Сатана̀ (; , от собственото име Σατανάς, Сатана̀с; – Śaṭanâ; – Шейтан) е термин в авраамическите религии, използван за означаване на ангел, демон или второстепенен бог в различни религии. Сатана също се води и за дума (староеврейска), която значи „враг“.
Сатаната играе различни роли в Танах, апокрифната литература и Новия завет. В Танах Сатаната е ангел, когото Господ използва, за да подлага на изпитания благочестието на човека. В апокрифната литература и в Новия завет името Сатана се използва, за да означи свръхестествено същество, олицетворение на злото, разбунтувал се демон, враг на Бога и човечеството. Сатана често се ползва като име на Дявола. Други имена: Велзевул, Велиал (Белиал – „поквареният“), Левиатан („змия, дракон“), Луцифер, Азазел, Мефистофел.
В Талмуда и някои кабалистични творби Сатаната понякога се нарича Самаил. Според ангелологията и демонологията тези различни имена често се отнасят за различни ангели и демони и често се приема, че не всички от тях са действително зли.
В исляма Иблис () се отъждествява с Шейтана, въпреки че не се появява в Корана. Ислямското гледище за Сатаната има както прилики, така и разлики с християнството и юдаизма.
Етимология и други имена Думата сатана (със значение „противник“, „обвинител“) и арабското шейтан произлизат от северозападния семитски корен šṭn, значещ „враждебен“, „обвиняващ“.The American Heritage® Dictionary of the English Language. Fourth Edition, 2000. Appendix II. В Новия завет името често се използва, за да означи свръхестествено същество, появяващо се на няколко места в текстовете.
Гръцката форма Σατανάς се появява в Септуагинтата само веднъж и веднъж в Новия завет. В Стария завет еврейската дума שטן („противник“) се употребява обикновено за всеки противник, най-често човек.Вж. Книга на Йов (1:6–12; 2:1–7) и Летописи, където думата се отнася за всяко свръхестествено („ангелско“) създание.
Най-често срещаният синоним на „Сатана“ е „Дявол“. В българския език и в повечето други езици това название идва от гръцкото διάβολος, което значи „клеветник“ и произлиза от глагола diaballein („клеветя“): dia- + ballein, „(за)хвърлям“, което на свой ред произлиза от индоевропейското gwel-, значещо „хвърлям“.The American Heritage® Dictionary of the English Language . Fourth Edition, 2000. Гръцката дума носи повече негативни конотации от еврейското сатан (שָׂטָן – „обвинител“, „противодействащ“).
Образ в Танах В контекста на юдейските свещени писания, послужили по-късно за основа на Стария завет, Сатаната се разглежда като обвинител, противник на човека и въплъщение на злото. Като нарицателно име се използва както за свръхестествени, така и за човешки, смъртни същества.Amatzia Baruchi. Amen: an Essay. Trafford Publishing, 2003. ISBN 1-55395-429-7, Google Books, стр. 23
Различни употреби на „Сатана“ в Танах Еврейското „Сатан Каном“ се използва в Танах със смисъла на „противник“ или „неприятел“ (שׂטן), като се отнася към различни лица:
Змията, която изкушила Адам и Ева в рая. Тя е отъждествена с големия змей, описан в Откровението на св. Йоан Богослов, 20:1 – 2, където недвусмислено е заявено, че този змей, наричан Дявол и Сатана, който мами целия свят, е древната змия, за която се разказва в Стария завет. Всеки враг във война или в мир.1 Царства, 5:4; 11:14, 23, 25. Всеки противник или обвинител пред съд.Псалми, 109:6. Всеки противник, антагонист, поставящ пречки на пътя, като в Числа, 22:22, където думата е употребена за ангела Господен, пратен да възпре пътя на чародея Валаам.
В Книгата на Йов думата ха-сатан („противникът“) се използва в смисъл на обвинител срещу човечеството в небесния съд пред Бога.Йов 1:6 – 12 Другите ангели не са споменати по име. Сатаната влиза в ролята на обвинител, оспорващ предаността на човечеството пред Бог. Аргументът му е, че хората служат на Бога само заради благата, които той им дава. Господ разрешава на Сатаната да изпита Йов, като му забранява единствено да посяга на живота на праведника.
В 1 Паралипоменон (Летописи), 21:1, Сатаната подбужда Давид към греха да преброи населението.Така подведеният Давид засвидетелства съмнение в грижата на Бога за народа му. За това се говори в Изход, 30:12, където се изисква „всеки да даде Господу откуп за душата си, при тяхното преброяване“. В мисленето на древните народи човек можел да преброи само онова, което му принадлежи. Израел принадлежи на Бога, затова само той може да извърши преброяване. В това се състои спорът на Давид с предпазливия Йоав в 1 Летописи, 21:3–4. Това е първото място, където името Сатана се появява без определителен член като съществително име.Thomas L. Constable. Notes on 1 Chronicles. 2006 Петстотин години по-рано същата история представя самия Яхве като този, който е поръчал преброяването.2 Царства, 24:1. По-късната версия е написана след вавилонския плен и е възможно да е повлияна от зороастризма.
Сатана като обвинител
Навсякъде, където Сатаната се появява в Библията като член на Божия съд, той играе ролята на обвинител. Този негов образ е най-ярко разгърнат в увода към Книгата на Йов,Книга на Йов 1:6. където той се появява заедно със синовете Божии, за да застанат пред Господа. Запитан от Бога откъде иде, Сатаната отговаря, че е обходил земята. Когато Бог му обръща внимание на благочестието на Йов, Сатаната поставя под съмнение праведността на Йов, като я отдава на добруването, дарено му от Бога.Книга на Йов, 1:9–11. Господ позволява на Сатаната да изпита вярата на Йов два пъти. Най-напред Сатаната посяга на имуществото на Йов, дадено му от Бога, в това число и на децата му.Книга на Йов, 1:6–22. Сетне той отнема здравето на Йов,Книга на Йов, 2:1–10. като му е забранено да се докосва само до живота на праведника.Книга на Йов, 2:6.
Този текст изобразява Сатаната като подчинен на Бога подобно на другите ангели и нямащ власт над човешката душа. Изкусител е Сатаната, не Бог.Срв. Яков, 1:13: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“. Без Божието разрешение Сатаната няма власт над праведниците.
Подобно гледище за образа на Сатаната е застъпено в Книгата на пророк Захария, 3:1 – 2, където той противостои на великия йерей Иисус Навин и народа на Ханаан, който Иисус представлява; противостои и на Ангела Господен, който го призовава да мълчи.
В тези пасажи Сатаната е изкусител и подстрекател. В Първата книга Паралипоменон (Хроники), 21:1, Сатаната подбужда Давид към греха на преброяването на населението. Вероятно Давид е заповядал това преброяване ок. 975 г. пр. Хр. Някои изследователи намират за логично след въстанията на Авесалом и Сава владетелят да пожелае да преоцени военната си мощ при опасността от други размирици.Eugene H. Merrill. Kingdom of Priests. Baker Academic, 1997. ISBN 0-8010-2103-0 стр. 272. Преброяването отнема девет месеца и двадесет дена,2 Царства 24:8 което говори за стабилно военно положение в Израел. Това е характерно за по-късния период от управлението на Давид, не за ранния.Thomas L. Constable. Notes on 2 Samuel. 2006 Във Втора книга Царства, 24:1, вместо Сатаната като внушител на този грях е разпознат самият Бог.
„Имайки предвид факта, че някои по-стари концепции виждат във всички деяния, добри или лоши, действието на самия Бог,1 Царе, 16:14; 3 Царе, 22:19–23; Исая, 45:7 („бедствие“ от синодалния превод на български е „зло“, רעה רע, в оригинала на иврит); и др. възможно е автора на Хрониката (Паралипоменон) или дори самият Захария да е бил повлиян от зороастризма въпреки силното отрицание на еврейския монизъм към иранския дуализъм.Stave, Einfluss des Parsismus auf das Judenthum. Haarlem, 1898. стр. 253 и сл. Непосредствено влияние от вавилонската концепция за „обвинителя, гонителя и угнетителя“Schrader. „K. A. T.“ Трето издание, стр. 463 и сл. е невъзможно: следите от такова, ако то съществуваше, биха били видими и в по-ранни библейски текстове.“Jewish Encyclopaedia
В равинската литература Ранните равински еврейски текстове на Мишна и Талмуда показват, че Сатаната е играел съвсем малка роля в еврейското богословие. С течение на времето юдаизмът приема популярната концепция за Сатаната, най-вероятно от зороастризма. Колкото по-късен равински текст се разглежда, толкова по-често се среща името на Сатаната и неговите сподвижници.Сатана в различните религии. Палестинският Талмуд, завършен ок. 400 г. сл. Хр. има произход, близък до този на Новия завет, и е по-резервиран в употребата на образа на Сатаната. Това заключение обаче се основава само на запазените части от тази версия на Талмуда.
Пример за това може да се види още в книгата Битие: змията, изкушаваща Ева да вземе забранения плод. Традиционното становище на библейските коментатори на класическия юдаизъм е, че змията описана в Битие, е просто змия. Има различни мнения за това какво може да символизира тя: склонността към злото (йецер Ха-Ра), Сатаната или ангел на смъртта. Според някои тълкуватели змията е фалически символ. Според мидраш, преди това животно да бъде прокълнато да пълзи по корем, то е стояло изправено и е притежавало дар-слово.
Традиционната еврейска концепция обаче поддържа становището, че Сатаната не може да бъде разглеждан като независим. Във вавилонския ТалмудBaba Bathra 16a. равинът Леви твърди, че „всичко, което Сатана прави, е в интерес на Бога“. Когато друг равин отишъл да проповядва същата идея в друг град, самият Сатана дошъл и „целунал нозете му“.
Вавилонският Талмуд твърди, че склонността към злото (йецер Ха-Ра), ангелът на смъртта и Сатаната са идентични.
В мидрашGenesis Rabbah 19 Самаел, командващият сатаните (специален чин ангели, различни от демоните), е могъщ княз на небесните ангели. Самаел идва на бял свят чрез жена,Мидраш Ялкут, Битие 1:23. тъй че той е сътворен и не е вечен. Като всички свръхестествени същества той летиGenesis Rabbah 19. и може да приема всяка желана форма, например птицаTalmud, Sanhedrin 107a., еленМидраш Ялкут, 95а., женаМидраш Ялкут, 81а., просяк или младежMidrash Tanchuma, Wayera.; упоменато е, че той подскачаTalmud Pesachim 112b и Megilla 11b., намек за образа му на козел.
В някои творби равините посочват Сатаната като въплъщение на злото, чиито мисли са насочени към унищожението на човека. В този контекст Сатаната е сила на злото и ангел на смъртта. В ущърб на човека Сатаната съди за всяка дума; затова не бива „да отваряте устата си за злото“, сиреч „за Сатаната“Talmud Berachot 19a.. Осъдителният взор на Сатана обаче не е всепроникващ; когато зазвучи шофара на Нова година, той се обърква.Rosh Hashana 16b, Targum Yerushalmi to Numbers 10:10 В Деня на очистването силата му изчезва; числената стойност на името му (вж. гематрия и еврейски числа) е само 359, и така един ден остава отвъд неговата власт.Yoma 20a.
Не всички изследователи на свещените текстове са единодушни относно свръхестествената природа на Сатаната. Рави Саадиа Гаон, философ и учен от XI век, пише в коментара си към Книгата на Йов, че Сатаната е просто човек, поставил под съмнение праведността на Йов. Тази теза почива на критическата интерпретация на думата שטן („противник“, „неприятел“), която според Саадиа се отнася само до намеренията на личността и няма отношение към духовното или свръхестественото.
Еврейски апокрифи
Във Втората книга на Енох, разказвачът Енох е отнесен в небесата, където на шестото небе среща група небесни войни, която нарича „григори“. Той споменава, че 200 милиона от тях са „отхвърлили Господа, начело с княза си Сатанаил“.Славянска книга на Енох, 18:3.
Идеята за падането на Сатаната и на други ангели датира още от времето на Вавилон. Сатаната стои начело на цял сомн ангели.Martyrdom of Isaiah, 2:2; Vita Adæ et Evæ, 16) Мастема, който скланя Бог да изпита Авраам чрез жертвоприношението на Исаак, е идентичен със Сатаната, както по име, така и по природа.Book of Jubilees, 17:18. Асмодей от Книгата на Товит има доста прилики с него, особено що се отнася до безнравствеността му. Като господар на сатаните, Сатаната често носи специалното име Самаел.