Хирай Таро () е японски литературен критик и изтъкнат писател, автор на произведения в жанровете криминален роман и разказ, сред основателите на полицейския роман в Япония. Пише под псевдонима Едогава Рампо ().

Биография и творчество Хирай Таро е роден на 21 октомври 1894 г. в Набари, Мие, Япония. Дядо му е бил самурай на служба в княжеството Цу. Когато е 2-годишен, семейството му се мести в Нагоя. От малък е любител на криминалните романи, особено на писателите Едгар Алън По и Артър Конан Дойл. През 1916 г. завършва икономика в университета „Васеда“. Като студент прави преводи на западни автори на криминални истории.

След дипломирането си работи временни работи като продавач в книжарница, редактиране на вестници и изготвяне на карикатури.

През 1923 г. дебютира с разказа „Ni-sen Dōka“ (Медна монета от 2 сена). Използва псевдонима Едогава Рампо, като перифраза на името на Едгар Алън По.

Първият му роман „Issun-bōshi“ (Джуджето) от поредицата „Частен детектив Акечи Когоро“ е публикуван през 1926 г. Главният герой, младият частен детектив Акечи Когоро, е от малцината, които успяват да разкрият и най-заплетените престъпления. Той е представен като денди, в кимоно и с разрошена коса, заобиколен от книги, и решаващ казусите по-скоро на основата на психологически анализ, а не на материални доказателства. Произведенията от поредицата имат многобройни екранизации.

В по-късните произведения от поредицата насочени към юношеската аудитория, детективът Акечи Когоро, заедно с младия си помощник Кобаяши, стават ръководители на група млади хора, наречени „Детективски клуб на момчетата“ (Shōnen tantei dan).

С избухването на Втората световна война произведенията му започнат да се цензурират, а той пише под различни псевдоними истории за детективи и убийци в съответствие с военната обстановка. През февруари 1945 г. семейството му се евакуира в Икебукуро в покрайнините на Токио.

След войната писателят отделя големи усилия за популяризирането на криминалната литература. През 1946 г. подкрепя създаването на ново списание за криминални автори, а през 1947 г. основава авторския клуб на авторите на криминални произведения, по-късно станал Асоциация на писателите на криминални романи на Япония. Пише много статии за историята на японската, европейската и американската криминална литература.

През 50-те години голяма част от произведенията му са преведени на английски език, с което става популярен в западния свят.

В напреднала възраст страда от атеросклероза и болестта на Паркинсон. Хирай Таро умира от инсулт на 28 юли 1965 г. в Икебукуро, Токио, Япония. Погребан е в гробището Тама във Фучу, близо до Токио.

Той е основава, а по-късно на него е именувана, японска литературна награда за автори на криминални романи в размер на 10 млн. йени (днес) и права за публикуване, която е връчвана от 1955 г. всяка година.

Произведения Самостоятелни романи и повести パノラマ島奇談 Panorama-tō Kidan (1926) 湖畔亭事件 Kohan-tei Jiken (1926) 闇に蠢く Yami ni Ugomeku (1926 – 27) 陰獣 Injū (1928)Чудовище в мрака в сб. „Японски детектив”, изд.: „Народна младеж“, София (1984), прев. Дора Барова 孤島の鬼 Kotō no Oni (1929 – 30) 盲獣 Mōjū (1931) 白髪鬼 Hakuhatsu-ki (1931 – 32) 地獄風景 Jigoku Fūkei (1931-32) 恐怖王 Kyōfu Ō (1931-32) 妖虫 Yōchū (1933-34) 大暗室 Dai Anshitsu (1936) 幽霊塔 Yūrei tō (1936) 偉大なる夢 Idainaru Yume (1943) 十字路 Jūjiro (1955) ぺてん師と空気男 (1959)

Серия „Частен детектив Акечи Когоро“ 一寸法師 Issun-bōshi (1926) 蜘蛛男 Kumo-Otoko (1929) 猟奇の果 Ryōki no Hate (1930) 魔術師 Majutsu-shi (1930) 吸血鬼 Kyūketsuki (1930) 黄金仮面 Ōgon-kamen (1930) 黒蜥蜴 Kuro-tokage (1934) 人間豹 Ningen-Hyō (1934)Черния гущер, изд. „Слънце“ (2018), прев. Дора Барова 悪魔の紋章 Akuma no Monshō (1937) 暗黒星 Ankoku-sei (1939) 地獄の道化師 Jigoku no Dōkeshi (1939) 化人幻戯 Kenin Gengi (1954) 影男 Kage-otoko (1955)

Разкази и новели към серията D坂の殺人事件 D-zaka no satsujin jiken (1925) 心理試験 Shinri Shiken (1925) 黒手組 Kurote-gumi (1925) 幽霊 Yūrei (1925) 屋根裏の散歩者 Yaneura no Sanposha (1925) 何者 Nanimono (1929) 怪人二十面相 Kaijin ni-jū Mensō (1936) 少年探偵団 Shōnen Tantei-dan (1937) 兇器 Kyōki (1954) 月と手袋 Tsuki to Tebukuro (1955)

Разкази (частично) 二銭銅貨 Ni-sen Dōka (1923) 二癈人 Ni Haijin (1924) 双生児 Sōseiji (1924) 赤い部屋 Akai heya (1925)Червената стая, списание. „Съвременник“ (2009), прев. Дора Барова 白昼夢 Hakuchūmu (1925) 人間椅子 Ningen Isu (1925)Човекът – стол, списание. „Съвременник“ (2009), прев. Дора Барова 踊る一寸法師 Odoru Issun-bōshi (1926) 毒草 Dokusō (1926) 火星の運河 Kasei no Unga (1926) お勢登場 Osei Tōjō (1926) 鏡地獄 Kagami-jigoku (1926) 芋虫 Imomushi (1929) 押絵と旅する男 Oshie to Tabi-suru Otoko (1929) 目羅博士の不思議な犯罪 Mera Hakase no Fushigi na Hanzai (1931) 断崖 Dangai (1950) 防空壕 Bōkūgō (1955)

Екранизации

Източници

Биография и библиография в „Goodreads“ Биография и библиография в „SF-Encyclopedia“

Външни препратки

Категория:Японски автори на криминални романи Категория:Японски автори на разкази Категория:Литературни критици Категория:Починали от инсулт