Димитър Гюзелев

Димитър Христов Гюзелев или Гюзелов (; ) е български философ и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, подразделение на Вътрешната македонска революционна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 283 – 284.

Биография

Димитър Христов Гюзелев е роден на 10 януари 1901 или 1902 година в град Дойран, тогава в Османската империя. След разрушаването на града през Първата световна война семейството му се преселва в град Струмица. Завършва през 1921 година гимназията в град Щип и след това продължава да учи философия и славянска филология във Философския факултет в Скопие, като през това време е финансиран от ВМРО с 1500 динара.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 166

В март 1924 година чрез Петър Хаджипанзов се включва в ММТРО малко след основаването ѝ и развива широка организационна дейност като сформира ядра на организацията в много градове на Македония. Междувременно пише:

През май 1927 година е арестуван след предателство. Предателя взима от него документи на ММТРО които предава на органите за държавна сигурност на Кралството на сърби, хървати и словенци. Арестувани са десетки членове на организацията. Като един от основните обвиняеми на последвалия Скопски студентски процес е осъден на 20 години строг тъмничен затвор. След 5 години е помилван, но не му е позволено да се върне в Македония. Въдворен е в Суботица, след това в Кралево, а от 1933 до 1941 година работи като гимназиален учител по философия в Чачак.Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 83. Не прекъсва дейността си и се свързва с легално и нелегално действащи другари в Македония, Белград и Загреб.

През 1936 година заедно с Димитър Чкатров и Спиро Китанчев се включва в демократичната организация МАНАПО (Македонски народни покрет). Пише няколко статии в скопското списание „Луч“ или под истинското си име или под псевдонима Убавски, превод на турското Гюзелов.

На 9 септември 1938 година Гюзелев е начело на делегация от Македония, която връчва на председателя на Хърватската селска партия и лидер на опозицията в Белградската скупщина, д-р Владко Мачек меморандум, в който се обявява против белградския режим.Апостолов, Александар. Мачек и македонските патриоти, Македонско дело, г. VIII, број 331, 03.03.2000, с. 31 – 31. Меморандумът е подписан и от Димитър Чкатров, Тома Кленков, Сотир Тренчев, Киро Димков, Божо Шаинов, Методи Андонов-Ченто и други.. На 22 октомври 1938 година е определен за кандидат на МАНАПО за народен представител в насрочените за 11 декември предсрочни парламентарни избори, но е арестуван заедно със свои съидейници. Освободен е в края на декември същата година.Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 88.

След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 година Гюзелев заедно с други бивши членове на ММТРО, МАНАПО и КПД „Вардар“ участва в движението за образуване на граждански национални клубове в Македония. Идеята е посрещната с неодобрение от властите, които се опасяват, че клубовете може да се превърнат в политическа партия.Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 92 – 93.

През април 1942 година Гюзелев е назначен за директор на Радио Скопие.Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 94. През 1942 година защитава в Загреб докторска дисертация върху Шопенхауер и издава книгата „Жертвите на Скопския студентски процес“ (Скопие, 1942). През лятото на същата година участва на поредица от срещи заедно с Йордан Чкатров, Тома Кленков, Коце Ванов, Борис Светиев, Стерьо Боздов, Тодор Гичев, Иван Шопов, Благой Попгьорчев, Сотир Тренчев, Христо Паунчев, Кирил Димков, Апостол Апостолов, Кирил Мильовски и други. На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Тома Кленков, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Чкатров, Стерьо Боздов и Димитър Гюзелев. Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358 – 359. Но вместо това Гюзелев констатира че:

В речта си Димитър Гюзелев обръща внимание и на антидържавническия подход на правителството и наличието на много сърбофили между чиновниците. Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:

След края на войната, в 1945 година, Гюзелев е осъден от комунистическата власт като „български фашист“ на смърт чрез обесване. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Гюзелев е обвиняем заедно със Спиро Китинчев и Димитър Чкатров, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация и освобождаването му от сръбско робство.Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси. По време на процеса Гюзелев заявява:

Гюзелев е разстрелян заедно с Димитър Чкатров край Зайчев рид, на 3 километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово.

Димитър Гюзелев е женен за скопянката Донка Иванова от рода на войводата Лазар Дивлянски, една от основателките на Тайната културно-просветна организация на македонските българки.Жените и ВМРО. Тайна културно-просветна организация на македонските българки. Синът им Богомил Гюзел е известен писател и преводач в Северна Македония, а дъщеря им Лиляна Гюзелова е художничка и скулпторка.Изложба „ЖЕНСКА КНИГА“Лилјана Ѓузелова , www.plagij.at

Съчинения Самостоятелни издания „Първите лъчи на свободата“, Скопие, 1941, 71 с. „Жертвите на Скопския студентски процес“, Скопие, 1942, 95 с.

Статии Културно jединство jужних словена у средњем веку, Луч, Скопjе, бр. 4, 1.ІХ.1937 (авторът е отбелязан като Д. Д. Ђузеловић) Богомилство као први аграрни покрет у Европи, Луч, Скопjе, бр. 1 – 2, 15.ІІ.1938 (авторът е отбелязан като Д. Убавски) Масарик, Jан Хус, Поп Богомил, Луч, Скопjе, бр. 3, 3.ІІІ.1938 (авторът е отбелязан като Д. Убавски)

Бележки

Категория:Дейци на ММТРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български политици от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Български философи Категория:Родени в Дойран Категория:Жертви на комунистическия режим в Югославия Категория:Българи в Югославия Категория:Починали в Скопие Категория:Българи по време на Втората световна война Категория:Репресирани от режима в Кралство Югославия