Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо (на френски: Armand Jean du Plessis de Richelieu) (9 септември 1585 – 4 декември 1642) е френски кардинал (от 1622) и държавник в епохата на Луи ХIІІ.Цялостна статия виж в E. N. Williams, Dictionary of English and European History, Penguin books 1980, pp. 388 – 394 През неговото фактическо управление на Франция като пръв министър (1624 – 42) той стабилизира държавата, без да извършва никакви големи реформи. Потушава стремежа на аристокрацията към самостоятелност и ликвидира хугенотската „държава в държавата“. Неговата намеса в Тридесетгодишната война на страната на протестантите (до 1635 г. с дипломация, след това с оръжие), се счита за революция в международните дела. Той осигурява победата на Франция, с което подготвя бъдещото ѝ могъщество при Луи ХІV. Кардинал Ришельо е създател на Френската академия и покровител на изкуствата.
Ранни години Арман Жан произхожда от областта Поату в западна Франция, но е роден в Париж. Той е трети син на Франсоа дю Плеси, господар на имението Ришельо, и на Сузан дьо Ла Порт, дъщеря на адвокат.Антъни Леви, Кардинал Ришельо, София 2000, с. 29 Образова се в столицата първо в Колеж дьо Навар, после във военна академия. Младежът обаче е слаб и деликатен и военното обучение не му допада. Ето защо той се прехвърля в Колеж дьо Калви и се захваща с теология. Семейството му притежава правата върху епископското място в град Люсон в Поату и ако го пожелае, Арман Жан може да го получи. Още съвсем млад, той пътува до Рим и се среща с папа Павел V, който лично му дава духовен сан и го издига до епископ (1607).Пак там, с. 45 Още от този период на живота си Ришельо е амбициозен и иска да стигне до управлението на Франция. Той разчита най-вече на забележителните си политически способности, за които си дава сметка. Макар да е и слаб и с бледо лице, той притежава изключителна воля, умее да убеждава останалите в правотата си, владее голямо красноречие. Политиците, с които контактува, или привлича на стоя страна, или успешно неутрализира.
Пътят до властта От края на 1608 до края на 1614 г. Ришельо се грижи за своята малка епархия, далеч от голямата политика на кралството. По това време Франция се управлява от регентство, съставено след убийството на Анри ІV – първият владетел от династията на Бурбоните. Регенти са съпругата му Мария де Медичи и нейният италиански фаворит Кончино Кончини. Кралят Луи ХІІІ, който именно през 1614 г. навършва пълнолетие (13 години), всъщност е още дете. Първата стъпка към властта Ришельо прави по време на Генералните щати от 1614 – 1615 г., където участва като представител на духовенството. Там той говори в подкрепа на происпанската политика на регентите.Carl Jacob Burckhardt, Richelieu.His rise to power, New York 1964, p. 31 За отплата те го правят капелан (частен свещеник) на новата кралица Ана Австрийска. Скоро идва и истинският пробив – през 1616 г. става държавен секретар на войната и външните работи. През март 1617 г. обаче Кончини е убит, кралицата-майка е изпратена в заточение в Блоа и Ришельо трябва да я придружи. Считан за опасен съперник от новия пръв министър Люин, Ришельо често сменя мястото на заточението си. В този период той остава верен на Мария де Медичи, помага ѝ в заговорите и неуспешните ѝ бунтове и през 1622 г. договаря връщането ѝ в кралския съвет.
От този момент вярната служба към кралицата-майка започва да му се отплаща. Тя неизменно говори на Луи за качествата и честността на Ришельо. След смъртта на Люин през 1621 г. в управлението на Франция се отваря вакуум. Страната се нуждае от енергичен и волеви човек, който да продължи борбата със своеволните аристократи и да я измъкне от сложната дипломатическа ситуация. Към този момент (началото на Тридесетгодишната война) Франция вече е обявила подкрепата си за протестантите, но Хабсбургските армии заемат силни позиции в северна Италия и по Рейн, заплашвайки да я обкръжат. В този критичен момент Мария де Медичи използва майчинското си влияние и убеждава краля да включи Ришельо в съвета, а от 13 август 1624 г. да го назначи за пръв министър.Michel Carmona, Richelieu, l'ambition et le pouvoir, Paris 1983, p. 417
Вътрешна политика Предизвикателства През всичките 18 години като пръв министър Ришельо води борба да задържи високия пост. Той зависи изцяло от волята на Луи ХІІІ – владетел с ограничени способности, но с високо съзнание за положението и задълженията си. Франция в началото на ХVІІ в. е по-скоро аристократична република, отколкото абсолютна монархия. Благородниците приемат като даденост, че могат да се месят в управлението и дори да определят кой да бъде монархът. Те подготвят редица заговори за премахването на първия министър – конспирацията на Шале (май 1626), в която участва кралският брат Гастон д’Орлеан;Ibid., pp. 445 – 450 конфликтът с Мария де Медичи (ноември 1630), когато тя ултимативно иска от краля да уволни Ришельо, но без успех;Моментът се нарича Journée des Dupes и е описан подробно в Burckhardt, Richelieu..., p. 321 въстанието в Лангедок (1632), водено от Анри ІІ дьо Монтморанси и подпомагано от Гастон и Мария де Медичи, както и от испанците; заговорът на граф дьо Соасон (1641), който навлиза с испанска армия от Нидерландия, разчитайки на въстание във вътрешността. Най-значителният заговор е организиран от младия кралски фаворит Сен Мар през 1642, в последните дни на кардинала. Той цели свалянето не само на Ришельо, но и на краля и заместването му с Гастон д’Орлеан.Виж монографията на Philippe Erlanger, The King's minion. Richelieu, Louis XIII, and the affair of Cinq-Mars, Prentice-Hall 1972 Зад него стоят испанците и при успех заговорниците трябва да придвижат Франция на тяхна страна в Тридесетгодишната война. Причините за постоянното напрежение са както принципни (различната концепция на министъра и аристокрацията за съотношението на силите), така и лични (диктаторския характер на управлението му). Сериозно влияние имат и външните сили, които се стремят да неутрализират Франция чрез персонални промени в управлението ѝ.
Ликвидиране силата на хугенотите Основна статия: Обсада на Ла Рошел
Съгласно Нантския едикт от 1598 г. хугенотите (френските протестанти-калвинисти) управляват „държава в държавата“. Още Люин предприема мерки за тяхното неутрализиране, продължени от Ришельо. И двамата разбират, че ограничаването силата на принцовете не може да стане, докато те имат зад гърба си хугенотската подкрепа. Към времето на Ришельо хугенотите са организирани в осем района, имат добре подготвена армия, главнокомандващ (херцогът на Роан) и около 35 укрепени града, главно в Поату, Гюйен и Лангедок. Имат си собствени събрания и по-голямо общо събрание. Сред тях идеята за всеобщо управление е господстваща, докато принципите на абсолютизма са напълно чужди. Ползват се с подкрепата на германските принцове, Англия и Обединените нидерландски провинции и мечтаят да постигнат фактическа независимост в своя собствена държава. Според кардинала те са анахронизъм, чието ликвидиране е по-спешно дори от евентуална война с Испания.
През 1625 г. хугенотите от Поату завземат островите Олерон и Ре, които защитават достъпа по море до главната им крепост Ла Рошел. Ришельо подписва тактически договор с тях, но не успява да предотврати съюза им с Англия. Френската армия се насочва към Ла Рошел под личната команда на краля, докато англичаните изпращат кораби, начело с херцог Бъкингам. Английската намеса обаче не сполучва – пристанището на града е блокирано от французите, обсадата се затяга и на 28 октомври 1628 г.Burckhardt, Richelieu..., p. 213 Ла Рошел капитулира. С Англия се подписва мир, а Роан продължава съпротивата в Лангедок. Въпреки че испанците му се притичат на помощ, той не може да устои. На 28 юни 1629 г. той договаря с Ришельо едикта от Але: хугенотите запазват религиозните си права, но крепостите и военните им сили са ликвидирани.René de La Croix duc de Castries, The lives of the kings & queens of France, New York 1979, p. 189
Укрепване на централната власт Кардинал Ришельо не изпълнява план за трайно отслабване на аристокрацията. Той се стреми да насочи огромната ѝ енергия в полза на държавата, а не срещу нея. През 1626 – 1627 г. той свиква последното до 1788 г. събрание на благородниците, разделено на три части: кръвни аристократи (на шпагата), служебни аристократи (на тогата) и висши духовници. Надеждите му да ги приобщи към дейността на правителството остават без резултат, тъй като всяка група се грижи само за собствените си привилегии. Кардиналът е принуден да изостави и плановете си за разрушаване на провинциалните замъциIbid. и разполагане на войскови части в провинцията. Той не отменя и вредните практики като купуването на постове, не налага на благородниците никакъв данък. Изобщо, за разлика от своя сътрудник Мишел дьо Марияк, не смята, че държавата се нуждае от коренни реформи. Морияк е искал да се премахнат провинциите със собствени щати (pays d’états), които могат да се противопоставят законно на всяко решение на короната и да се заменят с пряко подчинени провинции (pays d’élection). Тази реформа не е проведена от Ришельо. Най-влиятелните органи, които оспорват издигането на кралската власт, остават Парламентите. Първият министър успява да ограничи силата им не чрез реформи, а като отстранява най-опасните им членове и постановява, че имат право само на две възражения срещу законите.
Така че кардинал Ришельо издига авторитета на кралската власт чрез пропаганда, а не чрез реформи. „Политическата мисъл на Ришельо, пише Фр. Майнеке, постулира, че във всяка държавна активност водещ трябва да бъде само държавният интерес, изчистен от всякакви частни и егоистични намерения.“Андрей Пантев, Борислав Гаврилов, Пътят на модерния свят, София 1994, с. 137 Интересно е заявлението на Антъни Леви: "[Ришельо] е верен на краля, но не като на човешко същество, което понякога едва харесва, а като на богопомазан монарх, натоварен с върховната власт в светските дела."Леви, Кардинал Ришельо, с. 328 Той наема няколко добри памфлетисти да напомнят непрекъснато колко е важно да се подкрепя държавата, разгръща цяла кампания с тази цел, включително създаването на първия вестник в света Gazette през 1631 г. Не пропуска случай да провокира патриотичните чувства на французите и да изгради за първи път национално вместо регионално съзнание. Така той поставя основите на абсолютната монархия, достигнала зенита си при Луи ХІV.France and Cardinal Richelieu, посетен на 3.11.2019
Външна политика В това отношение кардинал Ришельо действа също така прагматично. Той издига националните интереси на Франция над всичко друго и е готов да предприеме всякакви мерки за нейната сигурност. Х. Кисинджър нарича неговата концепция raison d’état, в смисъл, че държавата е над всичко. „Raison d’état замества средновековната концепция за универсални морални ценности като действащ принцип на френската политика.“Хенри Кисинджър, Дипломацията, София 1997, с. 47 Във времето, когато громи хугенотите в страната, кардиналът подкрепя каузата на техните събратя протестанти в Тридесетгодишната война. Подобна политика не може да се обясни с господстващите за епохата религиозни възгледи, но се обяснява лесно, ако се гледа от позицията на френската държава.
Защита на френските интереси