„Пирин“ е футболен клуб от Благоевград, България. Играе своите мачове на стадион „Христо Ботев“ в Благоевград. Дългогодишен участник е в българския професионален футбол, „люлка“ за футболни таланти„Пирин не е просто обикновен отбор...“ . sport1.bg., като от школата са излезли много известни футболисти. Отборът се състезава във Втора професионална лига.

История ФК „Пирин“ е основан през 1922 г., когато в Благоевград започва съществуването си първият футболен клуб – Илинден. В следващите няколко години в града бързо изникват още няколко организации на аматьорски начела. Иначе за първообраз на „Пирин“ се смята СК „Ботев“, който е основан през 1934 г., след обединение на „Тича“ и „Левски“.

Три години по-късно СК „Ботев“ печели първото си отличие – областен първенец, след като на финала побеждава Македонска Слава с 2 – 1. Любопитното е, че през 1946 г. клубът е обединен точно с Македонска Слава, а новото дружество е кръстено на името на Юлий Дерменджиев. Настоящото си название „Пирин“, клубът от Благоевград получава през 1970 г. До 1973 г., „Пирин“ е един от най-стабилните клубове в Югозападна България, но така и не може да намери място в елитната футболна дивизия в България.

През сезон 1972/73 г. обаче, този факт е променен. Клубът си извоюва правото да мери сили с най-добрите отбори в България. В първата си кампания в А група, през 1973/74, „Пирин“ завършва на 11-о място. Следват шест поредни години, в които отборът е в елитната дивизия. В този период благоевградчани са неизменно в златната среда, между 6-о и 12-о място. През 1979 г. отбора печели своята група в Купа Интертото. През сезон 1980/81 г. отбора печели само 26 точки и финишира на последната 16-а позиция, изпадайки в Б група. Година след изпадането си, „Пирин“ отново се завръща в А група, но изкарва в елита само един сезон преди пак да изпадне. Следват две години в Б група. По време на тях обаче, „орлетата“ успяват да изградят доста качествен тим.

През 1984 г. отборът печели без проблеми промоция за А група. Следващият сезон – 1984/85 г. е най-успешният в досегашната история на клуба. „Пирин“ завършва на 3-то място и печели бронзовите медали (през 1990 г. е преместен на 5-то място, защото БФС връща титлата на „Левски“ и сребърните медали на ЦСКА) в елита и получава правото да представя за първи път България в Купата на УЕФА. Дебютното участие на тима от Благоевград в турнирите на Стария континент обаче, не може да се определи като добро. „Орлетата“ срещат в първия кръг „Хамарбю ИФ“ и не успяват да окажат сериозна съпротива на шведския клуб. У дома „Пирин“ губи с 1:3, а на Скандинавския полуостров губи с 0:4. През следващите години клубът е неизменен участник в А група и си спечелва славата на корав противник от „златната среда“ на елита. „Орлетата“ не успяват да повторят доброто си представяне в първенството от 1985 г., но за сметка на това изиграват две запомнящи се кампании за Купата на България. Първата е през 1992 г. Със силна игра „Пирин“ успява да достигне до последната среща за трофея, където губи от „Левски“ (София). Класирането за финала дава право на „Пирин“ да играе в турнира за Купата на носителите на купи, тъй като „сините“ същата година триумфират и в шампионата.

В квалификационния кръг „Пирин“ отстранява ФК „Шаан“ от Лихтенщайн, след победи с 3:0 у дома и с 1:0 като гост. В първия основен кръг на евронадпреварата обаче, изпитанието е далеч по-тежко. Съперник на клубът от Благоевград е гръцкият гранд Панатинайкос. В крайна сметка „орлетата“ не успяват да се противопоставят на именития си съперник и отпадат след две загуби. Две години по-късно „Пирин“ отново успява да стигне до финала за Купата на България, но отново се разминава с трофея. През 1994 г. на Националния стадион „Васил Левски“ „орлетата“ губят с 0:1 от „Левски“. В следващия сезон благоевградчани финишират на предпоследното 15-о място в таблицата и изпадат в Б група, слагайки край на златния си период започнал през 1984 г. и продължил 10 години. В края на XX век „Пирин“ успява да се завърне за кратко в елитната дивизия, но отново изпада във втория ешелон.

След 2000-ата година от школата на „орлетата“ излизат редица качествени играчи като Илко Пиргов, Светослав Дяков, Радослав Анев, Христо Златински и Владислав Златинов. С тяхна помощ „Пирин“ отново се завръща в елита и успява да се задържи там през сезон 2004/05 г. На следващата година обаче, клубът изпада в сериозна финансова криза. След 2-рия кръг на сезон 2005/06 г. „Пирин“ бива изхвърлен във В група заради големи задължения към НОИ. Отборът играе в аматьорската група три години, като междувременно собственикът Методи Калъмбов напуска, а неговото място е заето от група бизнесмени наречена „Г 15". След като „Пирин“ успява да влезе в Б група, през лятото на 2008 г., започват разговори за обединение с отцепилия се ПФК Пирин Благоевград (Благоевград), който играе в елита. През декември 2008 двата клуба се обединяват, като новият тим участва в „А" група, а с квотата за Западната Б група до края на сезона се състезава тимът на Пирин (Банско), който домакинства на стадиона в Банско. Няколко месеца след обединението „Пирин“ постига и първия си успех – класиране за четвърти път в историята си на финал за Купата на България. По пътя към последния мач за трофея „орлетата“ елиминират грандовете ЦСКА и Левски. На 26 май 2009, „Пирин“ е подкрепян от над 5000 благоевградчани на стадион „Георги Аспарухов“ в София, но губи финала от Литекс (Ловеч).

Изваждане от професионалния футбол На 9 юни 2011 година отборът е изваден от професионалния футбол заради финансови задължения и за сезон 2011 – 2012 е изпратен да играе във В ЮЗФГ с аматьорски статут. С управлението на отбора се ангажира община Благоевград, която с помощта на бизнеса в града ще се опита максимално бързо да върне отбора в професионалния футбол. Дълъг е списъкът с футболистите, носили екипа на Пирин и спечелили завинаги признанието на феновете. Безспорно първото място е за най-голямата звезда на България Димитър Бербатов. И нататък: Петър Михтарски, Ивайло Андонов, Крум Бибишков, Спас Делев, Спиро Дебърски, Йордан Боздански, Емил Мицански, Красимир Безински, Юри Иваников, Димитър Коемджиев, Георги Бижев, Георги Варадев, Борис Николов, Йордан Самоковлийски, Христо Христов-Бараката, Илия Реджов, Спаско Занков, Николай Гавалюгов, Атанас Ласков, Борис Анастасов, Васил Терзийски, Румен Спасов, Иван Бербатов, Ангел Драганчев, Валери Цветков, Йордан Мурлев.

Отново във В АФЛ На 19 януари 2012 г., „Перун“ (Кресна) се обединява с „ОФК Пирин“ (Благоевград) от ОФГ Благоевград. Тъй като пререгистрация и смяна на името на клуба не сепозволява по време на сезона, името му не се променя, а през пролетта отборът играе домакинските си мачове на ст. „Христо Ботев“ в Благоевград. Така отборът, започнал като Перун (Кресна) сезон 2011/12 в ЮЗ В АФГ и довършил сезона на 2-ро място под същото име, но с играчи, ръководство и домакинство на „ОФК Пирин“ се преименува на „ОФК Пирин“ (Благоевград) а отборът, започнал сезон 2011/12 в ОФГ Благоевград като „ОФК Пирин“ (Благоевград) и довършил сезона като шампион на ОФГ Благоевград под същото име, но с играчи, ръководство и домакинство на „Перун“ се преименува на „Перун“ (Кресна).Северозападна „В“ АФГ 2011/12

През сезон 2013/2014 „Пирин“ печели убедително Югозападната В група с 25 победи от 30 мача и голова разлика 87:6. По този начин тимът извоюва промоция за Б група и от лятото на 2014 г. се завръща в професионалния футбол. През целия сезон в Б група, Пирин води тежка битка с „Локомотив“ ГО и „Монтана“ за промоция в елита, като два кръга преди края изостава на 1 точка от Локомотив. Локомотив обаче губи от лидера Монтана и така зелените се изкачват на второто място, което успяват да запазят докрая. Второто място означава класиране в А група и така след 4 години Пирин отново се завръща сред елитните отбори.

Завръщане в А група Началото за Пирин в А група е тежко. Отборът има едва 5 точки от 15 изиграни мача и е твърдо на последното 10-о място. Следва смяна на треньора и начело на тима застава Наджи Шенсой. Още в първия му мач начело, Пирин постига и първата си победа в шампионата с 1:0 над „Левски“ с гол на Мартин Тошев в 11-ата секунда. Под ръководството на Шенсой, Пирин се стабилизира и постига впечатляващи победи над Локомотив (Пловдив) с 3:0 и Черно море (4:0). В крайна сметка, тимът заема осмото място в крайното класиране и се спасва.

С началото на сезон 2016/2017 започват и финансовите трудности за Пирин. Заради забавени заплати и премии отборът напускат много от основните му футболисти, начело с голмайстора Мартин Тошев. Отборът напуска и Наджи Шенсой, а на негово място е назначен Стефан Генов. Пирин отново започва трудно кампанията и след първият полусезон е на 11-о място от 14 отбора. През зимната пауза финансовата ситуация в клуба се влошава. Спонсорският договор с „Лафка“ изтича и не е подновен, а клубът не успява да осигури друг. Заради забавени заплати, Стефан Генов напуска отбора, като това е прието като предателство от феновете на Пирин. На негово място е назначен Милен Радуканов, като под негово ръководство „Пирин“ се преобразява през пролетта. Записани са 5 поредни победи, отборът играе с хъс и мотивация, като дори се стига до момент в който Пирин има шанс да играе в Европа. В крайна сметка зелените завършват на 9-о място.

Сезон 2017/2018 отново минава под знака на финансовите трудности за Пирин. „Пирин“ играе с бюджет 700 000 лв., което е най-ниският бюджет в цялата Първа лига. Това са отпуснатите пари от Община Благоевград, а ръководството на клуба така и не успява да намери спонсори или местни бизнесмени, които да дават пари. Въпреки тези проблеми, Милен Радуканов успява да изгради един боеспособен Пирин от местни кадри, юноши и няколко чужденци. Под негово ръководство „Пирин“ записва добри резултати и успява да се противопостави на силните отбори. Записани са престижни равенства с ЦСКА в София (0:0), с „Берое“ в Стара Загора (1:1) и с „Лудогорец“ в Разград (1:1), както и някои впечатляващи победи над водещите отбори: „Ботев“ (0:1), „Локо Пд“ (5:0), „Черно море“ (0:1).

Изпадане във Втора лига Заради безпаричието, през зимната пауза клубът е напуснат от основни играчи като Станислав Костов, Благой Макенджиев, Даниел Младенов и Аймен Суда. „Пирин“ трябва да доиграва сезона с юноши и десетина по-опитни футболисти. В края на основния сезон Пирин завършва на 11-о място с 26 точки, но заради странния формат на първенството трябва да играе директен бараж за своето оцеляване с „Витоша“ Бистрица. Пиринци печелят първият мач в Бистрица с 0:1. В ответния мач реванш в Благоевград е допусната фатална съдийска грешка, когато при резултат 0:1, „Витоша“ вкарват втори гол от явна засада, въпреки че страничният съдия е маркирал засадата. Пирин връща един гол, но поради повечето си голове на чужд терен, „Витоша“ продължава напред, а „Пирин“ изпада във Втора лига. Така в края на сезон 2017/2018 година, по един изключително несправедлив и глупав начин, Пирин отново изпада от елита.

Завръщане в Първа лига От сезон 2021/22 орлетата отново са част от Първа лига, най-високото ниво на българския футбол.

Школа

Детско-юношеската школа на „Пирин“ се смята за една от най-качествените и най-продуктивните в България. Редица от големите български футболисти са излезли именно от „гнездото“ на „орлетата“. В своята история мъжкият отбор на „Пирин“ винаги е разчитал главно на свои кадри и това му е носело успех.

Безспорно най-известният футболист започнал кариерата си при „орлетата“ е Димитър Бербатов. Капитанът на националния отбор по футбол прекарва 8 години в школата на „Пирин“, преди Димитър Пенев да забележи големия му талант и да го привлече в ЦСКА през 1998 г. Благоевградчани могат да се похвалят и с двама свои представители в „златното“ ни поколение, което завърши на 4-то място на САЩ'94 – Ивайло Андонов и Петър Михтарски. Сред кадрите на „Пирин“ е и нападателят Иван Цветков, който направи сериозна кариера в първенствата на Холандия и Турция.