Италиански галерии – Неапол () е художествена галерия, част от мрежата „Италиански галерии“. Разположена е в Палата на Неаполитанската банка (Палацо дел Банко ди Наполи) в град Неапол, Италия, на ул. „Толедо“ № 177.

История В Палацо „Дзевалос“ Галерията е създадена през 2007 г. от италианската банка „Интеза Санпаоло“ и първоначално е наричана „Палацо Дзевалос“, по името на сградата Палацо „Дзевалос“, в която е разположена до 2022 г. Галерията се помещава в крило на белетажа на сградата. Колекциите включват експонати, дело на неаполитански майстори, активни в Неапол от 17 до 20 век. Изложени са картини на италианските художници Караваджо, Артемизия Джентилески, както и на нидерландския художник Гаспар ван Вител.

Монументалното стълбище на сградата извежда посетителите в Галерия „Палацо Зевалос“, в източната страна на което се открива Залата на Лука Джордано и Франческо де Мура. В тази зала са изложени само творби на двамата художници, включващи голямото платно на Лука Джордано „Отвличането на Елена“, датиращо от 60-те години на 17 век, както и картината му „Непорочното зачатие“. Галерията разполага с четири елипсовидни картини от творчеството на Франческо де Мура, изобразяващи „Алегория на благочестието като Съгласие“, „Алегория на благочестието като Възпитание“, „Алегория на благочестието като Сигурност“, „Алегория на благочестието като Действия“, както и копие на картина „Христовата благословия“, която и в наши дни се намира в параклиса „Свети Антоний“ в църквата „Сан Лоренцо Маджоре“в Неапол, дело на Франческо де Мура.

От западната страна на свой ред са всички останали зали, които са свързани последователно. Залата на караваджистите или Залата на амурчетата, наречена така заради множеството амурчета изографисани по тавана, предлага изложбата на картини на караваджисти в Неапол от 17 век. Една от най-впечатляващите картини е копие на картина на Караваджо „Юдит обезглавява Олоферн“, рисувана от Луис Финсън. Артемизия Джентилески е представена с платното „Самсон и Далила“, а Бернардо Кавалино с творбите му „Спасяването на Мойсей“, „Войници, проиграващи на зарове христовите дрехи“ и „Христос и прелюбодейката“. През вратата вляво се стига до Зала „Щукатури“ или Зала на Караваджо, в която е изложена само една картина – последната творба на Караваджо „Мъченичеството на Света Урсула“, датираща от 1610 г.

В Зала „Натюрморт“ са изложени картини в стил Натюрморт, рисувани от художниците Паоло Порпора, Джузепе Реко и Джован Батиста Руополо, считани в Неапол за най-добрите в този жанр. Залата предлага и картини на неаполитанските художници от 18 век Франческо Солимена с платното „Агар и Исмаил в пустинята, утешавани от ангел“ и „Тайното писмо“, и „Концерт“ от Гаспаре Траверси.

Зала „Пейзажи“ или зала „Птици“, представя неаполитанската пейзажна живопис от 18 и 19 век. В тази зала са изложени картини на художниците Антон Сминк ван Питло, Джачинто Джиганте, Салваторе Фегола. Особен интерес представляват четирите платна на Гаспар ван Вител „Изглед от Рим с пл. „Навона““, „Изглед от Неапол“, „Изглед от Рим с Пиаца дел Пополо“, „Изглед от Неапол с Кралския дворец“.

В Зала „Помпеана“ са представени творби с портрети или перспективни гледки, дело на неаполитански художници от 19 век, обучени в Академията за изящни изкуства в Неапол, включително творби на Доменико Морели, Гаетано Еспозито, Салваторе Постильоне, Доменико Баталя, Франческо Паоло Микети и други.

Последната зала в хронологичен ред, а също и в реда на отваряне, е Зала „Джемито“. Тя изцяло е посветена на творчеството на Винченцо Джемито. Изложени са керамични и бронзови скулптури, скици и картини, изработени от неаполитанския художник, притежавани от флорентинския адвокат Габриеле Консолацио. Сред рисунките, подписани и датирани, са няколко портрета на жени, автопортрети на художника, „Портрет на пророк“ и „Портрет на циганка“, датиран и подписан през 1885 г.

В „Палацо дел Банко ди Наполи“ Проектиран от Марчело Пиачентини в края на 30-те години на 20 век, дворецът, бившо седалище на Неаполитанската банка, днес е преработен с най-иновативните музеографски критерии благодарение на архитектурния проект на Микеле Де Луки – AMDL Circle, който продължава и разширява изложбеното предложение и културна програма, предложена в близкия Палацо „Дзевалос“ от 1999 до 2022 г. Новата централа на Италианските галерии в Неапол представя три важни изложбени маршрута с произведения, принадлежащи към историческото и художествено наследство на Интеза Санпаоло: неаполитанско изкуство от 17 век до 20 век с абсолютния шедьовър на колекциите на Интеза Санпаоло – „Мъченичеството на Света Урсула“ от Караваджо, колекцията от керамика от Атика и Магна Греция, изложена изцяло за първи път, и важна селекция от произведения от 20 век.

Постоянна колекция („От Караваджо до Джемито“) Произведенията от постоянната колекция са представени в рамките на три тематични маршрута. На първия етаж, в секцията, курирана от Фернандо Мацока, е предложена селекция от картини и скулптури, която предлага антология, очертаваща в общи линии профила на забележителните събития на неаполитанската и южната живопис от началото на 17 век до първите десетилетия на 20 век. Колекцията, която вече е била изложена в Палацо „Дзевалос“, е разширена със значителни шедьоври, някои от които са наскоро преоткрити.

Визитата започва от абсолютния шедьовър на колекциите на Интеза Санпаоло – „Мъченичеството на Света Урсула“, което е последното платно на Караваджо, създадено през май 1610 г., няколко седмици преди смъртта му. В новата изложба сравнението с други шедьоври от първата половина на 17 век позволява творбата да се постави в художествения и културен контекст, свързан с революцията на Караваджо, която по-специално в Неапол определя решаващата повратна точка във фигуративните преживявания на художниците, работещи в столицата на испанското вицекралство през онези години.

Сред изложените творби се открояват „Юдит обезглавява Олоферн“ от Луис Финсън по изгубен оригинал от Караваджо, „Самсон и Далила“ от Артемизия Джентилески, три платна на Бернардо Кавалино, „Светото семейство“ от Батистело Карачоло, „Свети Франциск от Асизи, получаващ стигматите“ от Герит ван Хонтхорст, „Свети Георги“ на Франческо Гуарини, „Отвличането на Елена“ на Лука Джордано. Картините с натюрморт включват две скъпоценни натюрморта от Паоло Порпора и платна от Джузепе Реко и Джован Батиста Руополо, които разказват за значителното присъствие на този жанр в колекциите на богати клиенти и колекционери, присъстващи в Неапол през 17 век.

Маршрутът продължава с произведения на гледки и пейзажи – жанр с изключително развитие в Неапол между 18 и 19 век, като се започне с шест картини на холандеца Гаспар ван Вител, считан за един от инициаторите на модерната пейзажна живопис, и се премине през произведенията на Франц Лудвиг Кател, Антон Сминк ван Питло, Джачинто Джиганте, Никола Палици, Доменико Морели, Федерико Росано, Едоардо Далбоно, Джоакино Тома, Франческо Манчини, Винченцо Миляро, в селекция, която позволява да се проследи изключителната история на жанр, който се разгражда в последователни експериментални фази, които правят Неаполитанската школа начело в Европа. От школата в Позилипо, където узрява голямото наследство на пейзажната живопис от Гран-тур, се стига до Натурализма, свързан с практиката en plein air на школата в Резина, както и до по-индивидуалните преживявания от края на века. Следващ раздел разглежда представянето на града чрез интериора на монументални сгради, улиците и сцените от съвременния живот, които се случват в социални пространства, като хиподрума, общинската вила и пазара.

Колекция от рисунки и скулптури на Винченцо Джемито формира едно от най-важните ядра на известния художник "scugnizzo": набор от висококачествени теракоти, бронз и рисунки.

Керамика от Атика и Магна Греция Маршрутът, куриран от Фабрицио Паолучи, представя на публиката за първи път в своята цялост историческата колекция „Капути“, принадлежаща на Интеза Санпаоло и съставена от над 500 вази и други находки, направени в Атина, Пулия и Лукания между 5 и 3 век пр.н.е., идващи от Руво ди Пулия – център в провинция Бари, който играе много важна политическа, икономическа и културна роля в Магна Греция. Колекцията от атически вази и вази „Магна Греция“ е съставена от находки, вероятно принадлежали на един некропол в древния Руво ди Пулия. Керамиката е значително свидетелство за културата и изкуството на Древна Гърция, са произведени между 6 и 3 век пр.н.е. в работилниците на Южна Италия - в Пулия и Лукания, или са внесени от Атина. Те представляват престижни стоки, поставяни в гробниците на апулийската аристокрация: съдове за храни, течности, мехлеми, които съчетават практическа полезност с висока художествена стойност, придавана от изобразителните сцени с червенофигурна живопис. Шедьовърът на колекцията е атическият калпис на Ленинградския художник (5 век. пр. н. е.), на чийто фриз е представена керамична работилница, в която майстори и млада жена украсяват вази.

Новата изложба позволява да се доближат находките до техния контекст на производство и културна референция, като се поставят в диалог с колекциите на Националния археологически музей на Неапол (MANN), от които значително ядро ​​се състои от образци, идващи от разкопките в Руво ди Пулия. Изложбеният проект, посветен на керамиката, също така представя ротационната валоризация на конкретни находки, избрани като част от научни проекти, които предлагат сравнение с важни артефакти, заети от MANN или от други италиански и чуждестранни музейни институции.

Жизнеността на времето Серията от зали с изглед към улица „Толедо“ е седалище на маршрута Vitalità del Tempo („Жизнеността на времето“). Това е селекция от 44 произведения от художествената колекция на групата Интеза Санпаоло, курирана от Лука Масимо Барберо, която представлява внушително пътуване през хронологията със съпоставки, които от следвоенния период достигат до съвременното изкуство. Посветена на 20 век, тя събира произведения на основни автори в рамките на художествения опит на времето, със специален интерес към Неапол и културната среда на града, който и до днес поддържа пламенна връзка с художници, галерии и колекционери на модерно и на съвременно изкуство. Сред основните изложени художници са Лучо Фонтана, Алберто Бури, Пиеро Мандзони, Марио Скифано, Янис Кунелис, Сол Левит, Афро, Ернесто Татафиоре, Доменико Ньоли.

Художествени колекции

Постоянна колекция