилията за цензура на правителствата, но също и че под 2% от всички интернет потребители, намиращи се зад филтър, използват такива иснтрументи за заобикаляне.2007 Circumvention Landscape Report: Methods, Uses, and Tools, Hal Roberts, Ethan Zuckerman, and John Palfrey, Beckman Center for Internet & Society at Harvard University, март 2009 От друга страна, доклад от 2011 г. на Оксфорд и публикуван от ЮНЕСКО гласи, че контролът на информация в интернет със сигурност е приложим и съответно технологичният напредък не гарантира по-голяма свобода на словото.
Блокирането и филтрирането може да се основава на относително статични черни списъци или да е динамично базирано на изследване в реално време на информацията, която се обменя. Черните списъци могат да се създават ръчно или автоматично и често са недостъпни за хора, които не са клиенти на блокиращия софтуер. Блокирането и филтрирането може да бъде осъществено на централизирано национално ниво или на децентрализирано поднационално ниво или дори на институционално ниво, например в библиотеки, университети и компютърни зали. Цензурата може да варира и в самата държава, в зависимост от различните интернет доставчици. Държавите могат да филтрират определено съдържание постоянно и/или да въвеждат временно филтрирано по време на ключови периоди като избори. В някои случаи цензуриращите власти могат тайно да блокират съдържание, за да подведат обществото, че цензура не се упражнява. Това се постига чрез връщането на фалшива грешка 404, когато се направи опит да се посети блокиран уебсайт.
Освен ако цензура притежава пълен контрол над всичките компютри, свързани към интернет, като например в Северна Корея (която има само интранет, предоставящ местна свързаност) или Куба, пълно цензуриране на информация е много трудно или невъзможно за постигане, поради основната разпределена технология на интернет. Псевдонимността и децентрализираните хранилища на данни (като Freenet) защитават свободата на словото, използвайки технологии, които гарантират, че материалът не може да бъде премахнат и предотвратяват идентифицирането на авторите. Технологично информираните и способни потребители често могат да намерят начини да видят блокираното съдържание. Въпреки това, блокирането остава ефективен начин за ограничаване на чувствителна информация за повечето потребители, когато цензури като тези в Китай, могат да си позволяват да заделят значителни ресурси за построяване и поддържане на обширна и сложна система за цензуриране.
Терминът кибербалканизация понякога се използва за описване на въздействието на националните защитни стени.
Методи за потискане на съдържанието Техническа цензура Използват се различни методи за блокиране на определени сайтове или страници, включително DNS спуфинг, блокиране на достъп до IP-та, анализиране и филтриране на URL-и, инспектиране на пакети и нулиране на връзката.
Подходи Съдържанието в интернет е обект на техническа цензура, която включва методи като:Freedom of connection, freedom of expression: the changing legal and regulatory ecology shaping the Internet, Dutton, март 2003
Блокиране на IP адреси: Достъпът до определени IP адреси е отказван. Ако целевият уебсайт се намира на споделен хостинг сървър, всички сайтове на сървъра ще бъдат блокирани. Това засяга IP-базирани протоколи като HTTP, FTP и POP. Типичен метод за заобикаляне на забраната е да се намери прокси сървър (сървър посредник), който има достъп до целевия уебсайт, макар прокситата често да биват блокирани, а някои сайтове (като Уикипедия в режим на редактиране) също да блокират проксита от своя страна. Някои големи уебсайтове като Гугъл заделят допълнителни IP адреси за заобикаляне на блокирания. Поради предизвикателствата на геолокацията, географското блокиране обикновено се постига чрез блокиране на IP адреси. DNS филтриране и пренасочване: Блокираните домейни не се преобразуват към IP-та или се връщат погрешни IP адреси чрез DNS отвличане () или други методи. Това засяга всички IP-базирани протоколи като HTTP, FTP и POP. Обичаен метод за заобикаляне е да се намери друг DNS сървър, който да преобразува имената правилно, но DNS сървърите също могат да са обект на блокиране. Друг начин за заобикаляне е да не се използва DNS, ако IP адресът може да се намери от друг източник и не е блокиран самият той. Примерите включват модифициране на hosts файла или изписване на IP адреса вместо домейна в браузъра. URL филтриране: URL низовете се сканират за целеви ключови думи независимост от домейна в URL-а. Това засяга HTTP протокола. Обичайните методи за заобикаляне включват екраниране на знаци в URL-a () или да се използват шифровани протоколи като VPN и TLS/SSL. Филтриране на пакети: Преустановяване на предаването на TCP пакети, когато се засече определен брой ключови думи. Това засяга всички TCP-базирани протоколи като HTTP, FTP и POP, но страниците за резултати от търсене най-често биват цензурирани. Обичайните методи за заобикаляне са да се използва шифрована връзка (VPN и TLS/SSL) или да се намалят максималните единици на предаване (MTU) или максималния размер на сегментите (MSS) с цел да се намали количеството съдържан текст в даден пакет. Нулиране на връзката: Ако предишна TCP връзка е блокирана от филтър, по-нататъшните опити за връзка от двете страни могат да бъдат блокирани от за определено време. В зависимост от мястото на блокиране, други потребители или сайтове също могат да бъдат блокирани, ако комуникацията се маршрутизира през блокираното място. Начин за заобикаляне на това е да се игнорира нулиращия пакет, изпратен от защитната стена. Прекъсване на мрежата: Технически по-прост метод за цензура на интернет е напълно да се откъснат всички рутери, било то софтуерно или хардуерно (спиране на машини, измъкване на кабели). Смята се, че именно така е спрян интернета в Египет през януари 2011 г. по време на Революцията на младежта, което широко е описвано като „безпрецедентно“ блокиране. Около 3500 BGP маршрута до египетските мрежи са затворени между 22:10 и 22:35 часа на 27 януари. Това пълно блокиране е имплементирано, без да се откъсват големите междуконтинентални оптични връзки. Пълно блокиране е осъществено и в Мианмар през 2007 г., в Либия през 2011 г., и Сирия по време на гражданската война. Метод за заобикаляне на такова блокиране е да се използва сателитен интернет доставчик. Премахване на резултати от търсения: Големи портали, сред които търсачки, могат да изключват уебсайтове, които обикновено биха включвали. Това кара даден сайт да стане невидим за хора, които не знаят къде да го намерят. Когато голям портал постъпва така, ефектът е много подобен на цензура. Понякога това изключване се прави, за да се удовлетворят законови или други изкисвания, а в други случаи е чисто по желание на самия портал. Така например, немската и френската версии на Гугъл премахват неонацистки и други резултати, за да са отговарят на немските и френските закони.Google excluding controversial sites, Declan McCullagh, CNET News, 23 октомври 2002 Атаки на компютърни мрежи: Атаки за отказ на услуга и атаки, които заличават уебсайтовете на опозицията могат да доведат до същия резултат, като при останалите техники за блокиране, като предотвратяват или ограничават достъпа до определени сайтове или онлайн услуги, макар само за ограничен период от време. Тази техника може да се използва по време на подготовката за избори или друг важен период. Най-често не се използва от правителства, а от деятели, които искат да изкарат от строя определени услуги."The Emergence of Open and Organized Pro-Government Cyber Attacks in the Middle East: The Case of the Syrian Electronic Army", Helmi Noman, OpenNet Initiative, May 2011
Техниките за цензура обикновено довеждат до прекомерно или недостатъчно блокиране, тъй като често е невъзможно да се блокира точно целевото съдържание, без да се блокира друго позволено съдържание или да се позволи достъпа до целевото съдържание, като така се постига повече или по-малко от желаната защита. Пример за това е блокирането на IP адрес на сървър, на който се намират няколко уебсайта, което блокира достъпа до всичките сайтове, а не само на този, който се счита за неприемлив."India blocks Yahoo! Groups", Andrew Orlowski, The Register, 24 септември 2003
Употреба на комерсиален филтриращ софтуер
Според някои учени, компаниите в САЩ, Франция, Германия, Великобритания, Канада, ЮАР и Финландия отчасти са отговорни за увеличаващата се изтънченост на онлайн филтрирането на съдържание по света. Докато филтриращият софтуер, продаван от компании за интернет сигурност, главно се пласират при бизнеси и индивиди, които искат да защитят себе си и работниците си, те се използват и от правителства за блокиране на това, което считат за сензитивно съдържание."Political Repression 2.0", Evgeny Morzov, Op-Ed Contributor to the New York Times, 1 септември 2011