Битката при Акциум е решаващият сблъсък от Последната война на Римската република. Това е една от най-големите морски битки в древността. Битката се провежда на входа на Амбракийския залив в Йонийско море, близо до римската колония Акциум в Гърция (близо до днешния град Превеза) на 2 септември 31 пр.н.е. Това е сражение между Октавиан и обединените сили на Марк Антоний и Клеопатра. Флотата на Октавиан е водена от адмирал Марк Випсаний Агрипа. Флотата на Марк Антоний е съпроводенаПлутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, 56 от тази на неговата любовницаПлутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, 25 – 31Preston Chesser, The Battle of Actium The House of Ptolemy by E. R. Bevan Ch.XIII , царицата на ЕгипетThe life and times of Cleopatra, queen of Egypt; a study in the origin of the Roman empire, by Arthur E. P. Brome Weigall – Клеопатра.
Октавиан побеждава обединения флот на Антоний и Клеопатра и става господар на Египет. Победата му позволява да консолидира властта си над Рим и неговите владения. За тази цел той приема титлата „принцепс“ (първи гражданин) и по случай победата е удостоен със званието „август“ от римския Сенат. Като Октавиан Август той запазва атрибутите на републикански лидер, но историците обикновено интерпретират консолидацията на властта и приемането на тези титли като признаци за края на Римската република и началото на Римската империя.Paul K. Davis, 100 Decisive Battles from Ancient Times to the Present: The World’s Major Battles and How They Shaped History (Oxford: Oxford University Press, 1999), 63.
Предистория Съюзници
Престижът на Октавиан Август и по-важното – лоялността на неговите легиони са първоначално подкрепени от завещанието на Юлий Цезар от 44 пр.н.е., с което тогава 17-годишният Октавиан е официално осиновен от великия римски военачалник и е обявен за негов наследник, като получава и 3/4 от огромните му богатства.Светоний, Юлий 83.
Марк Антоний от своя страна е основният и най-виден пълководец в армията на Юлий Цезар (magister equitum) и благодарение на военната си репутация може да претендира за значителна политическа подкрепа от страна на войниците на Цезар и ветераните.
Политическият съюз между Октавиан, Антоний и Лепид, известен като Втори триумвират, е сключен през 43 пр.н.е., скоро след убийството на Цезар. Разпределят си провинциите на огромната държава.Апиан, Граждански войни, IV 1 Октавиан и Антоний съвместно разгромяват армията на убийците на Цезар, Брут и Касий в битката при Филипи. Лепид получава контрол над Африка, Октавиан – западните провинции, а Антоний – източните провинции, като Италия остава общо владение. Впоследствие този съюз е скрепен с брак: Антоний се жени за сестрата на Октавиан, Октавия.
Антоний се среща с Клеопатра в Тарс през 41 пр.н.е. Скоро умната и обаятелна царица подчинява на волята си Антоний и отиват да живеят в Александрия. Финансиран от Египет, Антоний събира армия и заминава на поход срещу Партия. Резултатите от похода са катастрофални, след редица поражения Антоний загубва почти цялата си армия по време на отстъплението си през Армения.
Докато Антоний се забавлява с Клеопатра и неуспешно воюва с партите, Октавиан укрепва властта си в Италия. Води тежка битка с пиратския флот на Секст Помпей, който е превзел Сицилия. За тази война са построени и 260 либурни, които после се сражават при Акциум. След бягството на Помпей, Октавиан отнема войската на другия триумвир Емилий Лепид и го елиминира като претендент за едноличната власт.
Конфликт
След години на лоялно сътрудничество с Октавиан, Марк Антоний започва да действа самостоятелно и в крайна сметка се пораждат съмнения, че се бори да се превърне в единствен господар на Рим. Когато открито оставя съпругата си Октавия (сестрата на Октавиан) и се премества в Александрия, за да стане официален партньор на Клеопатра, много римски политици смятат, че той се опитва да се превърне в неофициален владетел на Египет и други източни царства, докато все още поддържа командването на много легиони на изток. Клеопатра и Юлий Цезар имат дете – Цезарион, и когато Антоний се премества да живее с нея, той де факто става негов втори баща.
Като лично предизвикателство към авторитета на Октавиан, Антоний ходатайства Цезарион да бъде приет като истинския наследник на Юлий Цезар, въпреки че той изобщо не е споменат в наследството. В действителност Антоний и Клеопатра официално издигат на власт през 34 пр.н.е. Цезарион, който по това време е 13-годишен, давайки му неясната, но гръмка титла „цар на царете“.Дион Касий, „Римска история“, XLIX, 41.1 – 3 Допълнителна ненавист към Антоний предизвикат и направените т. нар. „Александрийски дарения“ (34 пр.н.е.).Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний 54.6
Марк Антоний вече се възприема (от Октавиан и по-голямата част на Римския Сенат) като лидер на сепаратисткото движение не само в Египет, но и като човекът, заплашващ да наруши единството на Римската република.
Октавиан започва пропагандна война, целяща да обяви Антоний за враг на Рим, като твърди, че той се опитва да установи монархия над цялата Римска република в името на Цезарион, с пълно заобикаляне на Римския Сенат. Той също така заявява, че Антоний, иска да премести столицата на империята в Александрия.
Тъй като Вторият триумвират официално изтича на последния ден от 33 пр.н.е., Антоний изпраща писмо до Сената, че не желае да бъде назначен отново. Той се надява, че така ще бъде възприет като герой, който стои срещу амбициите на Октавиан, за когото предполага, че не би се съгласил да се откаже от позицията си по подобен начин.
Марк Антоний посочва, че Октавиан е надвишил правомощията си при вземането на властта от Емилий Лепид (третия триумвир), при поемането на властта над страните, владени от Секст Помпей (примерно: не му дава част от Сицилия), в привличане войници за себе си без да изпрати половината на него и др.Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, 55
Октавиан от своя страна атакува Антоний, че няма право да е в Египет; че екзекуцията на Секст Помпей е незаконна; че предателството му спрямо царя на Армения посрамва римското име; че не е изпратил половината плячка в Рим според споразумението; че връзката му с Клеопатра и потвърждението на Цезарион като законен син на Юлий Цезар са позор за длъжността му и заплаха за него.Shuckburgh, 1917; стр. 775 – 779. Оправдава се, че би споделил половината военна плячка с Антоний, ако и той направи същото. През 32 пр.н.е. Октавиан успява окончателно да компрометира Антоний. Осигурява си по незаконен начин завещанието на Антоний и го прави достъпно за обществеността. В него Антоний обявява за наследници децата си от Клеопатра и признава Цезарион за дете на Цезар. Освен това след смъртта му иска тялото му да бъде погребано в Египет.Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, 58 Официално това е краят на триумвирата.
Сенатът застава на страната на Октавиан и го подкрепя във военните му приготовления. За да може поне формално да се избегне гражданската война, Октавиан обявява война на Клеопатра, а не на Антоний. Населението на двете части на империята е принудено да положи клетва към съответния владетел.
Съставената три столетия след събитията „Римска история“ на Дион Касий дава ценни подробности за причините за конфликта:
Силите и разположението им Мястото на битката
Заливът Амбракия е 40 km дълъг и 15 km широк. Страбон казва, че входът към залива е около 4 стадия (800 m), но периферията му е повече от 60 km.Страбон, 7.7.6 Дълбочината на водата е достатъчна, за да плават и големите кораби. Входът в залива обаче е тесен и плитък. За своя по-добра защита Антоний строи кули, снабдени с тежки метателни машини.
Корабите Плутарх пише, че флотата на Антоний наброява най-малко 500 кораба,Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, 61 от които, според Орозий, 170 големи бойни кораба.Орозий, „История против езичниците“ кн.6, 19 Другите са по-малки или транспортни кораби. Флор пише:Луций Флор, „Епитоми“, кн.2 кн.2, XXI
Орозий казва почти същото за големината им – Антоний разполага със 170 кораба, но те компенсират малкия си брой с изключителния си размер. Височината на палубите им е 10 стъпки над нивото на водата. Корабите на Антоний са огромни, със силни тарани, дървени бронирани пояси за защита от таранни удари. Височината на борда им в средата на кораба стига до 3 m и се увеличава към носа и кърмата, така че е трудно да бъдат взети на абордаж. На палубите им има тежки метателни машини и кули за мятане на снаряди. Недостатък на тези кораби е, че са трудноманеврени.
Относно флотата на Октавиан, Плутарх посочва, че корабите, с които разполага, са 250. Според Орозий са 260, от които 230 с „човка“. Повечето от тях са биреми и триреми (леки маневрени кораби с един (рядко-два) реда весла). Този нов тип кораби римляните заимстват от илирийските пирати и биват наречени „либурни“ – по името на илирийското племе. Либурните, като правило имат само един ред весла. Дълги са не повече от 30 m и около 4 – 5 на ширина. Те са приспособени за морски набези, а заедно с това използвани и от морската охрана за преследване на пиратите. В сравнение с тежките кораби на Антоний, които имат лошо обучени екипажи, новите кораби представляват опасно оръжие при наличието на добре подготвени войници. Освен това такива кораби лесно се строят и при повреда могат да бъдат заменени с нови от резерва.
Според Орозий флотата на Октавиан има 8 легиона (около 40 000 души) и 5 преториански кохорти (около 2500 души). Плутарх посочва, че на корабите на Антоний има 20 000 легионери и 2000 стрелци.
Съюзници Според Плутарх Антоний разполага със 100 000 души пехота и 12 000 конници. На негова страна застават царете Бокх Мавретански, Тархондем – владетелят на Горна Киликия, Архелай Кападокийски, Филаделф Пафлагонски, Митридат Комагенски и царят на Тракия Садала III. Освен че те присъстват лично, войска изпращат и Полемон, царят на Понт, Малх, цар на Арабия и Ирод – царят на Юдея, също и Аминта, царят на Ликаония и Галатия, както и царят на Мидия.
Според Плутарх, Октавиан разполага с 80 000 пехотинци, а конниците са колкото на Антоний – 12 000.
Военачалници Флотата на Октавиан е водена от опитния адмирал Марк Випсаний Агрипа, командващ левия фланг, Луций Арунций, командващ центъраПлутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, 65 и Марк Лурий командващ десния флангВелей Патеркул, Римска история, II. 85.. Тит Статилий Тавър командва армиите на Октавиан, които наблюдават битката от брега, северната част на пролива.
Марк Антоний и Гелий Публикола командват дясното крило на флотата на Антоний, докато Марк Октавий и Марк Инстей ръководят центъра, с ескадрата на Клеопатра, позиционирана зад тях. Гай Созий предприема първоначалната атака от левия фланг на флотата, докато командирът Публий Канидий Крас ръководи сухоземните сили. Според Плутарх левият фланг на Антоний се командва от Целий.
Флотата на Антоний застава в средата на залива, докато тази на Октавиан е разположена пред входа в залива, което представлява опасност, защото я излага на ветровете.
Битката Антоний взема решение, според Дион Касий и Плутарх, под влияние на Клеопатра и в разрез с мнението на своите приближени, да води морска битка.Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, 64 Заповядва да потопят една част от корабите, за да прехвърлят техните екипажи и гребци на другите кораби, тъй като през последните месеци са измрели много гребци. Плутарх споменава, че потопените кораби са предимно египетски.