Лексингтън () са серия недовършени линейни крайцери на ВМФ на САЩ строени след Първата световна война. Планирани за построяване 6 единици: „Лексингтън“, „Констелейшън“, „Саратога“, „Рейнджър“, „Конститюшън“, „Юнайтед Стейтс“. Строителството им е прекратено според условията на Вашингтонския морски договор от 1922 г., „Лексингтън“ (Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.) и „Саратога“ (USS Saratoga (CC-3, CV-3)) са достроени като самолетоносачи.

Конструкция

Проектът става достатъчно своеобразен. Мощното въоръжение от осем 406-мм оръдия и много високата скорост на хода са съчетани с крайно слаба за capital ships бронева защита. Тактическото предназначение на корабите остава неясно. За унищожаване на леките сили те са абсурдно големи и скъпи, а да влизат в бой с адекватен противник за тях е прекалено опасно. Въпреки това, американците през периода 1920 – 1921 г., залагат наведнъж 6 такива единици.

Силова установка

Парната турбина с директно предаване на момента към винтовете обладава редица недостатъци. Турбината, за да има голям КПД, следва да е с обороти няколко пъти по-малко, отколкото оборотите на винта. При това силовата установка се проектира за вдин оптимален режим, като правило, на пълен ход. При другите режими, в т.ч. крайцерския, КПД пада. Зъбните редуктори, по онова време, все още нямат необходимата надеждност, обладавайки при това висока шумност. Турбоелектрическата установка се състои от турбогенератори, които изработват електроенергия, с предаването ѝ, по проводници, към гребните електродвигатели. Електродвигателите заемат по-малко място, отколкото турбините, като позволяват отказ от турбините за заден ход, освен това те могат да бъдат поставени по-надалеч към кърмата. За това гребните валове се получават и достатъчно къси – едва 14 % от дължината на кораба, което намалява и вибрациите. ЕУ позволява наличието на 17 различни варианта за захранване на електродвигателите от турбогенераторите. Турбоелектрическата установка си има и своите недостатъци – голямо тегло, сложност при строежа и обслужването, необходимост от добра принудителна вентилация, за отвеждането на топлината и влажния въздух, опасност от късо съединение при увеличаване на влажността и наводняване по време на бой.

Машинните отделения са разположени по мидъла, а котелните отделения – встрани от тях. 16 водотръбни котела се намират в 8 котелни отделения – по 4 на всеки борд. Котлите са с нефтено отопление – система „Яроу“ на „Лексингтън“ и „Уайт-Фостерер“ при „Саратога“. Те изработват пара с налягане от 21 атм и при температура 237°С. Четири димохода се свеждат в два комина.

В двете, следващи едно след друго, машинни отделения са разположени четири паротурбинни електрогенератора производство на фирмата „Дженерал Илектрик“. Токът от генераторите, през четири преобразувателя от постоянен ток в променлив постъпва към осем гребни електродвигателя, работещи на четири вала.

Проектната мощност на енергетичната установка съставя 180 000 к.с.

Коментари

Източници

Литература

Външни препратки LEXINGTON battlecruisers Class description at Global Security