Фон дер Тан () е първият линеен крайцер на Германския императорски военноморски флот, от епохата на Първата световна война. Кръстен е в чест на баварския пълководец от XIX век Лудвиг фон дер Тан.

Става отговор на британските линейни крайцери от типа „Инвинсибъл“. Също като „Инвинсибъл“, има паротурбинна силова установка и висока скорост на хода. Германският крайцер традиционно е въоръжен с оръдия с малко по-малък калибър – 280-мм срещу 305-мм, но това е компенсирано от по-голямата начална скорост и по-доброто качество на немските снаряди.

В сравнение с британските крайцери има значително по-добро брониране (борд 250 мм срещу 152 мм) и по-съвършена система за противоторпедна защита. Цената за това е ръст във водоизместимостта. Ако британският крайцер е по-малък от линкора „Дредноут“, то „Фон дер Тан“ се получава по-голям от съвременния му линкор „Насау“.

Но за сметка на по-доброто брониране специалистите признават, че „Фон дер Тан“, по своите бойни качества, превъзхожда всички британски линейни крайцери с 305-мм оръдия. Това е потвърдено от резултатите на Ютландското сражение, когато в дуела с „Индифатигъбъл“ германският крайцер в течение на 15 минути изпраща на дъното своя визави.

Предпоставки за създаването В началото на XX век за кораби от основните бойни класове (), във флотите на водещите световни държави, се считат броненосците и броненосните крайцери. В официалната германска класификация на броненосния крайцер приблизително съответства „голям крайцер“ ()На „големите крайцери“ от германския флот в британската флота съответстват крайцерите от 1-ви ранг. Това са бронепалубните крайцери от „Кайзерин Аугуста“ до „Принц Хайнрих“, всички броненосни крайцери от „Принц Адалберт“ до „Блюхер“ и линейните крайцери.. Амбиците на Германската империя изискват създаването на силен флот, и между Германия и имащата флот № 1 Великобритания се разгаря военноморско съперничество. Според „Закона за флота“ (German Naval Laws) и много поправки към него, германският флот трябва да се състои от 20 „големи“ крайцера, и за това приблизително всяка година се залага един нов крайцер. Развитието на британските броненосни и германските „големи“ крайцери в крайна сметка води до появата на нов клас крайцери – линейните.

Но създаването на германския линеен крайцер върви по път различен от този на Великобритания. В сравнение с предшестващите броненосни крайцери от типа „Минотавър“ британските линейни крайцери от типа „Инвинсибъл“ са революционна крачка напред. Благодарение на увеличаването на калибъра на оръдията от 234 мм до 305 мм, увеличаването на броя оръдия на главния калибър от 4 до 8, отказът от междинен калибър и използването на парната турбина бойните възможности на новия крайцер нарастват многократно. В германския флот ясно се проследява линията на еволюционното развитие. От кораб към кораб има постоянен ръст на водоизместимостта – „Йорк“ има водоизместимост 9530 т, „Шарнхорст“ – 11 600 т, водоизместимостта на най-новия броненосен крайцер от програмата за 1906 г., бъдещия „Блюхер“, достига 15 840 тона. При това неговото въоръжение макар и да се състои от дванадесет оръдия с единен главен калибър, разположени по хексагоналната схема, но това са оръдия калибър само 210 мм. В сравнение с другите броненосни крайцери от онова време, въоръжени с 234-мм оръдия, той изглежда напълно на едно ниво. Но по сравнение с въоръжения с 305-мм оръдия „Инвинсибъл“ губи по всички показатели. Още повече, че „Блюхер“ има парна машина и макар да се счита за най-бързия кораб с такъв тип силова установка, но по скорост той все пак отстъпва на британския си съперник, имащ парни турбини.

За това, когато от германското аташе в Лондон постъпват сведенията за тактико-техническите характеристики на новия британски крайцер, става ясно, че „Блюхер“ сериозно губи и че неговата защита явно не е адекватна на 305-мм британски оръдия. Но работата по проекта на „Блюхер“ вече е на завършителния стадий, и за неговото изменение вече е късно. За това е решено, че „Блюхер“ ще се строи според изходния проект, а отговор към британците ще бъде вече крайцерът от 1907 фискална година, със строителния индекс F.

Една от принципните разлики става концепцията за използване. Британският крайцер се създава именно за крайцерски функции – най-напред за борба с крайцерите на противника, както при действия съвместно с ескадра линкори, така и по комуникациите. Участие в линейния бой на основните сили на флотовете не се предвижда за него, и участието в такъв се ограничава само до обкръжаване на противника и довършване на изостаналите кораби.

В германския флот на крайцерите е дадена и друга роля. Още през януари 1904 г. кайзер Вилхелм II заявява, че тъй като по брой единици германският линеен флот отстъпва на британския, германските големи крайцери трябва да са способни да участват в линейния бой в една линия с линкорите. И макар военноморският министър, гросадмирал Тирпиц, да е противник на такава употреба, настоявайки за чисто крайцерски функции, изискването на участие в линеен бой е отчетено при разработката на проекта за новия крайцер.

Разработката на проекта за крайцера „F“ е от август 1906 до юни 1907 г. Разглеждани са множество варианти, в т.ч. с въоръжение от 305 и 343-мм оръдия. Обаче при наличието на финансови ограничения, за да се спазят баланса на скорост, въоръжение и защита, е решено да се използват оръдия калибър 280 мм. Още повече че този калибър е избран за германските дреднаути „Насау“. Не е последна и ролята на мнението на Тирпиц за прехвърляне на крайцерските функции. 280-мм оръдия са считани от него за достатъчни за тази роля. За осигуряване на високата максимална скорост на хода крайцерът, за първи път в германския флот, има парни турбини. На 22 юни 1907 г. кайзерът утвърждава поръчката на строителството на крайцера „F“, бъдещия „Фон дер Тан“.

Конструкция Корпус, надстройки, мореходност, управляемост и екипаж

Нормалната водоизместимост на „Фон дер Тан“ съставя 19 370 т, пълната – 21 300 т. Крайцерът има корпус с полубак, заемащ приблизително трета от дължината на кораба. Дължината на корпуса между перпендикулярите съставлява 171,5 м, ширината – 26,6 м, максималната ширина с разгърната противоторпедна мрежа е 27,17 м. При пълен товар газенето по носа се равнява на 8,91 м, по кърмата е 9,17 м. Височината на корпуса на мидъла е 13,28 м. При нормална водоизместимост височината на надводния борд в носа съставлява 8,1 м, на кърмата – 5,8 м. Увеличаване на газенето с 1 см съответства на увеличаване на водоизместимостта с 30,58 т.

Обводите на корпуса на „Фон дер Тан“ почти повтарят обводите на „Блюхер“. В сравнение с „Блюхер“ дължината и ширината на „Фон дер Тан“ са увеличени съответно на нарасналата водоизместимост, но при това газенето почти не се изменя.

Корпусът на крайцера е разделен от водонепроницаеми прегради на 15 основни отсека. Двойно дъно има на 75% от дължината на кораба. Наборът на корпуса е смесен.

След построяването на крайцера е монтирана система за активно успокоявания на люлеенето – цистерни на Фрам, съдържащи 231 т вода. Водата с мощни помпи се прелива между цистерните в противофаза на люлеенето. Това позволява намаляване на крена при вълнение от 17° до 11°. Периодът на бордовото люлеене съставлява 11 секунди. По-късно вместо цистерните на Фрам започват да се използват скулови килове, а цистерните се използват за съхранение на допълнителни 200 т гориво.

По проект са заложени решеткови мачти, но те още в процеса на построяването са заменени с обикновени тръбни. След Ютландското сражение, когато „Дерфлингер“ едва не се оплита в собствените си противоторпедни мрежи, те са свалени от всички германски кораби, в т.ч. и от „Фон дер Тан“.

Крайцерът е снабден с четири винта и два паралелни руля, което осигурява добра маневреност и управляемост. Но в завиване и управляемост на заден ход те са неудовлетворителни. Загуба на управляемост настъпва при преместване на руля с повече от 60°, с възникване на крен от 8°. При нормална водоизместимост метацентричната височина съставлява 2,11 м. Устойчивостта е максимална при крен от 30° и нулева при 70°.

На „Фон дер Тан“, също като при британския „Инвинсибъл“, е проведен експеримент с промяна на разположението на каютите за офицерите. Вместо на кърмата те са разположени на полубака, считайки, че така за офицерите ще бъде по-удобно да се доберат до местата на бойното им дежурство. Но според резултатите на експлоатацията става ясно, че такова решение е погрешно, и повече на нито един германски кораб такова разположение на каютите не се използва. На крайцера са разположени и допълнителни помещения за престой на флагмана и неговия щаб.

По щатно разписание в мирно време екипажът се състои от 923 души, в т.ч. 41 офицера. При използване като флагман екипажът достига 999 души, увеличавайки се с 14 офицера и 62 души долни чинове. По време на война екипажът се увеличава за сметка на резервисти. Така например по време на Ютландското сражение екипажа наброява 1174 души.

Въоръжение Въоръжението на кораба се състои от осем 280-мм скорострелни оръдия SK L/45 с дължина на ствола от 45 калибра в четири двуоръдейни кули. По една кула стоят на носа и кърмата в диаметралната плоскост. Две кули има разположени ешелонирано – побордно, с изместване една спрямо друга.

Нарезката на оръдията е с прогресивна извивка – от 45 калибра на оборот при казенната част до 30 при дулния срез. Отличителна особеност на германските оръдия е използването на клинов вертикален затвор. Скорострелността им достига 3 изстрела в минута. Оръдията се комплектоват с бронебойни и фугасни снаряди с маса 302 кг. Зарядът се състои от две части – основен и допълнителен. За надеждната обтурация при използването на клиновия затвор основният заряд от 79 кг метателно вещество е поставен в месингова гилза. Допълнителният заряд тежи 26 кг и е поставен в копринен картуз. Това осигурява на снарядите начална скорост от 855 м/с.

Оръдията са разположени в куполните установки, с обозначение Drh. L.C./1907 (Drh. L. – съкратено от Drehscheiben Lafette, въртящ се лафет, С – годината на приемане на въоръжение). Осигурени са ъгли на навеждане и възвишение от −8° до +20°. При максималния ъгъл на възвишение от 20° се осигурява далечина на стрелбата от 18 900 м. През 1915 г. е увеличено теглото на заряда и максималната далечина нараства до 20 400 м.Печуконис, 24

Бордовите кули могат да стрелят по противоположния борд в сектор 125°, което на теория осигурява бордов залп от осемте оръдия, такъв като при „Насау“ с неговите 12 оръдия. При носовата кула осите на оръдията са разположени на 9,9 м от нивото на водата, при останалите – 7,7 м. Всички кули имат електрическо задвижване за вертикалното и хоризонталното насочване. Кулата, претоваръчното отделение, подаващата тръба и долния подемник са обединени в единна въртяща се конструкция. Разположението на погребите е различно според кулите. На кърмовата кула снарядния погреб е разположен над барутния погреб, при останалите разположението е обратно. Общия боекомплект съставлява 660 снаряда – по 165 на кула.

Всяка кула има далекомер за индивидуалното управление на стрелбата. През юни 1915 г. за главния и средния калибър са поставени прибори за централизирано управление на стрелбата за вертикалното и хоризонталното насочване на оръдията.

Средният калибър съставляват десет 150-мм 45-калибрени оръдия SK L/45 в установки MPL C/1906. Те са разположени в брониран каземат на средната палуба. Общият им боекомплект съставлява 1500 бронебойни и фугасни снаряда. Снарядите са с маса 45,3 кг и начална скорост 835 м/с. Ъглите на навеждане/възвишение са от −7° до +20°.