Оживална форма (също така „оживало“, от – глава, стрелка/предвиждам, увеличавам) е обтекаема двуизмерна или триизмерна форма, което е между конус и елипсоид. Форма на островърха дъга или арка.
В заемка от руския език терминът „оживало“ се употребява обичайно за описване на формата на крилата на самолета, върховете на снарядите,Наконечник снарядный//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. — СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.Бронебойный_снаряд//Большая советская энциклопедия: в 66 т. (65 т. и 1 доп.)/гл. ред. О. Ю. Шмидт. — М.: Советская энциклопедия, 1926—1947. куршумите, мушкитеМушка, часть огнестрельного оружия//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.Мушка//Новый энциклопедический словарь: В 48 томах (вышло 29 томов). — СПб., Пг., 1911—1916. и т.н., а също така понякога и в архитектурата.
Характеристика на формата Класическата оживална форма („оживало на Карман“) е образувана от дъгите на две окръжности (виж рисунката; в триизмерния случай се използва въртенето на тези дъги).
„Остротата“ на формата при това може да се характеризира като отношение на радиуса на окръжностите към максималния диаметър (калибър в случая на снаряд/куршум). Колкото по-голямо е това отношение, толкова по-„остро“ изглежда тялото. При куршумите това отношение обикновенно лежи в пределите от 4 до 10 (типичното е около 6); за снарядите достига до 16.
Куршумът се нарича с форма тип „Спитцер“ ( Spitzer, от , остър куршум), ако неговият край не е закръглен, а допирателната на образуващите оживалната форма дъги на окръжностите, в местата на стиковане с цилиндричната част на куршума, е паралелна на страните на цилиндъра.
Употреба В аеродинамиката
Оживална форма се ползва за по-добра аеродинамика. Преди XIX век артилерийските снаряди и куршумите обикновено са били със сферична форма.
Предимства на оживалната форма пред други форми (конична и полусферична/елептична) са: намалено въздушно съпротивление и съответно увеличение на далечината на стрелба за снарядите/куршумите и ракетите;А. Б. Широкорад, А. Е. Тарас. История авиационного вооружения . Харвест, 1999. С. 404. намалено нагряване от триене на главата на балистичните ракети, крилата на самолетите и космическите кораби.
В архитектурата
Характерна форма за арките в готическата архитектура.
Подобни форми имат арките в будистката и ислямската архитектура.
Източници
Литература Мушка, часть огнестрельного оружия//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907. Наконечник снарядный//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915. Граната//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915. Мушка//Новый энциклопедический словарь: В 48 томах (вышло 29 томов). – СПб., Пг., 1911 – 1916. Бронебойный_снаряд//Большая советская энциклопедия: в 66 т. (65 т. и 1 доп.)/гл. ред. О. Ю. Шмидт. – М.: Советская энциклопедия, 1926 – 1947. в Морском словаре
О О