„B-65“ ()Разпространеното обозначение на този проект като B-64 е погрешно, в действителност то принадлежи на много по-ранните крайцери от типа „Амаги“. Също е известен с индекса V-16, явяващ се временното обозначение на проекта от японския МГЩ. са нереализиран тип линейни крайцери на Императорските ВМС на Япония от началото на 1940-те години.

История на създаването След приемането в САЩ на актовете от 14 юни („Трети план на Винсън“) и на 19 юли („Програма на два океана“) 1940 г. японският Морски генерален щаб (МГЩ) преразглежда обсъждащите се от 1938 г. проекти за петата и шестата програми за попълване на флота. Предложеният на 7 януари 1941 г. вариант на програмите включва в себе си построяването в десетгодишен срок на 28 нови крайцера, в т.ч. шест големи – „Супер A“. Тези кораби трябва да станат отговор на американските линейни крайцери от типа „Аляска“, поръчката за които е дадена на 5 септември 1940 г. и които по данни на японското разузнаване трябва да осъществяват прикритието на главните сили на флота. Влизащите в проекта на петата програма две единици трябва да съставят 8-ма дивизия, а четирите единици от шестата – 7-ма. Двете съединения е планирано да се включат в състава на Втори флот и да се използват за защитата на неговите крайцери и разрушители в нощните им торпедни атаки против американския флот.

Двата крайцера от проекта B-65 (обозначение на МГЩ – V-16) от петата програма, известни с временните си номера 795 и 796, се предполага да бъдат заложени в корабостроителницата на Арсенала на флота в Куре в периода 1943 – 1944 г. и да се предадат на флота в периода 1945 – 1946 г. Обаче поради започването на реализацията на първия етап от военните приготовления от 15 ноември 1940 г. и прекомерното натоварване на корабостроителните предприятия перспективите за изпълнение на амбициозните планове стават малореални. На 6 ноември 1941 г. построяването на корпуси № 795 и 796 е отложена за неопределен срок. След поражението при Мидуей петата програма за попълване на флота е отменена, заменящата я от 21 септември 1942 г. програма за военните кораби вече не включва големите крайцери.

Конструкция Основното въоръжение на крайцерите трябва да станат проектиращите се 310-мм оръдия Тип 0 с дължина на ствола 50 калибра в три триоръдейни кули. Далечината на тяхната стрелба с 561-кг бронебоен снаряд достига 32 920 метра, а скорострелността – три изстрела в минута. За управлението на техния огън се предвиждат два директора Тип 94 с 8-м далекомери. Също е разглеждан вариант с главен калибър от шест 360-мм оръдия с дължина на ствола 45 калибра в три двуоръдейни кули.

ПВО на крайцерите трябва да включва шестнадесет 100-мм оръдия Тип 98 с дължина на ствола 65 калибра в осем двуоръдейни установки Тип 98 мод. А мод. 1 и четири строени 25-мм автомата Тип 96 в централната част на кораба, а също две сдвоени 13,2-мм картечници Тип 93 на мостика. За управление на огъня на 100-мм оръдия и 25-мм автомати се предвиждат четири ПУАЗО Тип 94, за 13,2-мм картечници – от директор Тип 95.

Броневата защита на крайцерите се проектира, изходя от изискванията да издържа на обстрел с 305-мм снаряди от далечина 20 000 – 30 000 метра и преки попадения на 800-кг авиобомби. Тя включва в себе си главен пояс от закалена хромникелова стомана Викерс с дебелина 190 мм с наклон от 20° и бронева палуба от хомогенна броня с дебелина 125 мм.

Сравнение с аналозите Сравнителни ТТХ на големи крайцери от 1940-те години „Аляска“ „B-65“ Тип „О“ Проект 69 Година на разработка на проекта 1940 1941 1940 1939 Планирани/заложени/влезли в строй 6/3/2 4/—/— 3/3/— 15/2/— Водоизместимост, стандартна/пълна, т 29 779/34 253 31 400/34 950 ?/35 720 35 250/41 540 Главен калибър 9 (3×3) 305-мм/50 Mk 8 9 (3×3) 310-мм/50 Тип 0 6 (3×2) 380-мм/48 SKC/34 9 (3×3) 305-мм/55 Б-50 Среднокалибрена и универсална артилерия 12 (6×2) 127-мм/38 Mk 12 16 (8×2) 100-мм/65 Тип 98 6 (3×2) 150-мм/52,4 SKC/288 (4×2) 105-мм/63,3 FlaK 38 8 (4×2) 152-мм/58,6 Б-388 (4×2) 100-мм/56 Б-34 Малокалибрена зенитна артилерия 56 (14×4) 40-мм/56 „Бофорс“, 34 × 20-мм „Ерликон“ 12 (4 × 3) – 25-мм/60 Тип 964 (2 × 2) 13,2-мм картечници Тип 93 8 (4×2) 37-мм/83 SKC/3020 × 20-мм/65 FlaK 30 28 (7×4) 37-мм/73,5 70-К Авиационно въоръжение 2 катапулта, 4 хидросамолета 1 катапулт, 3 хидросамолета 1 двоен катапулт, 4 хидросамолет 1 катапулт, 2 хидросамолет Бронева защита 229 мм пояс, 102 мм палуба 190 мм пояс, 125 мм палуба 190 мм пояс, 80 мм палуба 230 мм пояс, 90 мм палуба Енергетична установка паротурбинна, 150 000 к.с. паротурбинна, 170 000 к.с. дизелна и паротурбинна, 175 000 к.с. паротурбинна, 201 000 к.с. Максимална скорост, възела 33 33 35 33 Далечина на плаване, мили (на скорост, възела) 12000 (15) 8000 (18) 14000 (19) 8300 (14,5) Екипаж, души 1517 1300 1965 1037

Коментари

Източници

Литература на руски език Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.

на английски език

Външни препратки Линейные крейсера Японии