Станѝслав Пѝгон () полски литературовед, литературен историк, полонист, издател, професор и ректор (1927 – 1928) на Вилнюския университет, от 1931 година професор в Ягелонския университет, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, затворник в концентрационен лагер „Заксенхаузен“ (1939 – 1940). Научните му интереси са областта на полската литература от периода на романтизма и Млада Полша.
За заслугите си към полската наука е удостоен с Командорски кръст на ордена на Възраждане на Полша.
Трудове Do podstaw wychowania narodowego (1917) Z epoki Mickiewicza (1922) „Pan Tadeusz“. Wzrost, wielkość i sława (1934) Na wyżynach romantyzmu (1936) Zarys nowszej literatury ludowej (1946) Z Komborni w świat: wspomnienia młodości 1946 Wśród twórców (1947) W pracowni Aleksandra Fredry (1956) Władysław Orkan: twórca i dzieło (1958) Drzewiej i wczoraj (1966) Wspominki z obozu w Sachsenhausen 1939 – 1940 (1966) Z przędziwa pamięci (1968)
Бележки
Категория:Полски литературни историци Категория:Полски полонисти Категория:Преподаватели в Ягелонския университет Категория:Преподаватели в университет „Адам Мицкевич“ Категория:Преподаватели във Вилнюския университет Категория:Възпитаници на Ягелонския университет Категория:Членове на Полската академия на знанията Категория:Действителни членове на ПАН Категория:Австро-унгарски военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на Ордена на Възраждане на Полша Категория:Носители на орден „Знаме на труда“ Категория:Почетни граждани на Ясло Категория:Затворници в концентрационен лагер „Заксенхаузен“ Категория:Починали в Краков Категория:Погребани на Салваторското гробище