Франчèско Солимèна (, 4 октомври 1657 Серино – 3 април 1747 Неапол), наричан още Абат Чичо (Abate Ciccio), е италиански художник и архитект.
Биография Франческо Солимена е смятан за един от художниците, който най-добре олицетворява къснобароковата култура в Италия. Негов първи учител е баща му Анджело Солимена, притежаващ ателие в Ночера дей Пагани, (името с което е била известна в миналото между XVI век и 1806 г. територията на днешните Ночера Инфериоре, Ночера Супериоре, Пагани , Сант'Еджидио дел Монте Албино и Корбара) – роден град на майка му Марта Резиниано, където живее семейството. Повлиян първоначално от произведенията на Франческо Гуарини, младият художник се премества в Неапол, където се запознава със сценографската и изобразителна живопис на Лука Джордано и тенебриста Матия Прети.
При едно от посещенията си в Ночера дей Пагани кардинал Пиетро Франческо Орсини, бъдещият папа Бенедикт XIII, забелязва работата на младия художник и го определя като художник без аналог за времето, като пожелава да го настани в двореца си.
Съвместно с баща си между 1670 и 1680 Франческо Солимена рисува „Рай“ в катедралния храм в Ночера Инфериоре и „Видението на Свети Кирил Александрийски“ в църквата „Сан Доменико“ в Солофра.
В творбите на художника в църквата „Свети Георги“ в Салерно и поредицата „Добродетел“ в църквата „Сан Паоло Маджоре“ в Неапол, рисувани след 1680 г., се забелязва отдалечаването му от стила на Натурализма, докато в картината „Свети Франциск се отказва от свещеничеството“, рисувана 1691 – 1692 г. за църквата „Сант'Анна дей Ломбарди“ в Неапол, се забелязва влиянието на Матия Прети.
Вече изграденият живописен стил на Солимена се вижда във фреската „Изгонването на Хелиодор от храма“ в параклиса „Сан Филипо Нери“ на Църквата на Новия Христос в Неапол.
Франческо Солимена е един от многото художници, който рисува в Кралски дворец в Казерта по искане на неаполитанския крал. Художникът работи и поръчки от главните европейски фамилии, макар че никога не се мести от Неапол.
Сред учениците му са бъдещите известни художници Джузепе Рубини, Паоло Гамба, Фердинандо Санфеличе и Доменико Антонио Вакаро, Ромуалдо Формозо и Микеле Фоскини.
Франческо Солимена умира във вилата си в Бара (неаполитански квартал) на 3 април 1747 г., а останките му се съхраняват в църквата „Сан Доменико“ в Бара. В чест на 250-годишнината от смъртта му кметyt на Неапол, граждани на Бара и представители на Доминикански орден поставят надгробна плоча върху гробницата му в църквата „Сан Доменико“.
Анализ Съставът на картините на Франческо Солимена често включва архитектурни елементи (арки, балюстрада, колони).
Историците на изкуството имат удоволствието да идентифицират многото модели, които художникът имитира в своите композиции. Неговите многобройни подготвителни проучвания са често комбинация от различни техники като мастило и писалка, креда и акварел.
От 1680 г. Солимена усвоява хроматичното експериментиране на Лука Джордано, чиито опит и стил определят цъфтежа на бароково-неаполитанската живопис. Солимена се оказва негов наследник и предава този стил на своите студенти Корадо Джакуинто, Себастиано Конка, Франческо де Мура и Никола Мария Роси.
От 1690 г. той се връща към примерите за енергична и изразителна барокова живопис на Матия Прети, а от около 1730 г. се връща към младежкия си ентусиазъм в барокова рисунка, характеризираща се с класически бароков стил.
Солимена оказва значително влияние както върху младите художниците, така и върху бъдещите поколения художници в Неапол и в цяла Централна Европа. Той служи като пример за възникващото поколение, по-специално Жан-Оноре Фрагонар, Франсиско Гоя и Франсоа Буше, вдъхновени от неговите творби.
Благодарение на Солимена и на Караваджо, Батистело Карачоло и Лука Джордано, характеризиращи Неапол през този период, градът постига статут на център на артистичното устройство, превръщайки се в европейска столица на живописта.
Архитектурни работи През четвъртото десетилетие на XVIII век епископът Николо де Доминичис решава да възстанови камбанарията на катедралата в Ночера Инфериоре, като работата е възложена на Франческо Солимена. Камбанарията е една от редките архитектурни постижения на Солимена, впечатляваща с уменията му на дизайнер.
Архитектурни работи на Солимена са запазени и до днес. Той е един от тримата архитекти на църквата „Сан Никола ала Карита“ v Неапол. Негови самостоятелни работи са фасадата и порталът на църквата „Сан Джузепе дей Веки“, Неапол, собственият му дом в Неапол, фасадата на църквата „Сан Доменико“ в Бара, олтарът „Свети Никола“ в Абатството „Света Мария Магдалена“ в Сант'Еджидио дел Монте Албино.
Произведения Фрески
Картини в Италия
В Световни музеи
Вижте също Каталог на Картините в Национален музей Каподимонте, Неапол
Източници
Alfonso De Romanis, SOLIMENA, Francesco, detto l'Abate Ciccio, in Enciclopedia Italiana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936. Посетен на 15 декември 2015. Margaret Bicco, La „rifattione“ della cattedrale di Nocera Inferiore. Cronache da un cantiere settecentesco, Quaderni del Dipartimento di Restauro e Costruzione dell'Architettura e dell'Ambiente, nº 7, Napoli, Il Girasole, 2005, p. 35, ISBN 88-8159-187-1.
Категория:Неаполски художници Категория:Починали в Неапол