Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург, академик.
Биография Георги Караславов е роден е на 12 януари 1904 година в село Дебър, днес квартал на Първомай. Семейството му е с бежански произход – баща му от Лозенградско, а майка му от Гюмюрджинско. Завършва Педагогическото училище в Казанлък (1924). През 1922 година става член на Българския комунистически младежки съюз, а през 1924 година – на нелегалната по това време Българска комунистическа партия. През 1924 – 1925 г. учителства в родното си село, но за комунистическата си дейност е уволнен. Започва да публикува през 1919 г. във вестник „К'во да е“.
През 1925 – 1928 г. следва агрономство в Софийския университет, но е изключен заради организиране на студентска стачка. По това време работи в редакцията на вестник „Ведрина“ (1926 – 1927) на Антон Страшимиров. Първата му книга е „Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. В сборника с разкази „Кавалът плаче“ (1927) са отразени събитията от септември 1923 г..
През 1929 – 1930 година продължава образованието си в Прага, като същевременно работи като строителен работник в предградието Споржилов. Завършва агрономство в Софийския университет (1930). През 1931 година издава романа „Споржилов“, описващ живота на строителните работници в Прага. През следващите години участва в редактирането на вестниците „Поглед“ (1930 – 1934), „Ехо“ (1930 – 1934), „Жупел“ (1931 – 1934) и „Фронт на трудовоборческите писатели в България“. Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.
В края на 30-те години пише най-успешните си произведения – социално-битовите романи „Татул“ (1938) и „Снаха“ (1942). Първият вариант на „Снаха“ е написан през пролетта на 1939 година, но през следващите години той прави шест цялостни преработки на текста. По това време той работи в София като оценител на филми за кината на Иван Байков, но пътува често до Пазарджик, където живеят синът му и съпругата му, учителка в Допълнителното земеделско училище. В началото на 40-те години живее в стая в ръководения от Тодор Боров Български библиографски институт. При издаването си „Снаха“ има голям успех в литературните среди, като е отличен с престижната литературна награда „Веселина Дервентска д-р Т. Михайлова“, както и с награда на Българската академия на науките.
Участник е и като доброволец във Втората световна война. Към 1946 г. работи в сектор „Култура и наука“ с чин полковник.ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.136 Главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958 – 1962). Член на ЦК на БКП от 1958 г.
През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен със званието Герой на социалистическия труд (1959 и 1964), и Герой на България през 1974 г., орден „Георги Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959).
Народен представител от I до VII народно събрание от Пловдив и област. Заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950 – 1962). Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ в София (1947 – 1949), главен редактор (1952 – 1958) на сп. „Септември“, главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958 – 1962).
Писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма – характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците „Свърши се нашата“ (1946), „Нови пътища“ (1959); повестите „Танго“ (1946), „Бащин грях“ (1961) и най-крупната си творба – епопеята „Обикновени хора“ от шест части (1952 – 1975). Тя е панорама на живота на българите от Първата световна война до 60-те години на ХХ век. Селският и родовият бит е показан в цялото си богатство, но в епопеята доминира повествованието за социалните и политически тежнения на обикновените хора и за борбите и жертвите му по тоя път. Събитията са максимално концентрирани в едно средно, типично българско село, първообраз на което е родното място на писателя. Типизацията е реалистична, без художествени преувеличения. Единствено в багрите и някои езикови обрати се усещат особеностите на тракийския юг.
Значително място в новата българска драматургия заемат драмите на Караславов – „Габерови“ (1955), „Камък в блатото“ (1959), „Глас народен“ (1962), „Майка на всички“ (1973). Караславов е автор и на мемоари („Срещи и разговори с Никола Вапцаров“, 1961; „Близки и познати“, 1968; „Книга за Смирненски и Вапцаров“, 1971; „Срещи и разговори с Георги Димитров“, 1971), на много книги за деца и юноши (най-популярна е повестта „Ленко“, 1957), на пътеписи, фейлетони, репортажи, литературно-критически очерци, статии. В 1976 година издава книгата си „Кавали свирят“.
С цялостното си литературно дело Караславов остава като един от големите творци в българската социално-реалистична литература. Произведенията му са преведени и издадени на много езици в чужбина – издадени са повече от 100 негови книги. Екранизирани са романите „Снаха“ (през 1954 и 1976), „Татул“ (1972), повестите „Танго“ (1969) и „Селкор“ (1974).
Окачествен е приживе за теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет и творчество и личности. Допринася през 1956 г. Старият град на Пловдив да бъде обявен за архитектурно-исторически резерват и за съхраняване на възрожденския дух и хилядолетната му история. В старите възрожденски къщи са събрани творбите на големите пловдивски художници.
Негов син е Слав Георгиев Караславов, а негов племенник – Слав Христов Караславов.
Бележки
Външни препратки Веселин Игнатов, „Снаха“ – ценности и цялостност, инфлация и разпад“, liternet.bg
Георги Караславов – 110 години от рождението на писателя акад. Георги Караславов
Категория:Български писатели Категория:Български драматурзи Категория:Български романисти Категория:Български детски писатели Категория:Български мемоаристи Категория:Членове на Президиума на Народното събрание на НРБ Категория:Академици на БАН Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Възпитаници на Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Герои на Народна република България Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Народни деятели на културата Категория:Почетни граждани на Пловдив Категория:Родени в Първомай Категория:Починали в София Категория:Възпитаници на Профилираната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (Казанлък)