Атанасий Кирхер () е германски йезуитски учен и енциклопедист, който публикува около 40 важни труда, от които най-известни са онези в областта на сравнителното религиознание, геологията и медицината. Кирхер е сравняван с йезуитския си колега Руджер Йосип Бошкович и с Леонардо да Винчи, поради огромния му обхват на интереси и е удостояван с титлата „Майстор на сто занаята“.Woods, с. 108 Той преподава над 40 години в Романския колеж, където създава кабинет на куриозите.
Кирхер твърди, че е дешифрирал египетски йероглифи на древния египетски език, но повечето от предположенията и преводите му в тази област по-късно са открити за неверни. Обаче той правилно установява връзката между древноегипетския и коптския език и е смятан от някои за основател на египтологията. Кирхер се интересува и от китаистика и написва енциклопедия за Китай, в която отбелязва ранното присъствие там на несторианци, докато се опитва да установи връзката между Египет и християнството.
Работата на Кирхер в областта на геологията включва изучаване на вулкани и вкаменелости. Един от първите хора, наблюдавали микроби през микроскоп, Кирхер изпреварва времето си, като предполага, че Черната смърт се причинява от инфекциозен микроорганизъм и предлагайки ефективни мерки срещу разпространяването на болестта. Кирхер проявява и страстен интерес към технологията и механическите изобретения. Неговите изобретения включват магнитен часовник, различни автомати и първия мегафон. Изобретяването на вълшебния фенер често погрешно се приписва на Кирхер, макар той наистина да провежда изследване на принципите, играещи роля в неговото Ars Magna Lucis et Umbrae.
Бидейки научна звезда за времето си, към края на живота си той е помрачен от рационализма на Рене Декарт и други. Към края на 20 век обаче, естетичните качества на работата му започват да се оценяват повече.
Биография Кирхер е роден на 2 май 1601 или 1602 г. (самият той не знае) в Гайза, близо до Фулда, Свещена Римска империя. Учи в Йезуитския колеж във Фулда от 1614 до 1618 г., когато влиза в новициата на обществото.
Най-малкото от девет деца, Кирхер изучава вулканите, което се дължи на страстта му по скалите и изригванията. Учи иврит от равин в допълнение към предметите му в училище. Той учи философия и теология в Падерборн, но заминава за Кьолн през 1622 г., за да избегне настъплението на протестантите.
От 1622 до 1624 г. Кирхер е изпратен да започне периода си на йезуитско регентство в Кобленц като учител. Това е последвано от назначение в Хайлбад Хайлигенщат, където той преподава математика, иврит и староарамейски и прави шоу с фойерверки и движещи се декори за посещението на курфюрста на Майнц, показвайки ранни доказателства за интереса си от механически устройства. Той е ръкоположен в духовенството на католическата църква през 1628 г. и става професор по етика и математика във Вюрцбургския университет, където също преподава иврит и староарамейски. След 1628 г. започва да проявява интерес към египетските йероглифи.
През 1631 г., когато все още е във Вюрцбург, Кирхер получава пророческо видение с ярка светлина и въоръжени конници в града. Малко след това Вюрцбург е нападнат и превзет, за което на Кирхер се приписва предвиждането на бедата чрез астрологията, макар самият Кирхер да настоява, че не е разчитал на този занаят.Newman & Grafton, 1 – 2 През същата година Кирхер публикува първата си книга, Ars Magnesia, изследваща магнетизма, но след като е застигнат от Тридесетгодишната война, е отпратен в университета на Авиньон във Франция. През 1633 г. е извикан във Виена от император Фердинанд II, за да замести Йоханес Кеплер като математик в Хабсбургския двор. С намесата на Никола-Клод Фабри дьо Пейреск, заповедта е отменена, а Кирхер е изпратен вместо това в Рим, за да продължи изследователската си работа, но той вече е тръгнал на път за Виена.
По пътя си към Виена корабът му се отклонява от курса си и той пристига в Рим, преди да узнае за промененото решение. Той се установява в града до края на живота си и от 1634 г.Fletcher 2011, с. 31. преподава математика, физика и ориенталски езици в Романския колеж (днес Папски грегориански университет) за няколко години, преди да бъде освободен и да се отдаде на изследванията. Той изучава маларията и чумата.
През 1661 г. Кирхер открива развалините на църква, за която се смята, че е построена от император Константин I на мястото на видението на Евстатий Плакида за Исус Христос. Той събира пари за реконструкцията на църквата Santuario della Mentorella, а след смъртта му сърцето му е погребано в нея.
Трудове Кирхер публикува голям брой важни книги, касаещи широко разнообразие от предмети, като например египтология, геология и теория на музиката. Неговият синкретичен подход пренебрегва границите между дисциплините, които днес са конвенционални: неговият труд Magnes, например, е привидна дискусия на магнетизма, но също изследва други форми на привличане като гравитация и любов. Може би най-добре познатият труд на Кирхер в днешно време е Oedipus Aegyptiacus, който представлява обширно изследване на египтологията и сравнителното религиознание.„Kircher, Athanasius.“ Encyclopædia Britannica from Encyclopædia Britannica 2007 Ultimate Reference Suite. (2008).
Книгите му, написани на латински, стават известни през 17 век и допринасят за разпространението на научната информация към по-широк кръг от читатели. Днес не се счита, че Кирхер е направил някакви значителни оригинални приноси, макар редица открития и изобретения понякога погрешно да му се приписват.
В предговора на Ars Magna Sciendi Sive Combinatoria той поставя надписа:
Лингвистика и културни проучвания Египтология Последният познат образец на египетски йероглифи датира от 394 г., след което всякакви сведения за йероглифите са загубени.Frimmer, с. 37 Докато Томас Йънг и Жан-Франсоа Шамполион не откриват ключа към йероглифите през 19 век, основният авторитетен източник е гръцкия граматик от 4 век Хораполон, чийто главен принос е погрешното схващане, че йероглифите са „картинно писмо“ и че бъдещите преводачи трябва да търсят значение в символите и картинките.Frimmer, с. 37 – 39
Първото съвременно проучване на йероглифите започва с Hieroglyphica (1556 г.) на Пиеро Валериано Болцани, а Кирхер е един от най-известните разшифровчици между древността и съвремието и най-известният египтолог за своето време.Frimmer, с. 38 В книгата си Lingua aegyptiaca Restituta (1643 г.) Кирхер нарича йероглифите „този език досега неизвестен в Европа, при който има толкова картинки, колкото и букви, толкова загадки, колкото и звуци, толкова лабиринти за преодоляване, колкото и планини за изкачване“. Докато някои от идеите му дълго време са поставяни под съмнение, части от работата му се оказват ценни за по-късните изследователи, а Кирхер помага за установяването на египтологията като област на сериозни проучвания.
Интересът на Кирхер към египтологията започва през 1628 г., когато се заинтригува от колекция йероглифи в библиотеката на Шпайер. Научава коптски през 1633 г. и публикува първата граматика на този език през 1636 г. – Prodromus coptus sive aegyptiacus. Кирхер след това скъсва с интерпретацията на Хораполон за езика на йероглифите с труда си Lingua aegyptiaca restituta. Кирхер твърди, че коптският е запазил последното развитие на древноегипетския.Woods, с. 109 Кирхер е считан за истинския основател на египтологията, тъй като проучването му е проведено преди откриването на Розетския камък, който лесно обяснява йероглифите на изследователите. Той също признава връзката между йератическата писменост и йероглифите.
Между 1650 и 1654 г. Кирхер публикува четири тома преводи от йероглифи в контекста на коптските си изследвания. Обаче, според някои учени, никой тях дори не се доближава до оригиналните текстове. В Oedipus Aegyptiacus, под влиянието на трудовете на Хораполон, Кирхер твърди, че древноегипетският е езикът, говорен от Адам и Ева, че Хермес Трисмегист е Мойсей и че йероглифите са окултни символи, които не могат да се преведат с думи, а могат само да се изразят със знаци, букви и фигури.
Въпреки че подходът на Кирхер при разшифроването на текстовете се основава на фундманелно погрешно схващане, някои съвременни учени описват Кирхер като пионер на сериозните изследвания на йероглифите. Данните, които той събира, по-късно се използва от Шамполион при успешните му усилия за разшифроване на писмеността. Според някои учени, именно заради работата на Кирхер, изследователите са знаели какво да търсят при интерпретирането на Розетския камък.MacDonnell, с. 12
Кирхер също дейно участва при издигането на обелиски на римски площади, често добавяйки фантастични йероглифи със свой дизайн на празните места.
Китаистика
Кирхер проявява интерес в Китай отрано, казвайки на началника си през 1629 г., че желае да стане мисионер в тази страна. През 1667 г. той публикува трактат с пълно заглавие China monumentis, qua sacris qua profanis, nec non variis naturae & artis spectaculis, aliarumque rerum memorabilium argumentis illustrata, което е познато просто като China Illustrata. Това е труд с енциклопедична широчина, комбиниращ материали с несравнимо качество от точна картография до митични елементи като дракони. Трудът черпи изобилно от докладите на йезуити, работещи в Китай, особено Михал Бойм и Мартино Мартини.
China Illustrata набляга на християнските елементи от китайската история, както реални, така и въображаеми: книгата отбелязва ранното присъствие на несторианци в Китай,China Illsutrata ; Modern English translation and preface by Dr Charles D. Van Tuyl но също твърди, че китайците са потомци на синовете на Хам, че Конфуций е Хермес Трисмегист/Мойсей и че китайските букви са абстрахирани йероглифи.
В системата на Кирхер идеограмите са по-нисши от йероглифите, тъй като се отнася за определени идеи, а не за мистериозни комплекси от идеи, докато знаците на маите и ацтеките са още по-нисши пиктограми, които се отнасят само за обекти. Умберто Еко коментира, че тази идея отразява и поддържа етноцентричното отношение на европейците към китайските и американските цивилизации.
Библейски изследвания и тълкувания През 1675 г. Кирхер публикува Arca Noë, което обобщава изследванията му върху Ноевия ковчег – след Контрареформацията, алегоричната интерпретация на Библията дава път на проучването на Стария завет като литературна истина сред библейските учени. Кирхер анализира размерите на ковчега. Основавайки се на броя познати видове за него, той изчислява, че претъпкването не би било проблем. Той също дискутира логистиката на пътуването с ковчега, спекулирайки дали е бил доведен допълнителен добитък за хранене на хищниците и какъв би бил ежедневния график на хранене и обгрижване на животните.
Други културни прочувания Йоханес Маркус Марци изпраща на Кирхер ръкописа на Войнич през 1666 г. с надеждата, че той ще успее да го разшифрова. Ръкописът остава в Романския колеж до 1870 г., когато Виктор Емануил II анексира Папската държава. В своята Polygraphia nova (1663 г.), Кирхер предлага създаването на изкуствен универсален език.
Физични науки Геология
По време на посещение в Южна Италия през 1638 г. Кирхер се спуска в кратера на Везувий, който тогава е на ръба на изригване, за да изследва вътрешността му. Той се заинтригува от подземния грохот, който чува при Месинския пролив. Геоложките и географските му проучвания кулминират в труда му Mundus Subterraneus от 1664 г., в който той предполага, че приливите и отливите се причиняват от движението на водата към и от подземния океан.