Битката при Вердюн (; ) е сражение между армиите на Франция и Германската империя по време на Първата световна война, продължило от 21 февруари до 18 декември 1916 година.
През 1915 година на Западния фронт все още се водят позиционни военни действия. В германското върховно командване възникват противоречия относно действията, които трябва да се предприемат, за да се излезе от това положение, неизгодно за Германия Централните сили страдат от недостиг на ресурси поради морската блокада, наложена от Антантата, което принуждава Германия да търси бърз изход от войната. Ерих Лудендорф е активен поддръжник на настъплението на Източния фронт (срещу Руската империя), но друго е мнението на Конрад фон Хьотцендорф, началника на генералния щаб на Австро-Унгария, който настоява военните усилия да се пренесат на Италианския фронт. Ерих фон Фалкенхайн, началник-щаб на главното командване на Германската армия, налага свой план, според който военното усилие трябва да се насочи срещу Франция. Германското Върховно командване приема плана на Фалкенхайн, който обещава най-големи облаги при успешно провеждане.
Битката между армиите на Франция и Германия за Вердюнския укрепен район е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно също като „месомелачката“, през Първата световна война. То завършва чак през следващата зима, без някоя от страните да е получила надмощие, въпреки че общият брой на жертвите достига почти един милион души.
Германското командване решава през 1916 година да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия Френски фронт. Според германското върховно командване задачата на Вердюнския пробив е да „обезкърви противника“, като го принуди да се бие за всеки метър срещу превъзхождащи го германски сили, като вкарва нови сили във вече загубени и добре укрепени територии и по този начин да отчита огромни загуби (избира се участък от фронта, към който е особено чувствително общественото мнение, а именно Вердюн, който е символ на непобедимостта на Франция). Още от началото е планирана като битка на изтощение. Линията е отбранявана от 8 френски дивизии. На 15-километровия участък на пробива, срещу две френски дивизии Германия съсредоточава шест и половина дивизии с 946 оръдия (от които 496 тежки) от състава на Трета германска армия. Трета германска армия е командвана от кронпринца (престолонаследника) Вилхелм.
От 21 февруари до 10 март германските сили постигат очаквания резултат – те завладяват опорните точки Форт Дуомон, Морт Ом и гористата местност Авокур. От този момент атаката на немците губи инерцията си. Редуват се атаки на германските и френските войски, които отново и отново превземат тези опорни точки. През юни армията на кронпринца, със своите 12 дивизии (подкрепленията са снети от фронта) постига нови успехи, превземат се фортовете Во (7 юни), Тиомон (11 юни), Сувил (23 юни), а самият Вердюн е под заплаха. На следващия ден Фалкенхайн решава да снеме атакуващите сили от Вердюн, поради опасение от атака на французите при Сома. Без тези сили армията, атакуваща Вердюн, е обречена на поражение.
Вердюнската операция е опит да се прекрати позиционната война и да се пристъпи към същността на класическото военно изкуство, а именно към „обходните маньоври“, които биха позволили на настъпващата армия да обгради защитаващата се и по този начин да се осигури значително предимство. Поради неуспеха на операцията, на Западния фронт се установяват отново позиционните военни действия почти до самия край на войната. Едва на 15 юли 1918 година френският генерал Фердинанд Фош преминава в масово настъпление, съкрушавайки напълно германските сили.
Прелюдия Германска офанзивна подготовка
Вердюн е изолиран от три страни от 1914 година и железопътната линия Париж – Сент Мену – Лез Илет – Клермон ан Аргон – Обревил – Вердюн в Аргонската гора е затворена в средата на юли 1915 година. Дивизиите на германската 5-а армия по десния фланг достигат хълма Ла Морт ФИй след продължителни атаки, което прави железницата неизползваема. Остава само малка железница за превоз на товари, докато железниците под контрола на германците се намират само на 24 km северно от фронтовата линия. Към 5-а армия е изпратен корпус, който да предостави работна ръка в подготовка за офанзивата. Околните райони са опразнени от френските цивилни, а сградите са реквизирани. Положени са хиляди километри телефонни кабели, а огромно количество амуниции и храна са докарани под прикритие, докато стотици оръдия се позиционират и прикриват с камуфлаж. Построени са нови железопътни линии с 20 станции, както и големи подземни бомбоубежища, всяко от които може да побира до 1200 германски пехотинци.
Трети, Седми и Осемнадесети корпус са прехвърлени към Пета армия, като всеки корпус е съставен от 2400 опитни войници плюс 2000 обучени новобранци. Пети корпус е изпратен зад фронтовата линия, в готовност да се мобилизира при нужда, когато нападателните дивизии преминат в настъпление. Петнадесети корпус представлява резервата на 5-а армия и стои в готовност за вторични операции, след като френската отбрана рухне. Уредено е поддържането на несекващ артилерийски огън по време на офанзивата. влака с боеприпаси на ден трябва да доставят по около 2 милиона снаряда през първите шест дни, както и още 2 милиона през следващите дванадесет дни. Създадени са пет ремонтни работилници близо до фронта, така че да се намалят забавянията при ремонтните работи, а заводите в Германия са подготвени бързо да вкарват в строя повредената артилерия. Общо 1200 оръдия са изпратени на вердюнския фронт, от които 2/3 са тежки и свръхтежки. За целта е взета съвременната германска артилерия от останалите части по Западния фронт, на които в замяна са оставени плячкосаните руски и белгийски оръдия. Германската артилерия има възможността да обстрелва издатината на Вердюн от три посоки, като същевременно е достатъчно разпръсната.
Германски план за атака Пета армия разделя фронта на атака на зони: A на 7-ми резервен корпус, B на 18-ти корпус, C на 3-ти корпус и D на 15-ти корпус. Предварителната артилерийска бомбардировка трябва да започне сутринта на 12 февруари 1916 година. Към 5 часа следобеда пехотата в зоните от A до C трябва да премине в открит строй под прикритието на гранатните и огнехвъргачните отряди. Когато това е възможно, френските предни окопи следва да се завземат, а втората позиция да се разузнае за артилерийски обстрел на втория ден. Голям акцент е поставен върху ограничаването на германските пехотни жертви, като те трябва да бъдат изпращани едва след опустошителните артилерийски бомбардировки, които ще носят тежестта на офанзивата в поредица от големи атаки с ограничени цели, така че да се поддържа натиска върху французите. Първоначални цели са Мьозките възвишения по линията от Фроад Тер до Форт Сувил и Форт Таван, което би предоставило по-сигурна отбранителна позиция, от която да се отблъсват френските контраатаки. „Безмилостен натиск“ е понятие, използвано от щаба на 5-а армия и създаващо неясноти относно целта на офанзивата. Ерих фон Фалкенхайн иска да бъдат завладявани земи, от които артилерията да може да доминира на бойното поле, а 5-а армия иска бързо превземане на Вердюн. Объркването е оставено да бъде изяснено от щаб-квартирите на корпусите.
Генералите на корпусите са отговорни за избирането на мишени за артилерията, докато съгласуването на огъня по фланговете от съседните корпуси и огъня на някои батареи е задължение на щаб-квартирата на 5-а армия. Френските укрепления трябва да бъдат ударени с най-тежките гаубици и анфиладен огън. Тежката артилерия има за цел да поддържа бомбардировките на дълги разстояния по френските пътища за доставки и райони на събиране. Контрабатарейният огън е запазен за специални батареи, стрелящи газови снаряди. Съгласуването между артилерията и пехотата е подчертан момент, като е даден приоритет на точността на артилерията пред скорострелността ѝ. Откриващият залп следва да набере скорост бавно, като накрая премине в огън, който е толкова бърз, че взривовете му се сливат в един общ грохот. Докато пехотата напредва, артилерията трябва да увеличава скоростта си на стреляне, за да унищожи вторичните френски позиции. Артилерийските наблюдатели имат задачата да напредват заедно с пехотата и да водят комуникация с оръдията чрез полеви телефони, сигнални ракети и цветни балони. С началото на офанзивата, французите следва да бъдат обстрелвани продължително, като мъчителният огън трябва да бъде поддържан и през нощта.
Френска отбранителна подготовка През 1915 година са премахнати общо 237 оръдия и 657 тона амуниции от крепостите в укрепения регион на Вердюн, като са оставени само тежките оръдия на прибиращите се кули. Преобразуването на фортифицирания район в конвенционална линейна защита с окопи и бодлива тела се извършва бавно, докато ресурси от Вердюн са изпращани към втората битка при Шампан (25 септември 1915 – 6 ноември 1915). През октомври 1915 година започва прокопаването на окопни линии, а през януари 1916 година инспекцията на генерал Едуар дьо Кастелно докладва, че новите отбранителни съоръжения са задоволително, с изключение на малки пропуски на три места. Гарнизоните на крепостите са намалени до малки екипи за поддръжка, а някои от укрепленията дори са подготвени за разрушаване. Поддържащите гарнизони отговарят пред централната военна бюрокрация в Париж, а когато командирът на 30-и корпус, генерал-майор Пол Кретиен, отива да инспектира Форт Дуомон през януари 1916 година, му е отказан достъп.
Дуомон е най-голямото укрепление във фортифицирания район на Вердюн и към февруари 1916 година единствената останала артилерия в крепостта са 75-mm и 155-mm оръдейни кули и леки оръдия, покриващи рова. Фортът се използва като казарма от 68 техници под командването на административен офицер. Една от въртящите се 155-mm кули е частично пилотирана, докато останалите са изоставени. Картечниците Hotchkiss са съхраняват в кутии, а четирите 75-mm оръдия в казематите вече са премахнати. Подвижният мост е заседнал в спуснато положение след удар от немски снаряд и не е поправен. Стенните бункери с револверни оръдия Hotchkiss, които защитават рововете, са изоставени.
В края на януари 1916 година френското разузнаване получава точна оценка на германските военен капацитет и намерения за Вердюн, но Жозеф Жофър вярва, че едно такова настъпление би било само с цел заблуждение, поради липсата на очевидна стратегическа цел. Към момента на германската офанзива, Жофър очаква по-голямата атака на друго място, но нарежда 7-и корпус да бъде изпратен към Вердюн на 23 януари, за да се задържи северната част на западния бряг. 30-и корпус държи издадения фронт източно от Мьоз на север и североизток, докато 2-ри корпус държи източната част на Мьозките възвишения. Генерал Фредерик-Жорж Ер разполага с дивизии на фронтовата линия плюс дивизии в резерв. Френската група армии „Център“ под командването на генерал Фернан дьо Лангъл дьо Кари разполага с 1-ви и 10-и корпус, всеки с по две дивизии в резерва, както и с по-голямата част от 19-а дивизия. Жофър има под командването си 25 дивизии във френския стратегически резерв. Френските артилерийски подкрепления наброяват 338 полеви оръдия и 244 тежки оръдия при Вердюн, които са изправени срещу 1201 немски оръдия, 2/3 от които са тежки или свръхтежки.
Ход на битката Първи етап, 21 февруари – 1 март 21 – 26 февруари
Операция „Присъда“ трябва да започне на 12 февруари 1916 година, но поради наличието на мъгла, силен дъжд и силен вятър е отложена до 7:15 часа на 21 февруари, когато започва 10-часов артилерийски обстрел от 808 оръдия. Германската артилерия изстрелва около 1 милион снаряда по фронт с дължина 30 km и широчина 5 km. Основната концентрация на огъня е по десния (източен) бряг на река Мьоз. 26 свръхтежки далекобойни оръдия, достигащи 420 mm, откриват огън по крепостите в град Вердюн. Тътенът от стрелбата се чува чак на 160 km.