G3 () са проект за линейни крайцери на Британския Кралски флот от началото на 1920-е години. Разработват се в противовес на японските и американските линейни крайцери в хода на възобновилата се след Първата световна война гонка в морските въоръжения. Предполага се построяването на 4 единици. Във връзка с решенията на Вашингтонската конференция не са залагани, но фактът за наличието на този проект изиграва важна роля в хода на преговорите.
История на създаването Според резултатите на Първата световна война, в съответствие със стратегическите планове на Великобритания, Германската империя е извадена от числото на водещите морски държави. Въпреки това надпреварата във военноморските въоръжения не само че не се прекратява, а обратно – се усилва. Тласък за това е приетия през 1916 г. от Конгреса на САЩ закон за флота, предвиждащ създаването на най-големите в света ВМС под лозунга „Second to none“. Тази програма предполага създаването на флот, способен едновременно да води успешна морска война с Великобритания и Япония в два океана – Атлантическия и Тихия. Планът е, в частност, да се построят 6 линейни крайцера от типа „Лексингтън“ – бързоходни, мощно въоръжени, но слабо защитени кораба. Програмата предизвиква крайното безпокойство на Япония, която, на свой ред, приема плана „8 – 8“, набелязващ строителството на нов мощен флот, включващ и 8 линейни крайцера – 4 от типа „Амаги“ и 4 от типа „№13“. По своите характеристики те, като цяло, превъзхождат американския проект.
Веднага след края на Първата световна война Великобритания изпитва значителни икономически и финансови проблеми. Към тях се добавят също и пацифистките настроения, обхванали значителна част от британската общественост. При това, формално разполагайки с най-големия и силен в света военен флот, английските адмирали осъзнават, че в значителната си част той се състои от кораби, които или са остарели, или ще остареят в недалечното бъдеще. В частност, нито един линкор или линеен крайцер, включая и вече строящият се HMS Hood, няма оръдия над 15 дюйма (381 мм), а в същото време всички заложени или планирани за залагане кораби на Япония и САЩ са въоръжени с оръдия 16 дюйма (406 мм) и повече. Въпреки това, да не реагират на предизвикателството, хвърлено отначало от САЩ, а след това и от Япония, англичаните не могат. Загубата на превъзходството по море се разглежда като прелюдия към загубата на империята, и страната се приготвя за включването в нова гонка във военноморските въоръжения. Тъй като потенциалните противници се готвят да въведат в строй цели 32 съвременни линкора и линейни крайцера, чисто количественият отговор явно превъзхожда възможностите на Великобритания, и новите кораби трябва да превъзхождат противника преди всичко качествено.
През 1920 г. конструкторите започват подготовката на две линии проекти – за линкор и линеен крайцер.
Първите проекти за линеен крайцер само малко се отличават от „Худ“ и са под шифъра „К-2“, където цифрата означава броя на оръдията във всяка кула на главния калибър. Следващият проект се именува „К-3“ и предвижда вече триоръдийни кули, разположени по схема, станала впоследствие класическа – две кули в носа на кораба, една на кърмата. Незабавно възниква въпросът за размерите на крайцера. Адмиралите настояват за 457-милиметрови оръдия, но това води към нормална водоизместимост над 50 000 тона, а крайцерът ще може да се ремонтира само в два адмиралтейски дока и не може да премине през Суецкия и Панамския канали. Впоследствие размерите нарастват още повече, и вече крайцерът може да бъде приет само от един британски док, при това частен.
После решават съществено да намалят водоизместимостта, и е подготвен проектът „J-3“. Той може да преминава през каналите, може да влиза в много британски докове, но калибърът на артилерията трябва да се намали до 381 мм, а броневата защита да се отслаби. На фона на новите американски и особено японските проекти „J-3“ изглежда много скромно и е отхвърлен в полза на „I-3“. В него, за първи път, е предложена схемата за съсредоточаване на всички кули на главния калибър в носовата част на кораба, с цел съкращаване на дължината на бронираната цитадела.
Обаче Адмиралтейството не желае да се отказва от 457-мм оръдия и проектът е преработен отново. Вече фигурира под шифъра „H-3“. Конструкторите подготвят три варианта на „H-3“, при това във всичките броят на 457-мм оръдия е намален до 6 в триоръдейни кули и две са поставени в носовата част на крайцера. Обаче броя на оръдията в залпа се признава като съвършено недостатъчен.
Развитие на „H-3“ става проектът „G-3“, подготвен към декември 1920 г. и въоръжен с перспективните 420-мм оръдия. Именно него и приемат за последваща разработка. Сравнителни ТТХ на предварителни проекти за линеен крайцер от 1921 г. „К-2“ „К-3“ „J-3“ „I-3“ „H-3“ Пълна водоизместимост, т 53 100 52 000 43 100 51 750 43 750 Дължина и ширина, м 269,9 × 32,3 269,9 × 32,3 262,3 × 31,7 282,1 × 32,9 262,3 × 31,7 Артилерия на главния калибър 4 × 2 – 457-мм/45 3 × 3 – 457-мм/45 3 × 3 – 381-мм/42 3 × 3 – 457-мм/45 2 × 3 – 457-мм/45 Противоминен калибър 8 × 2 – 152-мм/50 8 × 2 – 152-мм/45 6 × 2 – 152-мм/45 8 × 2 – 152-мм/45 8 × 2 – 152-мм/45 Бордово брониране, главен брониран пояс, мм 305 305 305 305 356 Брониране на палубата, мм 178 178 102 178 229 Брониране на кулите на ГК, мм 381 381 381 381 457 Енергетична установка паротурбинна,144 000 к.с. паротурбинна,144 000 к.с. паротурбинна,151 000 к.с. паротурбинна,180 000 к.с. паротурбинна,180 000 к.с. Максимална скорост, възела 30 30 32 32,5 33,75
Конструкция Корпус и архитектура За постигането на максимално възможна мореходност британските конструктори се отказват от полубачната форма на корпуса и изпълняват проекта гладкопалубен. Заедно с това, значителната дължина на крайцера принуждава използването на транцева кърма, за да може той да влиза в по-голям брой докове.
Архитектурата на „G3“ изглежда доста необичайно за своето време. Две кули на главния калибър са разположени линейно-терасовидно в носовата част на корпуса, а третата се намира в средната част на крайцера, зад масивната надстройка. Такова решение намалява ъглите на обстрел и не дава възможност да се води огън право по кърмата, но за сметка на това позволява по-тясно да се групира артилерията, което позволява съществено да се подобри нейната защита. Веднага зад погреба на третата кула започва машинно-котелното отделение с два димохода.
Противоминната артилерия е разположена побордно, в две групи по 4 кули, в носовата и кърмовата части на корпуса. На кърмата се намират също и всички зенитни оръдия. Това е направено с цел да се защитят откритите зенитни установки от въздействията дулните газове на главния калибър.
Въоръжение
Главният калибър на линейните крайцери „G3“ се предполага във вид на 9 406-мм оръдия в три триоръдейни кули. Оръдието е разработено от известната оръжейна компания „Елсуик“ () на основата на нейния проект за 457-мм оръдия. Проектирането е завършено в течение на 1921 г. и фирмата получава поръчка за изготвянето на оръдията.
Оръдието Mk I е конструирано по принципа „лек снаряд – висока начална скорост“. Снарядът тежи 929 кг, масата на пълния заряд съставлява 328 кг, което позволява да се изстрелва снаряда с начална скорост от 814 м/с. Самото оръдие тежи 109 733 кг. В проекта се предполага да се достига скорострелност от 2 изстрела в минута, фактически, на линкорите от типа „Нелсън“, техническата скорострелност не надвишава 1,5 изстрела за минута.
Кулите са със съвършено нова конструкция, която по-рано не е използвана в Кралския флот и са конструирани с оглед опита от сраженията на Първата световна война. Осигурена им е надеждна защита от всички съществуващи към момента на проектирането снаряди и бомби, особено внимание е отделено на въпросите за безопасността на съхраняване на боеприпасите, а ъгълът на възвишение на оръдията достига 40°, което позволява да имат максимална далечина на стрелбата 235 кабелтови (38 450 м). Кулите са разчетени за пълен залп, в същото време по-рано британските тежки кораби стрелят само с полузалпове. Погребите са разчетени за боекомплект от 100 снаряда на ствол. Впоследствие такива оръдия са поставени на линкорите от типа „Нелсън“.
Противоминната артилерия се състои от 16 от най-новите 152-мм оръдия Mk XXII*, разположени в двуоръдейни кули. Боезапасът им се колебае от 150 изстрела на ствол в носовите кули, до 100 изстрела при кърмовите. Оръдието Mk XXII* тежи 9157 кг, и може да изпраща снаряда с тегло от 45,36 кг на дистанция до 23 590 м, при начална скорост 902 м/с и ъгъл на възвишение 45°. Скорострелността им достига 5 изстрела в минута.
Зенитната отбрана трябва да се осигурява от 6 единични оръдия Mk VIII*, с боезапас от 175 фугасни снаряда на ствол, а също известен брой димни и осветителни снаряди. Фугасният снаряд, с дистанционен взривател, тежи 22,68 кг и има начална скорост 749 м/с. Досегаемостта по далечина съставлява 14 780 м (при ъгъл на възвишение 45°), по височина – 9750 м (ъгъл на възвишение 90°). Техническата скорострелност на оръдията достига 12 изстрела в минута, масата на оръдието е 3137 кг.
В близката зона кораба защитават 4 десетстволни установки от 40-мм автомати на „Викерс“ () „Пом-пом“. Боезапасът се предполага като 1000 изстрела на всеки ствол.
Торпедното въоръжение се предполага от 2 от най-новите 622-мм торпедни апарата, макар много експерти да възразяват против поставянето на такова оръжие на тежките артилерийски кораби. Масата на торпедото е 2585 кг, зарядът ТНТ е 337 кг. На скорост от 35 възела торпедото може да измине 13 700 м, на 30 възела – 18 300 м. Боезапасът съставлява 6 торпеда в мирно време и 8 във военно на всеки торпеден апарат.
Брониране Броневата защита на линейните крайцери от проекта „G3“, за първи път в британското корабостроене, е проектирана по схемата „всичко или нищо“, която към този момент не е приета още практически никъде в света. Проектантите на кораба, под ръководството на Главния строител на флота Юстас Тенисън д'Ейнкорт, стигат до същия извод, както и на техните американски колеги десетилетие по-рано: жизненоважните части на линейния крайцер се прикриват с максимално дебели броневи плочи, за сметка на пълен отказ от брониране на всичко останало. Счита се, че артилерийския бой на далечна дистанция с вражески кораби, въоръжени с тежка артилерия калибър 380 – 406 мм и повече, изисква именно такава защита, а попаденията в небронирания борд не заплашват кораба със загуба на боеспособност, към това е и голяма вероятността за това, че бронебоен и даже фугасен снаряд в този случай ще премине проходно без да се взриви.
В резултат „G-3“ получават по-мощна бронезащита, отколкото при които и да е съществуващи и проектируеми чуждестранни кораби. Главният пояс в носовата част, срещу артилерийските погреби, има дебелина 356 мм (14 дюйма), енергетичната установка се прикрива с плочи с дебелина 305 мм (12 дюйма). Наклонът на пояса е 18° от вертикала, а също вътрешното му разположение, зад дебелата обшивка на външния борд, още повече усилва неговата съпротивляемост. Броневата палуба също е изпълнена изключително дебела – от 102 до 178 мм (4 – 7 дюйма), над турбинните и котелните отделения, и 203 мм (8 дюйма) над погребите на главния калибър. Такава дебелина имат и покривите на кулите, направени за прикритие на с 14-дюймова броня барбети, а челните плочи достигат дебелина от 444 мм (17,5 дюйма).
Като цяло доста удачната схема на брониране на „G3“ надеждно го защитава от снаряди калибър 406-мм и даже 457-мм, особено на далечни дистанции, а също и от най-тежките авиационни бомби. С изключение създадените след повече от двадесет години линкори от типа „Ямато“, нито един реално построен кораб няма по-добра или поне сравнима бронезащита, чиято здравина още повече се повишава от сравнително по-високото качество на английската броня.