Фюриъс () е „лек линеен крайцер“ или „голям лек крайцер“ на Британския Кралски флот от времето на Първата световна война. По-късно е преустроен като самолетоносач. „Фюриъс“ става своеобразно развитие на доста екстравагантния проект за линейни крайцери тип „Корейджъс“, различаващ се от тях с още по-големия си главен калибър. Обаче още на стапела той е преправен на авионосен крайцер, а след това е престроен като пълноценен самолетоносач. „Фюриъс“ е един от самолетоносачите на Втората световна война и участва в различни операции, внасяйки важен принос в обраната на Малта.

История на създаването Официалната версия за създаването на линейните крайцери от типа „Корейджъс“/„Фюриъс“ е свързана с т.нар. „Балтийски проект“ на лорд Фишър, предложен през 1909 г.

Поради своите доста своеобразни характеристики и общата небалансираност на проекта „Фюриъс“ получава от моряците унищожителния прякор Spurious („Фалшив“).

Конструкция Изначално явяващ се лек линеен крайцер HMS Furious е променян цели четири пъти. Изиграва важна роля в развитието на самолетоносачите и се явява образец за еволюцията на самолетоносачите, всички основни етапи на която намират отражение в преустройствата на този кораб. Още повече, двете първи преустройства изиграват ключова роля в еволюцията на самолетоносачите.

Първоначален проект Представлява лек линеен крайцер с две 457-милиметрови оръдия в еднооръдейни кули на носа и кърмата.

Авионесен крайцер

Решението да се престрои лекият линеен крайцер в авионосещ е взето още преди края на строителството на кораба. То е продиктувано от това, че нуждата от самолетоносачи е най-остра именно в Британския флот. Особеностите на бойните действия за Британския флот се заключават в това, че той трябва да се противопостави на такива нови видове оръжие, като подводниците, аеропланите и дирижаблите, без получаване на пълноценна помощ от своята брегова авиация. И за това още през първата година на войната британците трябва спешно да преоборудват граждански съдове в самолетоносачи, въоръжавайки ги с хидроплани. Обаче опитът от експлоатацията показва съществения недостатък от подобни преоборудвани съдове – спускането и подемът на хидропланите при вълнение представлява съществен проблем.

Това кара британското Адмиралтейство да превърне недостроения крайцер в авионосещ, за което от него са свалени носовото оръдие, оборудвана е 50-метрова палуба за излитане, с наклон надолу по посоката на излитане. Цялото крайцерско въоръжение на кърмата е съхранено, и се състои от едно 457-мм оръдие на главния калибър, единадесет 140-мм противоминни оръдия, две 76-мм зенитки и шест торпедни апарата. Под палубата за излитане се намира хангар за четири хидроплана „Шорт“ и шест палубни аероплана „Сопуич Пъп“. Спускът на вода на авионосещия крайцер е на 27 юни 1917 г.

В хода на експлоатацията става ясно, че полетната палуба е толкова малка, че за безопасно кацане пилотът трябва да каца с палубния самолет подобно на хидросамолет във водата, а не на палубата. От всички опити за кацане върху палубата само опитът от 2 август 1917 г. е успешен, а опитът от 7 август същата година завършва с авиокатастрофа. В двата опита взема участие лейтенант Edwin Harris Dunning (Едуин Харис Данинг) на самолет „Совуич Пъп“. При първия опит е успешно пълното изравняване на скоростта на самолета със скоростта на плаващия на пълен ход кораб и матросите с ръце придърпват ниско „зависналия“ аероплан. При втория опит изравняването на скоростите е неуспешно – самолетът се преобръща през дясното крило и пада зад борда, под форщевена на плаващия на пълен ход кораб. По време на падането пилотът губи съзнание и потъва с кабината на самолета.

Самолетоносач с палуби за излитане и кацане

Във връзка с проявилите се проблеми с кацането на самолетите на крайцера още през ноември 1917 г. крайцерът отново влиза за преустройство и след свалянето на кърмовото оръдие, а също и на гротмачтата, оборудват на кърмата допълнителна палуба за „кацане“ с дължина 100 метра и ширина 30 метра. Отстрани на надстройките на кораба, разделящи палубата за излитане и кацане, са сложени релси с вагонетки за транспортиране на самолетите. На носа е оборудвана стартова количка – прототип на авиокатапулт. А на палубата за кацане – експериментални аерофинишери, спиращи самолета за сметка на система от блокове, гасящи кинетичната енергия на самолета чрез подем на специални товари. Допълнително зад палубните надстройки на особена рама е разположена мрежа за улавяне на непогасилия при кацането скорост самолет. Броят на самолетите нараства до двадесет, а крайцерското въоръжение е заменено с десет 140-мм противоминни оръдия и шест 102-мм зенитки, добавени са 4 тритръбни надводни торпедни апарата пред кърмовия хангар.

Престроеният „Фюриъс“ се връща в строй през март 1918 г., но на първо време воюва без аерофинишери. При експлоатацията става ясно, че проблемите с кацането върху самолетоносача така и не са решени. Така например при бойния полет от 19 август 1918 г. от седемте самолета, успешно бомбардирали хангарите с Цепелините L-54 и L-50, нито един не успява да кацне на самолетоносача – пет самолета се разбиват при кацането, един пилот загива; два самолета, отказали се от кацане на самолетоносача, кацат в неутрална Дания. Всички девет последващи експериментални кацания завършват с авиокатастрофа. След изследвания се изяснява, че на кацането пречат въздушните вихри от централната надстройка на кораба (включая и комина), възникаващи както при движението на кораба, така и при вятър.

Гладкопалубен самолетоносач с допълнителна наклонена палуба за излитане

Опитът от експлоатацията на HMS Furious, показващ причината за проблемите с кацането върху самолетоносача е отчетен при построяването на първия гладкопалубен самолетоносач – HMS Argus, който няма палубни надстройки и е спуснат на вода на 16 септември 1918 г. Обаче преустройството на самия „Фюриъс“ е отложено отначало по причина острата нужда от самолетоносачи, а след това поради края на самата война. Самолетоносачът е изпратен за преустройство през 1922 г., но независимо от опита от експлоатацията на HMS Argus, показващ нуждата от надстройка, носеща командния мостик, средствата за наблюдение и свръзка, премахвайки всички надстройки от „Фюриъс“, така и не поставят остров. По мнение на Героя на Съветския съюз, вицеадмирал Г. И. Щедрин, А. Григориев, Г. Смирнов и В. Смирнов, това решение може да се обясни с желанието на Британското адмиралтейство „да не слага всички яйца в една кошница“, тъй като само опитът от експлоатация може да покаже полезността или вредността на „острова“, освен това не е ясно, как по-добре да се отвежда дима. И ако на HMS Eagle коминът се намира на „острова“, а на HMS Argus димът излиза от кърмата, то при HMS Furious е използвана по-сложна система за димоотвеждане. По време на поход димът, както и на HMS Argus, излиза от кърмата, а по време на пуск и кацане на самолети димът се охлажда с вода, след това с въздух, след което се изхвърля от мощни вентилатори по бордовете. Освен с усъвършенствана система за димоотвеждане, Furious е снабден с двуетажен хангар с два асансьора. Покривът на горния хангар, с дължина от три четвърти корпус, е и основната полетна палуба, а предният край на покрива на по-дългия долен хангар служи за допълнителна палуба за излитане, предназначена за изтребители-биплани и имащ наклон към форщевена. Всички катапулти и аерофинишери са премахнати като ненужни, а вместо надстройките са поставени три командни мостика. Мостикът на десния борд е предназначен за капитана (командира) и вахтения, а на левия е за авиационното командване. Централният е разположен на подемната платформа и може да се спуска под палубата. Хангарите вместяват 33 самолета. Собственото въоръжение се състои от десет 140-мм противоминни оръдия, шест 102-мм универсални оръдия и дванадесет торпедни апарата на кърмата. Спускът на вода е през 1925 г.

Пълноценен самолетоносач През 1939 г., след 14 години експлоатация, „Фюриъс“ най-накрая получава неголяма надстройка с тринога мачта, далекомери и малокалибрени зенитни оръдия. Торпедните апарати и противоминните 140-мм оръдия са свалени, а броят на универсалните 102-мм оръдия се увеличава двойно (от 6 на 12), също са поставени тридесет и две 40-мм и двадесет и две 20-мм скорострелни зенитки. Част от оръдията и зенитките са поставени на носа – на бившата допълнителна палуба за излитане.

Коментари

Източници

Литература Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5. Авианосцы. Выпуск 3: „Союзники и враги авиации Гранд Флита“ Г. СМИРНОВ, В. СМИРНОВ, инженеры. Научный консультант напитан III ранга А. ГРИГОРЬЕВ Под редакцией командующего авиацией ВМФ, Героя Советского Союза генерал-полковника авиации А. А. Мироненко, Героя Советского Союза вице-адмирала Г. И. Щедрина. опубликовано в журнале „[Моделист-Конструктор“ № 12 – 1981 Авианосцы. Выпуск 4: „Рождение авианосца“ Г. СМИРНОВ, В. СМИРНОВ, инженеры. Научный консультант напитан III ранга А. ГРИГОРЬЕВ Под редакцией командующего авиацией ВМФ, Героя Советского Союза генерал-полковника авиации А. А. Мироненко, Героя Советского Союза вице-адмирала Г. И. Щедрина. опубликовано в журнале „Моделист-Конструктор“ № 01 – 1982 Авианосцы. Выпуск 5: „Выпуск 5: Британские плавучие гаражи“ Г. СМИРНОВ, В. СМИРНОВ, инженеры. Научный консультант напитан III ранга А. ГРИГОРЬЕВ Под редакцией командующего авиацией ВМФ, Героя Советского Союза генерал-полковника авиации А. А. Мироненко, Героя Советского Союза вице-адмирала Г. И. Щедрина. опубликовано в журнале „Моделист-Конструктор“ № 02 – 1982

Външни препратки FURIOUS light battlecruiser – aircraft carrier (1917) Furious на сайта на Кралския ВМФ на Великобритания Furious на сайта FleetAirArmArchive.net Фотогалерия за HMS Furious на сайта на ВМФ на САЩ Фотогалерия за HMS Furious на сайта Maritimequest

Data on her original design and technical specifications

Ф Ф Ф Ф Ф