Инвинсибъл () са тип линейни крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Първите в света линейни крайцери. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Инвинсибъл“ (), (), „Инфлексибъл“ (), () и „Индомитейбъл“ (), ().
Строени са според програмата от 1905 – 1906 г. Влизат в строй в периода 1908 – 1909 г. Първоначално са класифицирани като броненосни крайцери. Стават първите в света броненосни крайцери с паротурбинна силова установка и единен главен калибър. В основата на концепцията за тяхното използване е заложена идеята на Първия морски лорд Джон Фишър – „скоростта е най-добрата броня“. По този замисъл крайцерите от типа „Инвинсибъл“ трябва да печелят битките с всеки по-бързоходен противник и да бъдат способни да избягат на по-силния. При съхраняване на бронирането на нивото на другите броненосни крайцери, корабите от този типа имат по-силно въоръжение и по-висока скорост на хода. Преимуществата на новите крайцери предизвикват изменение в класификацията – през 1911 г. корабите от типа „Инвинсибъл“ са прекласифицирани на линейни крайцери.
Но към началото на Първата световна война, във връзка с построяването във Великобритания и Германия на нови, по-съвършени линейни крайцери, първоначалната концепция на Фишър не се оправдава. Немските линейни крайцери имат скорост не по-малка, отколкото тази на крайцерите от типа „Инвинсибъл“, при сравнимо или по-силно въоръжение и по-добро брониране. Опитът от войната показва, че крайцерите от типа „Инвинсибъл“ са ефективни само срещу по-старите броненосни крайцери. Така например през 1914 г. в сражението при Фолкландските острови „Инвинсибъл“ и „Инфлексибъл“ практически без загуби потопяват германските броненосни крайцери „SMSАкронимът „SMS“ – е от – Кораб на Негово Величество. Scharnhorst“ („Шарнхорст“) и „SMS Gneisenau“ („Гнайзенау“). Резултатите от боевете със съвременните германски линейни крайцери не са толкова впечатляващи. През лятото на 1914 г. „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“ не успяват да настигнат „SMS Goeben (1911)“ („Гьобен“). А „Индомитейбъл“ в сражението при Догер банк успява да настигне само повредения броненосен крайцер „SMS Blücher“ („Блюхер“), който се оказва не в състояние да участва в боя с немските линейни крайцери „SMS Seydlitz“ („Зайдлиц“), „SMS Moltke“ („Молтке“) и „SMS Derfflinger“ („Дерфлингер“).
„Инвинсибъл“ потъва на 31 май 1916 г. в Ютландското сражение след попадения на няколко снаряда от „Дерфлингер“ в района на бордовата кула, които предизвикват взрив на боезапаса и гибелта на кораба почти с целия екипаж. Останалите в строя „Инфлексибъл“ и „Индомитейбъл“ до края на войната са отстранени от активното участие в бойните действия. След края на войната те са извадени в резерва и в периода 1920 – 1921 г. са продадени за скрап.
История на създаване Формиране на концепцията Благополучието на Британската империя традиционно зависи от безопасността на морската търговия. В началото на XX век в Британия се внасят по море почти 2/3 от основните хранителни продукти и почти всички суровини за промишлеността. За това на крайцерите в Кралския военноморски флот се отделя особено внимание.
В течение на 1890-те години в британския флот са заложени редица бронепалубни и броненосни крайцера от 1-ви ранг, основното предназначение на които е борбата на търговските пътища с крайцерите на вероятния противник. Счита се, че тези крайцери по скорост и далечина на хода, въоръжение и защита трябва да превъзхождат своите противници. Като противник се разглеждат флотовете на Русия, Франция, а след това и Германия. Спуснатите от Британия на вода през 1890 г. бронепалубни крайцери „Блейк“ и „Бленхейм“ имат водоизместимост 9000 т, скорост на хода 22 възела, въоръжение от две 234-мм и 10 152-мм оръдия и са защитени със 76 – 152-мм карапасна бронепалуба. В отговор на това Русия въвежда в строй през 1895 г. броненосният крайцер „Рюрик“ с водоизместимост 10 933 т, скорост на хода 18 възела, въоръжение от четири 203-мм и 16 152-мм оръдия, защитен с 254-мм бронепояс. В противовес Британия залага бронепалубните крайцери „Паурфул“ и „Терибъл“ с водоизместимост 14 345 т, въоръжени с две 234-мм и 12 152-мм оръдия; развиващи 22 възела. Тези крайцери по своите размери се приближават към съвременните им броненосци от типа „Маджестик“ (17 възела, четири 305-мм и 12 152-мм оръдия).
В началото на XX век в кралския флот на всеки тип броненосец съответства тип голям крайцер, имащ сходни характерни черти. Така например броненосният крайцер „Дук оф Единбург“ е крайцерския аналог на броненосеца „Кинг Едуард VII“ (1903 г.; 15 885 т; четири 305-мм, четири 234-мм, десет 152-мм, 18,5 възела). А броненосните крайцери от типа „Минотавър“ са крайцерския вариант на броненосците от типа „Лорд Нелсън“ (1906 г.; 16 750 т, четири 305-мм, десет 234-мм; 18,5 възела). За това през 1902 г., когато лорд Фишър започва да обмисля своя революционен проект за линейния кораб „Untakeable“ (), получил по-късно името „HMS Dreadnought“ („Дредноут“), по естествен начин се появява въпроса за построяването на съответния му броненосен крайцер – „Unapproachable“ ().
Създаването на проекта „Untakeable“ се предшества от ред събития. В началото на 1900-те години благодарение на техническия прогрес се отбелязва и бърз прогрес във военноморската техника. Развитието на торпедното въоръжение води до това, че далечината на ефективната стрелба с торпеда нараства до 1800 – 2700 м. За да се предотвратят атаките на неприятелските миноносци, далечината на водене на линейния бой трябва да нарасне до 4500 м. В артилерийската наука също започват кардинални изменения. Учебните стрелби, проведени в Средиземно море през 1904 г., показват, че воденето на бой на дистанции 4500 – 5500 м в сраженията на близкото бъдеще е доста възможно; при това следва да се очаква и нейния ръст до 7300 м и повече. На големите дистанции несъгласуваната стрелба от разнокалибрени оръдия води до сложност при определянето на плясъците от паденията на собствените снаряди и съответно трудности при коригиране на стрелбата. За това в основата на концепцията „Untakeable“ се залага принципът въоръжаване на кораба с единен главен калибър и залпово водене на огъня.
Историята за създаването на големия крайцер от нов тип е тясно свързана с името на Джон Фишър. Идеята се обмисля от Фишър няколко години и претърпява значителни изменения. В периода 1899 – 1902 г. Фишър командва Средиземноморския флот, държейки флага си на броненосеца втори ранг „HMS Renown“ („Ринаун“), който се счита за много успешен кораб. „Ринаун“ е малко по-бърз от броненосец първи ранг за сметка на по-лекото си брониране и въоръжение. Големите размери при лошо време му дават преимущество пред крайцерите от онова време. Фишър счита, че по сравнение с броненосните крайцери на противника идеалният крайцер трябва да ги превъзхожда по скорост и въоръжение. По негово мнение въоръжението на идеалния брониран крайцер трябва да бъде аналогично на броненосеца, но крайцерът трябва да обладава по-голяма скорост на хода за сметка на по-лекото брониране. С по-голямата си скорост бронираният крайцер ще може да получи тактически преимущества пред броненосеца и ще бъде способен да избира най-изгодната за него дистанция на бой.
Както и някои теоретици от онова време, Фишър предполага, че идеалният броненосен крайцер постепенно ще измести броненосците или по-точно двата класа се ще слеят в един. Това мнение не успяват да разколебаят даже изследванията, проведени през януари 1902 г. по поръчка на Адмиралтейството в курсовете за висши военноморски офицери () при Гринуичкия военноморски колеж (). Разглежда се бой между два линейни кораба. Линкор „А“ с класическа схема има водоизместимост 17 600 т, скорост 18 възела, броневи пояс от 254 – 203 мм и въоръжение от четири 305-мм, осем 203-мм и дванадесет 178-мм оръдия. Линкор „Б“ е с по-малки размери, по-голяма с 4 възела скорост и по-леко брониране и въоръжение – 16 000 т, 22 възела, броневи пояс 152 мм и въоръжение от четири 254-мм и шестнадесет 152-мм оръдия. Изследванията показват, че по-голямата скорост не дава никакви тактически преимущества, тъй като, независимо от възможността за избор на дистанция на боя, при всички далечини линкорът „А“ има преимущество и е по-предпочитан за линеен бой. Само в случая на използването на три единици „Б“ против две „А“ и воденето на огън на далечна дистанция линкорът „Б“ има преимущества за сметка на по-големия брой изстрелвани снаряди.
Поначало Фишър не планира да въоръжава броненосния си крайцер с оръдия от един калибър. Проектите на британските броненосни крайцери от началото на XX век „Креси“ и „Дрейк“ са критикувани от него за недостатъчната по негово мнение скорост от 23 възела и неразполагането на оръдията от междинния калибър в кули. А проектите „Монмът“ (9800 т) и „Девъншир“ (10 600 т) той смята още и за недостатъчно големи за океански крайцери. В своите „Бележки за спешната необходимост да има мощни бързоходни броненосни крайцери и техните характеристики“ той формулира следните изисквания: Скоростта трябва да е по-голяма, отколкото има най-бързоходният чуждестранен броненосен крайцер. Настоятелна е препоръката да се използва паротурбинна силова установка. Въоръжението трябва да се състои от разположени в носа и кърмата 254-мм оръдия на главния калибър и спомагателен калибър от 190-мм скорострелни оръдия, разположени по бордовете. Разположението на оръдията трябва да осигурява максимум артилерийски огън по носа и кърмата и равномерен огън по другите направления. Всяко оръдие трябва да има собствена защита, далекомер и да дава защита на офицера и прислугата. Защитата на оръдията трябва да е разчетена за противодействие на 203-мм мелинитови снаряди. С цел намаляване на силуета надстройките се намаляват до минимум. Всички мостици трябва да бъдат премахнати с изключение на лек мостик, подобен на поставения на „Ринаун“. Трябва да има само една радиомачта. Всички останали мачти, сигнални реи и артилерийски постове на топа на мачтите трябва да ги няма. Комините трябва да са телескопични. Горивото да бъде само нефтено. Вместо хидравлични товарни стрели трябва да се използват кранове с моторно задвижване. Катерите трябва да са леки и безшевни. Максимално да се използват големите лодки на Бартън, поставени под броневата палуба. Трябва да няма дървени изделия. Котвите трябва да са безщокови.
Размерите на кораба трябва да се определят на база необходимостта от изпълнение на тези изисквания.
Според изискванията на Фишър главният конструктор на Малта () Хард разработва проект за „25-възлов броненосен крайцер“, наречен от Фишър „HMS Perfection“. Като оръдия на главния калибър са избрани съществуващите 234-мм, тъй като перспективните 254-мм оръдия са с немного по-добри балистични характеристики при по-голяма маса. В носа и в кърмата има по една двуоръдейна кула. Дванадесет 190-мм оръдия са разположени в шест двуоръдейни кули. Дължината на крайцера е 152 м при ширина от 21,3 м, обусловена от разположението на оръдията. Водоизместимостта трябва да състави 15 000 т в случай на използване на въглищно отопление на котлите и 14 000 при използване на нефт. Мощността на силовата установка е 35 000 к.с. Броневият пояс с дебелина 152 мм трябва да има височина 4,4 м (14,5 фута) и да се простира на 82,9 м. Кулите на 234-мм оръдия трябва да са защитени със 152-мм броня, на 190-мм кули със 102-мм. Бойната рубка се защитава от 254-мм броня. Горната бронева палуба има дебелина от 51 мм. Долната бронева палуба има дебелина 63 мм на носа и кърмата и 38 мм в средната част.