Кабардино-Балкарска република, накратко Кабарди́но-Балка́рия (; ; ) е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Севернокавказкия икономически район . Площ 12 470 km² (79-о място в Руската федерация, 0,07%). Население на 1 януари 2017 г. 864 454 души (58-о място, 0,59%). Столица е град Налчик. Разстояние от Москва до Налчик е 1873 km. За държавни езици са приети руски, кабардински и балкарски.

История Образувана е като Кабардинска автономна област на 1 септември 1921 г. От 16 януари 1922 г. е Кабардино-Балкарска автономна област, която на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Кабардино-Балкарска автономна съветска социалистическа република. След разпадането на СССР, от 1992 г. е Кабардино-Балкарската република.

Географска характеристика Географско положение, граници Кабардино-Балкария е разположена в централната част по северните склонове на Голям Кавказ и на Кабардинската равнина, простираща се в северната част на страната. На запад граничи с Република Карачаево-Черкезия, на север със Ставрополски край, на изток с Република Северна Осетия и на юг с Грузия. Южните и западните райони на Кабардино-Балкарската република са заети от историческата област Балкария. «Большая Советская Энциклопедия» – Кабардино-Балкария

Релеф Планините заемат южната половина от територията на страната. На юг, по границата с Грузия от запад-северозапад на изток-югоизток се простира Главният (Вододелен) хребет на Голям Кавказ, където отделни върхове се извисяват над 5000 m – Дъхтау 5203 m и Шхара 5068 m, а на север от него се отделя късият, но много висок Страничен хребет. В него, на границата с Република Карачаево-Черкезия се издига връх Елбрус 5642 m (най-високата точка на Кабардино-Балкария и на Русия). В североизточна посока успоредно на Главния хребет се простират още два хребета – Скалист и Пасищен. Главният и Страничният хребети имат алпийски характер, а другите два са значително по-ниски и наподобяват куести (успоредни хребети или ридове с асиметрични склонове). В Скалистия и Пасищния хребети силно са представени карстовите форми (пещери, въртопи, ували, карстови езера, карстови извори). На североизток полегатите склонове на Пасищния хребет постепенно се сливат с акумулативната Кабардинска равнина и при устието на левия приток на река Терек река Малка, надморската височина е под 200 m.

Полезни изкопаеми Кабардино-Балкария е богата на полезни изкопаеми: молибденови и волфрамови руди в района на Тирниауз, полиметални руди, злато, въглища, строителни материали, минерални извори.

Климат Република Кабардино-Балкария попада в умерения климатичен пояс, но като цяло климатичните условия са подчинени на закономерностите на височинната поясност. На север, в Кабардинската равнина средната януарска температура е -2,6 °C, средната юлска 23,4 °C, а годишната сума на валежите под 500 mm. Продължителността на вегетационния период (с денонощни температури над 10 °C) е до 190 дни. В планините средната януарска и февруарска температура е -12 °C и по-ниска, средната юлска и августовска – до 4 °C и по-ниска, а годишната сума на валежите до 2000 mm и повече. На територията на страната се намират главните центрове на съвременното заледяване на Голям Кавказ. Най-големите от тях са Безенги и Дихсу.

Води Територията на Кабардино-Балкария попада в два водосборни басейна – тези на реките Терек и Кума, вливащи се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река Терек и заедно със своите леви притоци Малка (210 km), Баксан с десния си приток Чегем, Черек и Урух обхваща 95% от цялата територия. В крайна северозападна част преминава най-горното течение на река Золка (105 km), десен приток на Кума, която заедно със своите малки притоци покрива 5% от територията на Кабардино-Балкария. «Вода России» – Кабардино-Балкария

Общо в страната има 2172 реки с обща дължина 5470 km. Повечето от реките текат в тесни каньони, с голям наклон и с голяма скорост. След навлизането си в равнината долините им значително се разширяват, а коритата им се разделят на ръкави и протоци. По начина на подхранването си се делят на вида: с преобладаващо ледниково подхранване (Терек, Малка, черек и техните притоци) и със смесено подхранване с преобладаване на подземното – предимно малките реки в северната част. Всичките реки в репуликата са с пролетно-лятно или ясно изразено лятно пълноводие.

В Кабардино-Балкария има над 450 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ около 16,6 km². Повечето езера са с ледников произход, но има и карстови и ледниково-тектонски. Най-голямото езеро в страната е Силтран Кьол (0,3 km², 300 дка), а карстовото езеро Церик Кьол е петото по дълбочина езеро в Русия с дълбочина от 368 m.

Почви, флора и фауна На север, в Кабардинската равнина са развити черноземните и тъмнокафявите почви, на които се отглеждат земеделски култури. В долините на Терек и Малка (долното течение) има алувиални почви, обрасли с пасища, храсти и редки гори. В ниската и среднопланинската зона на куестите има планински черноземни и кафяви горски почви, на които расте широколистна растителност и се отглеждат земеделски култури. По високите части на Скалистия, Страничния и Главния хребети планинско ливадните почви са покрити със субалпийски и алпийски пасища. Горите заемат 180 хил. ха и са представени основно от бук, габър, дъб, бреза, елша и бор.

Животинският свят във високите части е богат и е представен от рис, кафява мечка, дива свиня, сърна, тур и др., а от птиците най-разпространени са фазан, сива патица, кеклик, пъдпъдък, тетерев.

Население

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на републиката наброява 901 494 души, с гъстота 72,1/km2. Урбанизацията на населението е 56,61%. Националният състав на населението е следният: Кабардинци – 55,32%; Руснаци – 25,14%; Балкарци – 11,64%; Осетинци – 1,09%; Турци – 0,97%; Украинци – 0,84%; Арменци – 0,59%.

Административно-териториално деление В административно-териториално отношение Кабардино-Балкарската Република се дели на 3 републикански градски окръга и 10 муниципални района. Има 8 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 2 селища ог градски тип

+ Административно-териториално деление на Кабардино-Балкария към 2017 г. Административна единица Площ(km2) Население(2017 г.) Административен център Население(2017 г.) Разстояние до Налчик (в km) Други градове и сгт с районно подчинение Републикански градски окръзи Баксан 180 58 515 гр. Баксан 38 053 24 Налчик 133 265 162 гр. Налчик 239 200 Прохладни 29 57 879 гр. Прохладни 57 879 56 Муниципални райони Баксански 830 62 978 гр. Баксан 24 Елбруски 1850 35 944 гр. Тирниауз 20 574 89 Золски 2125 49 557 сгт Залукокоаже 9996 61 Лескенски 513 29 289 с. Анзорей 6985 37 Майски 385 38 981 гр. Майски 27 055 41 Прохладненски 1349 45 148 гр. Прохладни 56 Терски 893 50 692 гр. Терек 19 449 59 Урвански 468 73 411 гр. Нарткала 30 643 25 Чегемски 1503 69 087 гр. Чегем 18 043 10 Черски 2213 27 811 сгт Кашхатау 5473 42

Икономика В основата на икономиката на републиката е селското стопанство (зърнени култури (пшеница, царевица, просо), технически култури (слънчоглед, коноп), животновъдство), както и дървообработване и добив на волфрам-молибденови руди. Площ обработваема земя:година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015 хиляди хектара 329 325,3 316,8 308,7 290,9 291,1 289,6

Външни препратки Официален сайт на Кабардино-Балкария Кабардино-Балкарски държавен университет Информация за Кабардино-Балкария и фото-галерия Кабардино-Балкария на Отворения портал на Руския Юг

Източници

+ Категория:Основани в СССР през 1936 година