Познанският юни () e първата в Полската народна република (ПНР) генерална стачка и улични демонстрации, проведени в Познан в края на юни 1956 г.
Войската и милицията потушават с кръв протестите, а пропагандата на ПНР ги омаловажава, характеризирайки ги като „юнски инциденти“ или като просто мълчи по темата. В наши дни част от историците и участниците в Юни’56 определят събитията като познански бунт или познанско въстаниеCzerwiec 1956 roku. W: Jerzy Eisler: Polskie miesiące, czyli kryzys(y) w PRL. Wyd. EPUB. 2008. ISBN 978-83-7629-019-5.. Стачката избухва сутринта на 28 юни (т. нар. черен четвъртъкCzarny Czwartek w: poznan.pl.) в цеховете на металургичния комбинат „Х. Цегелски-Познан“ (в периода 1949 – 1956 година носят името Заводи „Йосиф Сталин-Познан“) и прераства в спонтанен протест на жителите на Велкополска срещу властта.
Потушен е от наброяваща над 10 хиляди войника част на Полската народна армия, командвана от генерал Станислав Поплавски (обучен в редовете на Червената армия). През 2006 г. д-р Лукаш Ястшомб обявява коригирания след проверка списък на 57-ината убити и починали вследствие на раните си Ł. Jastrząb, „Rozstrzelano moje serce w Poznaniu. Poznański Czerwiec 1956 roku – straty osobowe i ich analiza“, Wydawnictwo Comandor, Warszawa 2006.. Неговите изследвания са потвърдени през 2007 г. от Института за национална памет, който допълва в списъка на Лукаш Ястшомб името на Анджей Стиперек, починал през 1964 г. вследствие на това, че по време на събитията през юни 1956 г. е бил прострелян в гръбначния стълбGazeta Wyborcza Poznań (dostęp 25 czerwca 2007)..
Предпоставки за възникване на събитията През 50-те години на XX век пет комунистически партии подписват декларация за „неоснователно“ разпускане на Комунистическата партия на Полша, което де факто означава осъждане на чистките в периода 1936 – 1939 г., извършени по заповед на Сталин. След смъртта на Сталин, в Берлин и други градове на ГДР избухва въстание, което е кърваво потушено, в Москва е разстрелян Лаврентий Берия, възобновени са прекъснатите през 1950 г. дипломатически отношения между СССР и Югославия, въведена е „демократизация“ наричана още „преодоляване на грешките и изопачаванията“. През февруари 1956 г. на XX Конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз Никита Хрушчов изнася таен доклад за Култа към личността и последствията от него. Той представлява критика на „култа към личността“, но в полски условия, а и в тези на други страни от източния блок, особено значение придобива тезата, че до социализма може да се достигне по национални пътища, които отразяват спецификата на дадената страна, както и отхвърлянето на теорията, че колкото повече напредва изграждането на социализма, токова повече се изостря класовата борба. Освободена от функцията си на възпитател, пресата се превръща в символ и задвижващ механизъм на реформите, като по този начин засища глада за критика и демокрация. В Полша на особена популярност се радва Клубът на кривото колело, който започва своята дейност през октомври 1955 г. и обединява опозиционни писатели (между които е и Ян Юзеф Липски). Срещите им са посветени основно на дискусии на политически, исторически и икономически теми. Започват полемики по темата „грешки и изопачавания“, която придобива формата на психически натиск върху властта, формирайки същевременно съзнанието и политическите нагласи в микросоциален мащаб. Сред темите, които доминират в пресата са: самостоятелност в международното работническо движение, правова държава, ролята на Армия Крайова и Полска нелегална държава за освобождаването на Полша, разхищение и бюрокрация в икономиката.
Докато интелигенцията изразява своето неодобрение към „култа към личността“ и неговите проявления с помощта на перото и словото, работниците изразяват негативното си отношение чрез стачки и улични демонстрации. През 1956 г. условията на живот на работниците не се подобряват, напротив – влошават се. Системата на управление на икономиката не е реформирана. Продължава да бъде поддържан неефективният и бюрократизиран модел на планова икономика. Състоянието, в което се намира съзнанието на работническата класа бива идеализирано от страна на властта. Превръщането на профсъюзите в подчинени на партията „проводници“ към масите още повече затруднява контакта между работническата класа и масите. Предвидените в стопанския план действия за подобряване на битовите условия на трудовите хора, не се реализират и в резултат на това политическата власт започва да губи общественото доверие.
Стачки и улични битки Причини Градът, в който общественият конфликт се превръща в стачка, а след това и в улични размирици, е Познан – голям промишлен център. Създалото се там недоволство се заражда още през есента на 1955 г. Колективът на най-голямото познанско предприятие – „Хиполит Цегелски-Познан“ (ХЦП) изявява претенции относно неоснователно събираните в продължение на три години данъци от повечето ударници и от акордните работници, което лишава няколко хиляди работници от над 11 милиона злоти. Дирекцията не е в състояние да изпълни исканията на колектива. Опитват да се свържат с Министерство на машиностроенето и с Централния комитет на Полската обединена работническа партия (ПОРП). Изпратени са петиции, писма и делегации.
В такава ситуация на 23 и 25 юни отделните цехове на ХЦП избират 17 делегати, като към групата се присъединяват 10 души, представители на дирекцията, на партийния комитет и на съвета на предприятието. На 26 юни тази делегация се отправя към Варшава с цел представяне на исканията на колектива на ХЦП в Министерство на машиностроенето и в Централния съвет на профсъюзите. В останалите предприятия в Познан следят с особен интерес дискусиите, масовките, изборът на делегати и съставянето на списъка с исканията в ХЦП. Атмосферата е изключително напрегната. В града има много гости от страната и чужбина, пристигнали заради провеждащия се в Познан Международен панаир. Работниците от ХЦП с напрежение очакват завръщането на своята делегация.
През нощта на 26 срещу 27 юни делегация се връща в Познан с чувство на удовлетворение. На следващия ден сутринта по стъпките на делегацията в ХЦП пристига министърът на машиностроенето. Действайки съгласно решенията на партийното ръководство на ПОРП той частично се отрича от постигнатите във Варшава споразумения с работниците. Ситуацията става напрегната, макар че вечерта на 27 юни, все още нищо не подсказва, че колективът на ХЦП ще предприеме стачка. Действително частта от варшавските споразумения, отнасяща се за акордните работници е поставена от министъра под въпрос, но все пак разговорите не са приключени и на 28 юни е трябвало да бъдат продължени. Безпокойството обхваща и останалите познански предприятия, в които от 27 юни стачкуват работниците, загубили премиите си в резултат на увеличаване на плана, премии, които са в размер на 20 – 30% от работната им заплата.
Демонстрации и битки На 28 юни в Познан се стига до протести на работниците, които протичат на два етапа.
Първият етап продължава от 6.00 до 10.30 часа. През това време работниците организират стачка в най-големите предприятия на града. След това излизат на улицата и формират шествие, което прераства в работническа демонстрация и обществена манифестация, израз на което е събирането на 100 хиляди жители пред Президиума на градския народен съвет, помещаващ се в някогашния царски дворец. Работниците настояват властите да отменят наложените работни норми, да понижат цените и да увеличат работните заплати. Това е мирният етап на манифестацията, контролиран от активистите на работниците. Направени са опити за разговор с представителите на Войводския народен съвет и се настоява да пристигне премиерът Юзеф Циранкевич. „Решимостта на демонстрантите расте буквално с минути; нагласата им постепенно се радикализира. Към лозунгите с обществено и икономическо съдържание: „Искаме увеличение на заплатите“, „Искаме да живеем като хора“, „Искаме хляб“, „Край на нормите“, „Гладни сме“, открито са добавени антикомунистически и антиправителствени: „Край на експлоатацията на трудовия народ“, „Червената буржоазия вън“, „Ние искаме свобода“, „Болшевизмът вън“, „Край на комунизма“, „Искаме свободни избори под контрола на ООН“ и дори „Да живее Миколайчик“. Чуват се и антируски и антисъветски възгласи: „Руснаците вън“, „Московците вън“, „Руснаците вън, искаме наистина свободна Полша“.Jerzy Eisler, Poznański Czerwiec '56 – powstanie, protest, bunt? w: Poznański Czerwiec 1956 Uwarunkowania – Przebieg – Konsekwencje, Poznań 2007, Instytut Historii UAM, ISBN 978-83-89407-27-6, s.37. От 9.00 часа сутринта войводският началник на Службите за обществена сигурност, майор Феликс Двояк и първият секретар на Войводския комитет на ПОРП, Леон Сташяк, настояват пред коменданта на познанското военно училище да изкара танкове срещу демонстрантите. Шефът на Главно политическо управление на полската армия, генерал Кажимеж Виташевски, забранява на този етап от операцията да бъде използвана армията.
По искане на министъра на народната отбрана, Константи Рокосовски, заседаващото от 10.00 часа Политбюро на ЦК на ПОРП взема решение да бъдат използвани войскови части. Заместник-министърът на народната отбрана, генерал Станислав Поплавски, свиква специална оперативна група, чиято задача е да въведе ред в града. Същевременно началникът на Генералния щаб, ген. Йежи Борджиловски, издава заповед, с която нарежда на коменданта на познанското военно училище да използва оръжие срещу провокаторите.
След 10.00 часа напрежението сред демонстрантите нараства. От радиоколата е оповестена информация за арестуването на работническата делегация, която на 26 юни е била във Варшава. Демонстрантите се разделят на две групи. По-голямата се отправя към затвора. Успяват да проникнат вътре и да освободят 257 затворници. Не намират обаче делегацията там, тъй като оповестената информация се оказва само мълва. Част от демонстрантите започва да унищожава затворническите досиета. Друга част превзема сградата на прокуратурата и съда. Досиетата са изхвърлени на улицата и запалени, оборудването е частично унищожено. Събралата се пред сградата на съда тълпа не позволява на пожарната да угаси огъня. Размириците около затвора, съда и прокуратурата, продължават до 12.00 часа. Втората група тръгва към сградата, в която се помещава Войводската служба за обществена сигурност, където междувременно е пристигнала оперативната група на служителите от тези служби. Около 10.40 часа от тази сграда се разнасят първите изстрели. Една от групите се отправя към железопътната гара, за да спре движението на влаковете.
Следобед властите изпращат в града редовни армейски части – отначало от Деветнадесета танкова дивизия и Десета танкова дивизия, а по-късно и Четвърта и Пета пехотна дивизия. Изпратени са общо 9983 войници, 359 танка, 31 танкови отделения, 36 бронетранспортьораJerzy Kajetanowicz: Wojsko Polskie w wydarzeniach poznańskich 1956 roku. s. 45., 6 противовъздушни отделения, 880 автомобила, 68 мотоциклета и няколко хиляди броя оръжие. В продължение на няколко часа са изразходвани 180 хиляди броя муницииCzerwiec 1956 roku. W: Jerzy Eisler: Polskie miesiące, czyli kryzys(y) w PRL. Wyd. EPUB. 2008. ISBN 978-83-7629-019-5.. Тези сили водят улични боеве с цивилни групи, въоръжени с 250 броя оръжие (в това число и бутилки пълни с бензин). Демонстрантите успяват да превземат два танка, с които се опитват да обстрелват сградата на Войводските служби за обществена сигурност. Танковете са отблъснати от курсантите на военното училище. Унищожени или повредени са общо 31 танкаCzerwiec 1956 roku. W: Jerzy Eisler: Polskie miesiące, czyli kryzys(y) w PRL. Wyd. EPUB. 2008. ISBN 978-83-7629-019-5..
На 28 юни 1956 г. около 18.30 часа демонстрантите освобождават затворниците от лагера в Мровин (лагер за политически затворници, съществуващ от 1945 г. до 28 юни 1956 г.).
Стрелбата и от двете страни продължава в различни точки на Познан до следобедните часове на 29 юни, а откъслечни изстрели продължават да се чуват до 30 юни.