Ростовска област

Ростовска област е субект на Руската Федерация, в Южния федерален окръг . Площ 100 967 km2 (33-то място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 4 219 732 души (6-о място в Руската Федерация, 2,87% от нейното население). Административен център град Ростов на Дон. Разстояние от Москва до Ростов на Дон 1226 km.dic.academic.ru

Историческа справка На мястото на сегашния град Азов се е намирал древния град Танаис (Дон). През 1471 г. е изграден укрепения град Азака, който през 1708 г. официално е утвърден за град и център на Азовска губерния. През 1784 г. Азов е понижен в селско селище, а от 1926 г. отново е утвърден за град. През 1698 г. на мястото на днешния град Таганрог е основано укрепление, което през 1775 г. официално е утвърдено за град. Ростов на Дон е основан през 1749 г. През 1761 г. е построена крепост, а възникналото при нея селище е преобразувано в град през 1796 г. През ХІХ в. на територията на Ростовска област възникват още два града Новочеркаск (1805 г.) и Горное Грушевское поселение, което през 1881 г. е преименувано на град Александровск-Грушевски, а през 1920 г. – на град Шахти. Всички останали градове в областта са признати през ХХ в. На 13 септември 1937 г. Азово-Черноморския край е разделен на Краснодарски край с център град Краснодар и Ростовска област с център град Ростов на Дон.

Географска характеристика Ростовска област се намира в южната част на Европейска Русия, в Южния федерален окръг. На запад граничи с Украйна, на север – с Воронежка област, на североизток и изток – с Волгоградска област, на югоизток – с Република Калмикия, на юг – със Ставрополски и Краснодарски край, а на югозапад се мие от водите на Таганрогския залив на Азовско море. В тези си граници заема площ от 100 967 km2 (33-то място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия). «Большая Советская Энциклопедия» – Ростовска област

Областта е разположена в южната част на Източноевропейската равнина и частично в Предкавказието, в басейна на долното течение на река Дон. Релефът е предимно равнинен. На запад се простират източните части на Донецкото възвишение (Донецки кряж с височина до 253 m), на север – Донските височини, на югоизток – полегатите западни склонове на възвишението Ергени, а на юг – западната част на Кумо-Маничката падина. Равнинната част е изпъстрена с множество долини на реки, сухи оврази и долове.

Климатът е умереноконтинентален, с характерно съчетание от излишна топлина и недостатъчна влажност. Средна юлска температура 22 – 24 °C, средна януарска от -9 °C на север до -5 °C на юг. Годишната сума на валежите се понижава от 650 mm на запад до 400 mm на изток. През зимата чести явления са снежните виелици, а през пролетта – прашните бури. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) 165 – 180 дни.

На територията на Ростовска област протичат 4551 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 24 289 km, като всички те принадлежат към водосборния басейн на Азовско море, а голяма част – към водосборния басейн на река Дон. Главната река е Дон, която протича през областта с част от средното и долното си течение на протежение от 450 km. Нейни основни притоци са: Чир, Северски Донец (с притка си Калитва), Сал, Манич (с притока си Егорлик), Аксай и др. В Таганрогския залив на Азовско море се вливат още реките Миус, Кагалник, Ея и др. Реките в областта имат тесни долини, склоновете на които са гъсто изрязани от сухи оврази и долове. Те имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (70 – 80%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове през октомври и ноември и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в средата на февруари. «Вода России» – Ростовска област

В Ростовска област има над 3100 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km2, като само 330 езера с площ по-голяма от 10 дка. Голяма част о тях са крайречни, разположени до долините на големите реки. В Кумо-Маничката падина са разположени реликтови езера, образували се след разделянето на Каспийско и Черно море. Най-голямото езеро в областта е Манич-Гудило, включено в състава на Пролетарското и вельоловското водохранилища. В източната част на областта е разположена долната част на голямото Цимлянснко водохранилище.

В областта преобладава степния ландшафт. Западната част е заета от тревисто-храстова степ върху обикновени предкавказки черноземи. В източните райони доминират типичните степи върху кафяви почви, а в югоизточните (басейните не реките Сал и Манич) – полупустинни степи. Сега голяма част от степите са обработваеми земеделски територии, в които обитават дребни степни животни.

Население На 1 януари 2018 г. населението на Ростовска област е наброявало 4 219 732 души (6-о място в Руската Федерация, 2,87% от нейното население). При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническия състав на областта е бил следния: руснаци 3 795 600 души (90,3%), арменци 110 700 (2,6%), украинци 77 800 (1,9%), турци 35 900 (0,9%) и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Ростовска област се дели на 12 областни градски окръга, 43 муниципални района, 23 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение (Азов, Батайск, Волгодонск, Гуково, Донецк, Зверево, Каменск-Шахтински, Новочеркаск, Новошахтинск, Ростов на Дон, Таганрог и Шахти) и 11 града с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

+ Административно-териториално деление на Ростовска област към 2018 г. Административна единица Площ(km2) Население(2018 г.) Административен център Население(2018 г.) Разстояние до Ростов на Дон(в km) Други градове и сгт с районно подчинение Областни градски окръзи І. Азов 68 81 335 гр. Азов 81 335 42 ІІ. Батайск 78 124 705 гр. Батайск 124 705 15 ІІІ. Волгодонск 182 171 471 гр. Волгодонск 171 471 190 IV. Гуково 40 66 332 гр. Гуково 66 332 160 V. Донецк 112 48 428 гр. Донецк 48 428 171 VI. Зверево 32 21 126 гр. Зверево 21 126 140 VII. Каменск-Шахтински 160 89 657 гр. Каменск-Шахтински 89 657 145 VIII. Новочеркаск 128 168 766 гр. Новочеркаск 168 766 51 ІХ.Новошахтинск 136 108 782 гр. Новошахтинск 108 782 105 Х.Ростов на Дон 349 1 125 299 гр. Ростов на Дон 1 125 299 ХІ. Таганрог 95 250 287 гр. Таганрог 250 287 67 ХІІ. Шахти 158 235 492 гр. Шахти 235 492 96 Муниципални райони 1. Азовски 2862 97 033 гр. Азов 42 2. Аксайски 1170 113 321 гр. Аксай 44 828 18 3. Багаевски 951 34 646 ст-ца Багаевская 15 459 69 4. Белокалитвински 2650 93 294 гр. Белая Калитва 40 831 168 5. Боковски 1927 14 155 ст-ца Боковская 4832 354 6. Верхнедонски 2675 18 099 ст-ца Казанская 4721 360 7. Веселовски 1355 25 506 пос. Весели 9175 91 8. Волгодонски 1479 33 800 ст-ца Романовская 8248 182 9. Дубовски 3997 21 889 с. Дубовское 8544 330 10. Егорликски 1460 33 713 ст-ца Егорликская 17 660 120 11. Заветински 4695 16 706 с. Заветное 6633 427 12. Зерноградски 2663 53 681 гр. Зерноград 24 886 71 13. Зимовниковски 5045 36 438 пос. Зимовники 18 070 295 14. Кагалницки 1391 28 188 ст-ца Кагалницкая 6831 79 15. Каменски 2572 42 423 сгт Глубоки 8488 173 16. Кашарски 3142 23 729 слобода Кашари 6529 270 17. Константиновски 2197 31 557 гр. Константиновск 17 317 169 18. Красносулински 1950 75 896 гр. Красни Сулин 38 567 100 Горни, Углеродовски 19. Куйбишевски 871 13 983 с. Куйбишево 6145 130 20. Мартиновски 1920 34 536 слобода Болшая Мартиновка 6158 190 21. Матвеево-Кургански 1707 41 169 пос. Матвеев Курган 15 489 91 22. Милеровски 3190 64 976 гр. Милерово 35 540 218 23. Милютински 2116 13 330 ст-ца Милютинская 2518 295 24. Морозовски 2550 38 825 гр. Морозовск 25 467 265 25. Мясниковски 880 45 689 с. Чалтир 15 334 18 26. Неклиновски 2148 86 111 с. Покровское 12 369 75 27. Обливски 2014 17 573 ст-ца Обливская 9908 350 28. Октябърски 1999 70 514 сгт Каменоломни 10 514 70 29. Орловски 3300 38 073 пос. Орловски 18 757 245 30. Песчанокопски 1882 28 171 с. Песчанокопское 10 593 174 31. Пролетарски 2740 34 532 гр. Пролетарск 19 290 206 32. Ремонтненски 3778 18 113 с. Ремонтное 6704 415 33. Родионово-Несветайски 1547 22 461 слобода Родионово-Несветайская 6379 50 34. Салски 3499 102 646 гр. Салск 58 179 180 35. Семикаракорски 1407 49 353 гр. Семикоракорск 22 118 137 36. Советски 1200 6343 ст-ца Советская 2279 400 37. Тарасовски 2767 28 428 пос. Тарасовски 9017 195 38. Тацински 2411 35 142 ст-ца Тацинская 9533 226 39. Уст Донецки 1150 31 875 сгт Уст Донецки 11 256 140 40. Целински 2129 30 706 пос. Целина 9933 135 41. Цимлянски 2529 33 381 гр. Цимлянск 14 558 236 42. Чертковски 2766 33 759 пос. Чертково 10 662 315 43. Шолоховски 2527 25 907 ст-ца Вешенская 9261 364

Селско стопанство С цената на производството, 60% от селското стопанство е растителна продукция. Отглеждат зърнени култури; както технически и фуражни култури, картофи, пъпеши и зеленчуци. Площ обработваема земя:година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015хиляди хектара 5937 5224,0 4621,7 3858,1 4351,4 4351,4 4467,8

Източници

Категория:Основани в СССР през 1937 година