Ръждивият пояс е разговорен термин за региона на САЩ, съставен основно от места в Средния Запад и Големите езера, макар терминът да може да се отнесе за всяко място, където промишлеността е западнала след 1980 г. Ръждата се отнася за деиндустриализацията или икономическия упадък, загубата на население и урбанистичния упадък, вследствие смаляване на някога могъщия промишлен сектор. Терминът добива популярност в САЩ през 1980-те години.Crandall, Robert W. The Continuing Decline of Manufacturing in the Rust Belt. Washington, D.C.: Brookings Institution, 1993.
Разположение Ръждивият пояс започва в западните части на щата Ню Йорк и преминава на запад през Пенсилвания, Западна Вирджиния, Охайо, Индиана и южните части на Мичиган, завършвайки в севера на Илинойс, източните части на Айова и югозападните части на Уисконсин. Регионът на Нова Англия също понася тежък удар след промишления упадък през същия период. В миналото регионът е познат като промишленото сърце на Америка, но след средата на 20 век, поради редица икономически фактори, като например преместването на производството все повече към Запада, повишената автоматизация и упадъка на стоманената и въглищната промишлености на САЩ.Technology and Steel Industry Competitiveness: Chapter 4. The Domestic Steel Industries Competitiveness Problems. Washington, D.C: Congress of the United States, Office of Technology Assessment, 1980, с. 115 – 151. Докато някои градове успяват да се пригодят като изместват фокуса си към сектора на услугите и високотехнологичната индустрия, други не успяват да се справят толкова добре и наблюдават повишена бедност и намаляващо население.Leeman, Mark A. From Good Works to a Good Job: An Exploration of Poverty and Work in Appalachian Ohio. PhD dissertation, Ohio University, 2007.
Докато хората мигрират, те често измислят нови имена на своите дестинации. Тъй като терминът „Ръждив пояс“ се отнася за набор от икономически и социални условия и не толкова за географски регион в САЩ, той няма точно определени граници. Степента, до която дадена общност може да се определи като град от Ръждивия пояс, зависи поне от това колко голяма роля е играла производствената промишленост в местната му икономика в миналото и каква роля играе в днешно време.
Медиите понякога говорят за смесица от покойни центрове на тежката промишленост и производство сред Големите езера и щатите от Средния Запад като за снежен пояс, производствен пояс или заводски пояс, поради техните жизнени промишлени икономики в миналото. Това включва повечето от градовете в Средния Запад до река Мисисипи и много от тези сред Големите езера и северните части на щата Ню Йорк. В центъра на този простор лежи област, простираща се от северната част на Индиана и южната част на Мичиган до западната част на Ню Йорк на изток, където местните доходи от данъци към 2004 г. разчитат повече на производството, отколкото на кой да е друг сектор.Garreau, Joel. The Nine Nations of North America. Boston: Houghton Mifflin, 1981.
Преди Втората световна война градовете в Ръждивия пояс са сред най-големите в САЩ. Обаче, към края на 20 век тяхното население спада най-много.
История
Контекст През 20 век местните икономики на тези щати се специализират в едромащабното производство на готови средни и тежки промишлени и консуматорски продукти, както и в транспортиране и преработване на суровини, нужни за тежката промишленост.Teaford, Jon C. Cities of the Heartland: The Rise and Fall of the Industrial Midwest. Bloomington: Indiana University Press, 1993. Регионът по това време се нарича Производствения пояс,Meyer, David R. 1989. „Midwestern Industrialization and the American Manufacturing Belt in the Nineteenth Century.“ Journal of Economic History 49(4):921 – 937. Заводския пояс или Стоманения пояс в контраст със селскостопанските щати от Средния Запад, образуващи така наречения Царевичен пояс, и Големите равнини, които често се наричат „хлебната кошница на Америка“.Fifty States: The Heartland .
Процъфтяването на промишленото производство в региона се дължи отчасти на близостта му до водните пътища на Големите езера и изобилието на асфалтирани пътища, водни канали и железопътни линии. След като транспортната инфраструктура свързва желязната руда, добивана в Минесота, Уисконсин и горната част на Мичиган, с въглищата, добивани в Апалачите, се създава Стоманения пояс. Скоро след това той прераства в Заводски пояс, в който най-големите производствени градове са: Чикаго, Бъфало, Детройт, Милуоки, Синсинати, Толедо, Кливланд, Сейнт Луис и Питсбърг. В течение на десетки години този регион служи като магнит за имигранти от Австрия, Унгария, Полша и Русия, които предоставят на производствените мощности евтина работна ръка.McClelland, Ted. Nothin' but Blue Skies: The Heyday, Hard Times, and Hopes of America's Industrial Heartland. New York: Bloomsbury Press, 2013.
След няколко бума от края на 19 век до средата на 20 век, градовете в този регион започват да се затрудняват с адаптирането към различни неблагоприятни икономически и обществени обстоятелства. От 1979 до 1982 г. американският федерален резерв решава да повиши базовия лихвен процент в САЩ до 19%. Големите лихви привличат чуждестранни пари в американските банки и повишават цената на долара. Това прави американските продукти по-скъпи за чужденците, като в същото време прави вносните стоки значително по-евтини за американците. Тази несъобразена разлика не бива оправена чак до 1986 г., по което време японският внос вече е преуспял на американския пазар.Marie Christine Duggan (2017) „Deindustrialization in the Granite State, Part I“ in Dollars & Sense, Nov/Dec. От 1987 до 1999 г. американската фондова борса преминава в стратосферно покачване, като това продължава да привлича чуждестранни пари в американските банки, което уврежда обменния курс за произведените стоки. Други свързани проблеми са упадъка на желязната и стоманена промишленост, прехвърлянето на производството към Юга със своята по-евтина работа ръка,Alder, Simeon, David Lagakos, and Lee Ohanian. „The Decline of the US Rust Belt: A Macroeconomic Analysis.“ 2012. PDF съкращенията поради повишаването на автоматизацията в промишлените процеси, намалената нужда от работна ръка за производство на стоманени продукти, нови организационни методи като производство точно в срок, което позволява на заводите да поддържат производството си с по-малко работници, интернационализацията на американските компании и либерализацията на политиките за чуждестранна търговия, вследствие на глобализацията.High, Steven C. Industrial Sunset: The Making of North America's Rust Belt, 1969 – 1984. Toronto: University of Toronto Press, 2003. Градовете, борещи се с тези условия, споделят няколко затруднения, включително намаляващо население, липса на образование, намаляващи приходи от данъци, висока безработица и престъпност, увеличаване на социалните дългове, дефицит на покупките и лош общински кредитен рейтинг.Jargowsky, Paul A. Poverty and Place: Ghettos, Barrios, and the American City. New York: Russell Sage Foundation, 1997.Hagedorn, John M., and Perry Macon. People and Folks: Gangs, Crime and the Underclass in a Rustbelt City. Lake View Press, Chicago, IL, (paperback: ISBN 0-941702-21-9; clothbound: ISBN 0-941702-20-0), 1988.„Rust Belt Woes: Steel out, drugs in“, The Northwest Florida Daily News, 16 януари 2008. PDF Beeson, Patricia E. „Sources of the decline of manufacturing in large metropolitan areas.“ Journal of Urban Economics 28, no. 1 (1990): 71 – 86.Higgins, James Jeffrey. Images of the Rust Belt. Kent, Ohio: Kent State University Press, 1999.
Поява и развитие Свързването на Северозападната територия с някога бързо индустриализиращото се Източно крайбрежие се осъществява чрез няколко едромащабни инфраструктурни проекта, най-вече завършването на канала Ери през 1825 г., построяването на железница между Балтимор и Охайо през 1830 г. и консолидирането на централната железница на щата Ню Йорк след Гражданската война. Така се отварят вратите между различни процъфтяващи промишлености във вътрешността на Северна Америка и пазарите не само на големите източни градове, но и също на Западна Европа.
Въглища, желязо и други суровини се доставят от околните региони, които се развиват като големи пристанища на Големите езера и служат за транспортни възли за региона в близост до железопътните линии. Започва приток на милиони европейски имигранти, които населяват градовете по бреговете на Големите езера с безпрецедентна скорост. Така например, Чикаго е селски търговски център през 1840-те години, но нараства до размерите на Париж до Световното изложение през 1893 г.
Ранни знаци на трудностите в северните щати се проявяват още в ранните години на 20 век, още преди годините на бума да са привършили. Лоуъл в Масачузетс, някога център на текстилно производство, е описан от списание Harper's като „депресирана промишлена пустиня“ през 1931 г., тъй като текстилните концерни са откъснати и изпратени на юг, главно в Каролините. След Голямата депресия влизането на САЩ във Втората световна война води до бърз икономически растеж, през който голяма част от промишления Север достига върха на населението си и промишлената си продукция.
Северните градове претърпяват промени, които следват края на войната с настъпването на външната миграция на жителите към по-нови общества в предградията и намаляващата роля на производството в американската икономика.
Изнасянето на производствени работни места при търгуемите стоки е важен проблем в региона. Една причина за това е глобализацията и разширяването на световните договори за свободна търговия. Анти-глобализационни групи твърдят, че търговията с развиващите се страни води до твърда конкуренция от държави като Китай, който е закачил валутата си за долара и има много по-ниски заплати, което кара американските заплати също да спадат. Някои икономисти са загрижени, че дълготрайните ефекти на високия търговски дефицит и аутсорсинга са причина за икономическите проблеми в САЩ,Roberts, Paul Craig (7 август 2003).Jobless in the USA Newsmax.Hira, Ron and Anil Hira with forward by Lou Dobbs, (May 2005). Outsourcing America: What's Behind Our National Crisis and How We Can Reclaim American Jobs. (AMACOM) American Management Association. Citing Paul Craig Roberts, Paul Samuelson, and Lou Dobbs, с. 36 – 38. с висок външен дълг и сериозно влошаване на американската международно инвестиционна позиция (-24% от БВП).Bivens, L. Josh (14 декември 2004). Debt and the dollar Economic Policy Institute.Cauchon, Dennis and John Waggoner (3 октомври 2004).The Looming National Benefit Crisis. USA Today.
След 1960-те години разрастването на световните споразумения за свободна търговия са все по-неблагоприятни за американските работници. Стоки като стоманата струват много по-малко, ако се произвеждат в страни от Третия свят с евтина работна ръка. С икономическия спад от 1970 – 1971 г. изниква нод модел на деиндустриализираща се икономика. Конкурентната девалвация в комбинация с всеки последващ спад води до съкращения на американските производствени работници. Общо, в Заводския пояс заетостта в производствения сектор намалява с 32,9% между 1969 и 1996 г.Kahn, Matthew E. „The silver lining of rust belt manufacturing decline.“ Journal of Urban Economics 46, no. 3 (1999): 360 – 376.
Доходоносните работи в първичния и вторичния сектор, като например тези в производството и компютърното програмиране, често биват заменяни от много по-ниско заплащани консуматорски работи като тези в сферата на продажбите и управлението в сектора на услугите, когато икономиката се възстановява.David Friedman (Senior Fellow at the New America Foundation). No Light at the End of the Tunnel, Los Angeles Times, 16 юни 2002.