Ориенталиризарщият период е културен и художествен период в Древна Гърция, започнал през 8 век пр.н.е., когато се усеща силното влияние на по-напредналите цивилизации от Източното Средиземноморие и Близкия Изток. Продължава до края на 7 век пр.н.е. и през този период се развиват няколко различни направления в изкуството с различни центрове. Най-сериозно въздействие върху него оказват Сирия и Асирия и в малко по-малка степен – Финикия и Египет. Гърците възприемат и адаптират изразните средства на тези народи, като създават свой собствен, уникален стил. Robert Manuel Cook/Greece Painted Pottery/Third Edition/Routledge/London and New York/2003/ISBN 0-415-13859-0/page 41 Според друга класификация периодът включва VII в.пр.н.е. и първата половина на VI в.пр.н.е.. Търговията с източните пазари, най-напред с посредничеството на финикийците, а по-късно директно по море и по суша през Мала Азия разпространява произведенията на източните майстори из целия гръцки свят: бижута, тъкани, слоновокостна скулптура, бронзови предмети.
Произход
Тесният контакт между културите през 8 и 7 век пр.н.е. се базира на нарастващите търговски връзки, а в някои случаи – и на колонизацията. Boundless Art History/The Orientalizing Period Едно от главните международни събития през втората половина на 8 век пр.н.е е военната експанзия на Асирия на запад, при която Саргон II отнема Кипър от финикийците. Предметите на изкуството на острова от този период са силно повлияни от близкия Египет, Финикия и Асирия. К.М. Колобова/Греки и финикийцы. Ориентализирающий стиль Източник на новата вълна са и произведенията на сирийските майстори от последните 150 години, когато районът е управляван от арамейците. Гръцките търговци пътуват до пристанището Ал Мина при устието на река Оронтес в Северна Сирия и носят оттам предмети с нов вид и причудлива декорация. Х.У. Джансън, Антъни Джансън/История на изкуството/том 1/изд. Елементи/2014/ISBN 978-954-9414-01-9/стр.101
Гърците приемат като заслуга на финикийците обработката на стъкло и метал, майсторството на пурпурното оцветяване на тъканите, развитието на системата от мерки и теглилки, развитието на писмеността. Фактически всички тези умения са заимствани от Египет, Вавилон или Сирия. Някои от темите и мотивите в изкуството по време на този период, които днес се приемат като типично гръцки, всъщност произхождат от Месопотамия или Египет, където имат вековна история, достигаща до зората на източната цивилизация. При гърците влиянието им се проявява като жизнеспособна смесица от хетско и асирийско изкуство. Финикийците и етруските също оказват влияние върху творчеството на гръцките художници.
Смесването на всички тези влияния с егейските тенденции в изкуството, поставят началото на това, което днес се възприема като същинско гръцко изкуство. През този период в много от гръцките полиси се извършва преход от геометричния към ориентализиращия стил. На първо място това става в малоазиатските и островните центрове, а след това се предава към Сикион и Коринт на континента. Те попадат под влиянието на крито-кипърския район, където се възпроизвеждат източните образци и се учат и възприемат техническите достижения на Изтока от финикийците и асирийците. По-късното развитие на гръцкото изкуство е немислимо без този период на многобройни и различни експерименти.
Вазопис и орнаментика
В края на геометричния стил се извършват важни промени във вазописта. В декорацията се появяват флорални мотиви, животни и чудовища, заимствани от изкуството на Сирия и Финикия, които бързо изместват характерната за геометричния стил украса. Encyclopedia Britannica/Western painting art/Orientalizing period (c. 700 – 625 BC) Ранното гръцко изкуство е егейско на вид, докато ориентализиращата фаза довежда до появата на нова орнаментика, монументалност и разнообразие. Появяват се съдове с нови форми, идеята за които идва от изток, а пищността на декорацията отразява стремежа на вазописците да обработят тези нови форми по нов начин.
В областите, в които геометричният стил има водеща роля и е силно наложен, известно време той продължава да преобладава във вазописта, като бавно отстъпва на новите форми и декорация. А там, където влиянието му не е толкова силно, ориентализиращият стил се налага бързо. Поради това Атина и Аргос отчасти отстъпват авангардната си роля на Коринт и Източна Гърция. Вазите от остров Родос, Милос и Коринт се отличават с елегантно изработени рисунки, изпълнени с кафяв цвят в няколко тона – от почти червено до много тъмно кафяво. НОУ УВК „Взмах“/Эволюция древнегреческой вазописи
Коринтски стил От 725 г. пр.н.е., по време на ориентилизиращия период, Коринт заема лидерска позиция в изработката и декорацията на керамични съдове. StudFiles/Московский государственный университет культуры и искусств/Ориентализирующий период Предпочитанията са насочени към малки вази и флакони, чиито повърхности са разделени на хоризонтални ивици и са покрити с многобройни, дребни и красиви фигури. Създаденият миниатюрен стил там е наречен Протокоринтски. По вазите рядко се срещат фигури на хора, но преобладават изображенията на животни като лъвове, грифони, сфинксове, сирени и други. Флоралните и животински мотиви са срещани по-често, а човешки фигури се появяват само в работите на най-изявените художници от онова време, като Аналатос, Месогей и Полифем.
За да се запълнят празните пространства по изрисуваните вази, вместо геометричните мотиви се появяват образи на палми и лотосови цветове, като по този начин се създава впечатлението за декоративна цялост. Понякога, макар и рядко, празните пространства остават и незапълнени. Художниците от онова време не правят съществена разлика между начина на изобразяване на хората и орнаментите.
Този начален период се характеризира с увеличаване на фигуралните фризове и митологическите изображения. При фризовете, наситени с животински фигури, наред с реалните лъвове и пантери се появяват сфинксове и грифони. С течение на времето, в съседство с древните гъски и лебеди започват да преобладават приказни птици, тритоните и морските кончета изместват геометричните образи на риби. Когато през 7 век пр.н.е. Коринт влиза в търговски отношения с Родос, традиционните протокоринтски типове постепенно се променят и хетските лъвове започват да съжителстват по вазите с характерните за асирийските релефи четирикрили чудовища.
При родоските съдове животните са изобразявани гъвкави, силни и напрегнати, докато при коринтските те са спокойни, понякога даже вяли, а очертанията им често са неясни и дори размити. При коринтските съдове господстват ярките, пъстри и наситени тонове, а линиите са гъвкави, с меки контури. Цветовете често излизат извън контура така, че в основата на рисунката се оказва не линията, а свободно по формата си цветно петно. Художниците използват черен лак, бяла боя и кафяволилав цвят, положени върху теракотната жълтооранжева основа.
Към края на 7 век пр.н.е. майсторите вече не са удовлетворени от подражателството на източните образци и фантазията им създава нови животински типове. Броят на приказните същества значително нараства и в рисунките те се смесват с реално съществуващите. Ако по-рано само сирените и грифоните са изобразявани с крила, то постепенно крила израстват и при пантерите и лъвовете. Телата на птиците причудливо се съчетават с глави на овни, кучета, лъвове, пантери и други.
При разпространяването на стила постепенно животинските фигури намаляват, заместени от сцени от ежедневието и гръцката митология. При техниката на изпълнение се появяват наченки на трикратно изпичане на съдовете. Грънчарските съдове, изработени през ориентализиращия период бързо са пренесени през Коринтския провлак в Атина, където се създава т.нар. Протоатически стил.
Атически стил
През 7 век пр.н.е. живописта в Атина следва малко по-различен курс. Художниците там също заемат ориенталски мотиви, но предпочитанията им клонят към изработката на големи вази. Този стил в Атина се нарича Протоатически и за първи път включва сцени, които се отнасят недвусмислено към митологията и героичното минало на Гърция. Често по големите вази, използвани като надгробни паметници, са рисувани образите на Херкулес, Персей и други древногръцки герои. Обикновено телата на мъжете и животните се изобразяват в силует, а главите им са изрисувани само в контур. Женските образи са само очертани. Изображенията са смели, понякога дори небрежни, а общият ефект е монументален и силно впечатляващ.
Най-яркият пример за изкуството през ориентализиращия период са т.нар. милоски вази – хидрии и големи амфори с много широка шия, често поставени на висока основа. Центърът им на производство и до днес не е точно установен. Един от най-добрите екземпляри е амфората от Атина със сцена на пристигането на Аполон в Делос през около 640 г. пр.н.е. Преходът от геометричен стил към атически проличава при сравнението и с дипилонската ваза, която е създадена сто години по-рано. Геометричните елементи все още не са изчезнали напълно, но сега те са ограничени при основата, дръжките и ръба. Появяват се нови криволинейни мотиви като спирали, ленти, палмети, волути и розети.
Чернофигурален стил Едновременно с това в Коринт се развива техниката на рисуване на съдовете в черен цвят. Въпреки източното влияние, този стил не дължи нищо на него и по същество е създаден в Гърция. Черната керамика е внимателно изработена и трикратно изпечена, за да се получат уникалните червени и черни цветове, характерни за този стил.
Основната разлика с предхождащите стилове се изразява в това, че фигурите са очертани с контур от черен лак върху светлата глина, а вътрешността им е запълнена с безразборен щрих, който след изпичането придобива равен, черен цвят. Нерядко са добавени детайли в пурпурно или бяло. Орнаментите, които запълват празните пространства изчезват, като на тяхно място се появяват надписи с имената на изобразените герои или митологични личности. В други случаи фонът остава празен, а фигурите, освободени от източната пъстротата, се превръщат в единно цяло.
Върху съдовете се рисува с черна боя, а детайлите са очертани с врязани линии за по-голяма яснота и контраст. Преди изпичането все още видът на декорацията не може да се определи. След него съдовете остават с червено-оранжевия цвят на глината, на фона на който контрастно се открояват черните фигури. Все по-често се появяват изображения на човешки фигури и композиционната схема също търпи промяна. Най-популярни стават мотивите за пиршества, сражения, митологични сцени, особено из живота на Херакъл и Троянската война.
В края на 7 и началото на 6 век пр.н.е. чернофигуралната техника окончателно се налага в коринтските вази и в продукцията на работилниците в Беотия, Лакония, в йонийските градове и Атика, с център Атина. Високото качество на вазите, изработени в този стил, довежда до процъфтяваща експортна търговия и в края на 7 в. пр.н.е. те се разпространяват из цялото Средиземноморие.
Скулптура В развитието на гръцката пластика през 7 и началото на 6 век пр.н.е. значителна роля изиграва Родос. По това време островът е наводнен с египетски изделия и родоските майстори първоначално започват да копират, а по-късно и да творят свои собствени предмети на малката пластика. Между многочислените находки в некрополите на Ялис и Камир са намерени керамични фигури на жени и мъже, седящи на тронове, божества с овчи глави, богове, държащи лъвове, мъже с притиснати към гърдите им овце, както и многобройни теракотени образи на египетския бог-джудже Бес. Тяхната изработка свидетелства за наличието на подражателски период в развитието на изкуството на Родос.
Сред родоските статуетки се срещат образци на „архаичния Аполон“, които са характерни за гръцката архаична скулптура, но те са изработени със строго египетско лице и без усмивка. Позата обикновено е типично египетска, но едновременно с това фигурите са с характерната за гърците пълна голота, неегипетски общ облик, отсъствие на изразена мускулатура и йонийска мекота на обработката.