Янѝна Гарбачо̀вска () е полска езиковедка, литературна историчка и полонистка, професор, преподавателка в Лвовския, Ягелонския, Лодзкия и Люблинския университет, носителка на Командорски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.
Трудове Kultura umysłowa Polski w dobie napoleońskiej: w kraju i za granicą (1938) Rozbitki (1953) Pan Damazy (1956) Pochodnie przeszłości kulturalnejw dziele Wacława Berenta (1957) U podstaw ideowych „Oziminy“ WacławaBerenta (1961) Dziwolągi i humoreski (1962) Wacław Berent wobec zagadnień rewolucji (1968) Dziedzictwo rzeczy listopadowych po Wyspiańskim w prozie Wacława Berenta (1969)
Бележки
Категория:Полски литературни историци Категория:Полски езиковеди Категория:Полски полонисти Категория:Възпитаници на Лвовския университет Категория:Преподаватели в Лвовския университет Категория:Преподаватели в Ягелонския университет Категория:Преподаватели в Лодзкия университет Категория:Преподаватели в университет „Мария Склодовска–Кюри“ Категория:Носители на Ордена на Възраждане на Полша