Въло Радев Вълов е български кинорежисьор, кинооператор и сценарист.
Биография Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1942).
Служи в Българската армия (1942 – 1943) и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X пехотен полк на I българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си в Отечествената война е награден с орден „За бойна заслуга“.
Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в Москва при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. В годините след завръщането си, Въло Радев работи първоначално като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма. Навлиза в режисурата в периода края на 50-те и началото на 60-те. От 1963 година работи като кинорежисьор, а на 9 ноември 1964 г. е премиерата на дебютния му режисьорски филм – „Крадецът на праскови“. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“, „Адаптация“, който е първият му режисьорски филм в телевизията, и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в своя „Златен каталог“ филма на Въло Радев „Крадецът на праскови“. Преди него е оператор на филма „Тютюн“ под режисурата на Никола Корабов.
Заслужил артист (1967) и народен артист (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. Доцент във ВИТИЗ (1980).
Умира на 28 март 2001 година.
Памет На Въло Радев е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().
Филмография Режисьор „Крадецът на праскови“ (1964) „Цар и генерал“ (1966) „Най-дългата нощ“ (1967) „Черните ангели“ (1970) „Корените на изгряващото слънце“ (1972) (Документален) „Осъдени души“ (1975) „Адаптация“ (1981)
Сценарист „Крадецът на праскови“ (1964) „Черните ангели“ (1970) „Корените на изгряващото слънце“ (1972) (Документален) „Осъдени души“ (1975) „Адаптация“ (1981)
Оператор „Димитровградци“ (1956) „Години за любов“ (1957) „В навечерието“ (1959) „Тютюн“ (1962)
Награди „Златната роза“ за филма „Цар и генерал“ (1966) и „Най-дългата нощ“ (1967) от фестивала във Варна За филма „Черните ангели“ от фестивала в Карлови Вари, Чехословакия (1970) За режисура на филма „Осъдени души“ от Съюза на българските филмови дейци (1975) Орден „НРБ“ III ст. Орден „Кирил и Методий“ II и I ст. Орден „Червено знаме на труда“ Лауреат на Димитровска награда (1969) Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“ Орден „Стара планина“ I ст., посмъртно (2003)
Източници
Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1 Бележити българи, т. Х. София, 2012 (статия на Борислав Гърдев)
Външни препратки
Категория:Български режисьори Категория:Български сценаристи Категория:Български кинооператори Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Преподаватели в НАТФИЗ Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“ Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ I степен Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ II степен Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Носители на „Златна роза“ Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Народни артисти (България) Категория:Родени в област Ловеч Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив