Джума́ джамия, тоест Петъчна / седмична джамия ( [масджид ал-джумʿа]; [джу́мʿа] – седмица / петък, и [масджи́д] – джамия)За обозначаване на джамия в Арабския свят (и от там в останалия мюсюлмански свят) обикновено се предпочита горепосочената дума „масджид“, докато на турски език се ползва предимно думата „джами́“ [cami] ( [джа́амиʿ(а)] – буквата „ع“ на края на думата обозначава много силен гърлен звук, считан за съгласна, но чуван като гласната „а“, затова след транскрибиращия знак „ʿ“ често се добавя буквата „а“)., също на разни езици Голяма джамия ( [улу джами]) или Съборна джамия, е наименование за главната джамия на страна, населено място или част от него.
Според мюсюлманските обичаи в петък по пладне е главната за седмицата, задължителна колективна молитва, наречена „джума́-нама́з“ или „саляха ал-джу́ма“ (). Преди нея хати́б (упълномощено лице, най-често имамът на джамията) произнася нравоучителна проповед, наречена „хутба“. Тези проповеди са важни за религиозното възпитание на вярващите мюсюлмани, а и се посрещат с интерес от тях – дворовете на джами«ята се изпълват с хора, редят се дори на улиците около нея.
За да осигури възможност за по-широко присъствие за молитви в самата джамия (или нейния двор) всяка по-многобройна и богата религиозна общност се старае да си построи голяма джамия за задължителната колективна молитва в петък. Много от петъчните джамии представляват значителна архитектурна ценност.
Пример за такъв храм (и с подобно име) в България е известната Джумая́ джамия (с леко изменено произношение от оригиналното [джума́ джамии́]), намираща се в центъра на Пловдив.
Бележки
*